Решение № 259 от 13.04.2020, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№

…………..2020 г., гр.Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИ

РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

Секретар Росица

Караджова, като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №2147 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Т.Х.А., ЕГН **********, съд.адрес: ***, офис №2-адв.Л.М. против Наказателно постановление №2019-1818-02-687 от 18.04.2019 г. на Началника на РУ гр.Пазарджик, с което на същата за нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ и на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД е наложена ГЛОБА в размер на 50 лева.

Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез пълномощникът си поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата РУ гр.Пазарджик не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за законосъобразност на НП и иска същото да бъде потвърдено.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 16.03.2019 г. около 11,30 часа, на главен път І-8 за с.Говедаре, при извършена полицейска проверка за установяване на самоличност не представя документ за самоличност – лична карта или друг заместващ го.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетеля И.В.-актосъставител, както и писмените доказателства представени по делото.

Констатациите посочени в акта се потвърждават от показанията на разпитания по делото свидетел В.. Същият дава категорични и ясни показания, че на въпросната дата при обход на главен път І-8, установили да стои жалбоподателката. Полицейските служители му поискали лична карта, за да установят самоличността й. Последната заявила, че не в себе си не носи документ за самоличност.

Тези обстоятелства не се опровергават по никакъв начин, поради което съдът им дава вяра.

При тези данни от правна страна съдът приема, че е осъществен фактическият състав на чл.6 от ЗБЛД, който вменява задължение на гражданите при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност..

Установи се, че в изпълнение на възложените им функции, полицейските органи са поискали жалбоподателката да удостовери самоличността си чрез представяне на лична карата.

Като не е изпълнила даденото й разпореждане жалбоподателката виновно е нарушила чл.6 от ЗБЛД, което е скрепено със санкция по чл.80, т.5 от ЗБЛД.

Доводът на пълномощника на жалбоподателката, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съдът приема за неоснователен.

При определяне на обществената опасност на конкретното деяние, следва да се изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, при които е извършено нарушението и кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с конкретното деяние.

За степента на обществената опасност на конкретното нарушение следва да се изхожда от значимостта на засяганите обществени интереси при извършване на подобно нарушение. В случая високата тежест на нарушението се изразява в възможността за установяване на лице, находящо се на пътя, застрашаващо на безопасността на движение, както и пълното неглижиране на задълженията по спазване на закона.

Вярно е, че представеното решение на ТЕЛК сочи, че жалбоподателката е с лека умствена изостаналост, но при служебна проверка в деловодната програма, става ясно, че на същата има съставени огромен брой НП, както за същото нарушение, така и за други административни нарушения.

В този смисъл не може да се направи извода за наличието на очевидна и несъмнена маловажност на конкретно извършеното нарушение.

При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е отчел, тежестта на нарушението, начина на извършване, както и че нарушението е извършено за първи път. При тези данни съдът счита, че размерът на санкцията е правилно определен в законоустановения минимум.

По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №2019-1818-02-687 от 18.04.2019 г. на Началника на РУ гр.Пазарджик, с което на Т.Х.А., ЕГН **********, съд.адрес: ***, офис №2-адв.Л.М. за нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ и на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД е наложена ГЛОБА в размер на 50 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: