Решение № 68 от 30.11.2020, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно търговско дело 159/2020
- Вид
- Решение № 68
- Подписан
- 30.11.2020
- В сила
- 24.06.2022
- Състав
- Павел Александров Ханджиев, Кирил Градев Стоянов, Илияна Тодорова Балтова
Цитирани разпоредби
- чл.201 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.126 ал.1 · Търговски закон
- чл.126 ал.3 т.4 · Търговски закон
- чл.134 ал.1 · Търговски закон
- чл.140 ал.4 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 68 гр. Бургас , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
Секретар:
Павел А. Ханджиев
Илияна Т. Балтова
Кирил Г. Стоянов
Елена П. Георгиева като разгледа докладваното от Кирил Г. Стоянов Въззивно търговско дело № 20202001000159 по описа за 2020 година
Делото е образувано по повод въззивната жалба на А. Н. Г. , ЕГН ********** , от гр.Бургас против Решение №506 от 07.01.2020 г.
, постановено по т.д.№475/2018 г. по описа на ОС – Бургас , с което е отхвърлен иск за отмяна на решения на общото събрание на „П.“ООД, ЕИК ***** , обективирани в протокол от 03.09.2018 г.
Решението на окръжния съд се оспорва като неправилно , постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Въззивникът сочи , че е съдружник във въпросното ООД като притежава 25 дяла от капитала на дружеството, всеки един от тях с номинална стойност от 100 лв. , представляващи 50% от капитала. Обективираните в протокола от 03.09.2018 г. решения на общото събрание касаят: 1. Решение за изключване на А. Г. поради неизпълнение на задължението му да внесе в срок до 31.08.2018 г. дължимата от него допълнителна парична вноска в размер на 52 700 лв.; 2. Имуществените последици с изключения съдружник Г. се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца , през 1 който е настъпило прекратяването на участието на съдружника съгласно чл.16 от Дружествения договор; - в резултат на изключването дяловете на изключения съдружник се поемат от другия съдружник – Т.З. , който притежава 50 дяла по 100 лв. – или 100% от капитала на дружеството; - приема се нов съдружник - С.З. като се дава съгласие за прехвърляне на 5 дяла на стойност по 100 лв. от съдружника Т.З. на новия съдружник С.З.. Излага се в жалбата фактическата обстановка – първоначално – с връчването на 09.08.2018 г. на нотариална покана , с която управителят на дружеството уведомява А. Г. за неизпълнението на взетото на 03.01.2018 г. решение на ОС на дружеството за внасяне на допълнителна парична вноска , която за А. Г. възлиза на 52 700 лв. и че по този начин действа против интересите на дружеството. С поканата е определен срок – до 31.08.2018 г. за внасяне на паричната сума. В противен случай ще бъде отправено предложение до ОС за изключването му като съдружник. На 03.09.2018 г. е проведено ОС. В исковата си молба до окръжния съд ищецът – въззивник е посочил, че решението на ОС на дружеството от 03.01.2018 г. за извършването на допълнителни парични вноски е взето на събрание без негово участие. Според страната реално едва с поканата за събранието на 03.09.2018 г. управителят на дружеството определя срок за внасяне на допълнителните парични вноски / до 31.08.2018 /. Съгласно обаче чл.134 ал.1 от ТЗ съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок от ОС. В този смисъл е и чл.13 б.“в“ от Дружествения договор. Протокол от общо събрание от 03.01.2018 г. се появява едва с отговора на исковата молба като освен това се появява и срок за извършване на паричните вноски – 31.05.2018 г. До събранието на 03.09.2018 г. тези факти не са били известни. На практика А. Г. е изключен като съдружник заради неизпълнение на взетото решение за допълнителни парични вноски в определен от другия съдружник срок , който е действал като управител. Единствения срок , който е бил определен е този от управителя З. в нотариалната покана до А. Г. от 30.07.2018 г. , връчена на Г. на 09.08.2018 г. Съгласно Решение №3 от 19.02.2010 г. по т.д.№482/2009 г. на ВКС в самото предупреждение по чл.126 ал.1 2 т.4 от ТЗ следва да бъде посочено основанието за изключване на съдружника като невнасянето на допълнителната вноска по т.4 би следвало да е обективен факт и по отношение на него конкретизацията следва да бъде с оглед размера и срока на неизпълнение. В настоящия случай е налице определен срок от управителя на дружеството.Съгласно съдебно-графологична експертиза подписа в протокола от проведеното на 03.01.2018 г. ОСС на „П.“ООД не е на А. Г. , а е бил имитиран. Според въззивника без никаква аргументация съдът е допуснал тройна експертиза, като сравнителен материал са ползвани , посочени от ответника документи, не и свободни образци. Като се излагат аргументи се прави оплакване , че съдът в нарушение на чл.201 от ГПК не допуснал повторна тройна експертиза. Прави се алтернативно искане – тройната експертиза , въз основа на която е обосновано отхвърлителното решение поради допускането й в нарушение на основанията по чл.201 от ГПК да не бъде кредитирана. Ако не се приеме това искане на основание чл.266 ал.3 от ГПК да се назначи нова тройна експертиза със задачи , поставени на първоначалната на основания направените искане пред Окръжния съд. Моли се за постановяване на решение , с което да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго решение , с което да се приеме за основателна и доказана претенцията на А. Г. за отмяна като незаконосъобразни на решенията на ОС на „П.“ООД , обективирани в протокола от 03.09.2018 г. Жалбата се поддържа пред съда чрез процесуалния представител на въззивника – адвокат.
В законоустановения срок по делото е бил депозиран отговор на въззивната жалба от страна на „П.“ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление – гр.Бургас , представлявано от управителя си Т.З. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна , поддържа се като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Според страната от въззивната жалба изобщо не става ясно в какво се състои неправилността на първоинстанционното решение , по какви причини се иска то да бъде отменено. Оспорва се като неоснователно възражението на ищеца – въззивник , че на 03.01.2018 г. не е провеждано ОСС на „П.“ООД. Страната сочи , че безспорно е 3 установено , че съдружникът Т.З. още през 2010 – 2011 г. е внесъл допълнителни парични вноски в дружеството в размер на 105 400 лв., която сума е била дължима към 01.01.2018 г. Съдружниците са се споразумели да направят допълнинелни парични вноски като всеки от тях внесе сумата от 52700 лв. , които суми следва да се внесат в срок от 5 г. считано от датата на плащането им като това е следвало да стане до 31.05.2018 г.Излагат се доводи , че дори и да не е подписан протокола от съдружника Г. съгласно практиката на ВКС – решение на ОС , което е взето в нарушение на процедурата по свикването и провеждането на ОС, наличието на кворум и необходимо мнозинство за вземане на решения води до тяхното опорочаване , но не ги прави липсващи , а незаконосъобразни. Така в случай , че А. Г. е считал , че решението от 03.01.2018 г. е взето без негово участие е следвало в 14 – дневен срок да предяви иск за установяване на незаконосъобразността на това решение. След като не го е направил , то взетите решения са влезли в сила и обвързват всички съдружници , дори и същите да са приети в нарушение на императивни правила на Търговския закон. Поради това страната заключава , че взетите на 03.01.2018 г. решения на ОСС обвързват съдружника Г. и той не може да ги оспорва повече. Дори и да се допусне , че не е присъствал на събранието на 03.01.2018 г. той е обвързан от решението за внасяне на паричната вноска до 31.05.2018 г. Нещо повече - съдружникът Г. след получаване на нотариалната покана няма начин как да не узнае за взетите решения от събранието на 03.01.2018 г. Въпреки това той не е предприел никакви действия – въпреки ,че е имал право да изиска протокол от ОС , да обжалва взетите решения. Според въззиваемата страна той е бил наясно с взетите вече решения.
Оспорва се изобщо относимостта на спора за решенията на ОСС от 03.01.2018 г. към настоящия спор – тъй като решенията на ОСС не са обжалвани и са влезли в сила.Според страната извършените спрямо съдружника Г. действия са напълно правилни и законосъобразни. В нотариалната покана , връчена му на 09.08.2018 г. не е било необходимо да се сочи срока 31.05.2018 г. , тъй като има препращане към решенията на ОСС от 03.01.2018 г. , а и този срок е изтекъл.Даден му е бил допълнителен срок / до 31.08.2018 г/ което е в интерес както 4 на дружеството , така и на самия съдружник , за да запази членственото си правоотношение. В този смисъл страната сочи , че възражението на ищеца – въззивник , че бил изключен поради нарушаване на допълнително определения от управителя срок , а не този определен от ОСС е неправилно. От това , че не се е съобразил с допълнително определения му срок не означава , че първоначално определения му срок от ОСС не съществува. Според страната първоинстанционният съд правилно е стигнал до извода , че „дружеството е спазило изискванията на закона за провеждане на цитираната процедура , като крайния резултат следва да се приеме като законосъобразно настъпил“. Оспорва се и възражението , че съдът неправилно е кредитирал заключението по тройната експертиза, а не единичната такава. Според въззивника тази експертиза е неправилна , тъй като е използван сравнителен материал , който не бил безспорен относно неговото авторство / посочени от ответника образци/. Излагат се аргументи оборващи тази теза като се сочи , че всъщност сравнителния материал ползван от двете експертизи се припокрива в по-голямата си част , поради което оспорването, че сравнителните образци не са с безспорно авторство е неоснователно. На следва място при приемане на конкретно експертно заключение както е в настоящия случай съдът следва да изложи мотиви защо приема , респ. – отхвърля съответното заключение, респ. – защо дава вяра на едното , а не на другото заключение : - в обжалваното решение съдът е изложил такива мотиви, поради което извода на съда е обоснован. Като неоснователна се окачествява жалбата и в частите и против решението , касаещо отхвърлителните части относно следващите решения на ОСС от 03.09.2018 г.: - няма изложени аргументи защо жалбоподателят счита , че след като е изключен като съдружник не му е позволено да гласува по следващите точки от дневния ред – приемане нов съдружник, разпределение на дяловете и т.н. Моли се за отхвърляне на въззивната жалба в цялост като неоснователна и се остави в сила обжалваното решение на окръжния съд.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок като е внесена определената от съда държавна такса. Жалбата е подадена от 5 надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд с правен интерес за обжалване на постановения съдебен акт. Препис от жалбата е връчена на насрещната страна и правото на отговор е упражнено. Въззивната жалба е допустима.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:
Производството по делото е било образувано по исковата молба на А. Н. Г. против „П.“ООД с правно основание чл.74 ал.1 от тТЗ.
Ищецът се е легитимирал като съдружник в ответното дружество , притежаващ 25 дяла от капитала на дружеството всеки от тях по 100 лв. – или – на 50% от капитала на дружеството. Ищецът твърди , че на 09.08.2018 г. му е била връчена нотариална покана , с която управителят на дружеството Т.З. го уведомява за внасяне на парична вноска в размер на 52 700 лв. в срок до 31.08.2018 г. като при неизпълнение е посочено , че ще бъде отправено предложение до общото събрание за изключването му като съдружник. В същата покана е свикано и общо събрание на дружеството на 03.09.2018 г.
Като точка от дневния ред на това събрание е предвидено и разглеждане на молба на С.З. за приемането му като съдружник и даване на съгласие за прехвърляне на 5 дружествени дяла на стойност по 100 лв. от съдружника Т.З. на С.З.. На 03.09.2018 г. е било проведено общото събрание на дружеството , което взело решение за изключването на А. Г. като съдружник поради неизпълнение на задължението за допълнителна парична вноска от 52 700 лв. Ищецът оспорва взетото решение. Твърди , че на 03.01.2018 г. не е било провеждано събрание и не е било вземано решение за допълнителни парични вноски. Дадения с нотариалната покана срок до 31.08.2018 г. е от управителя на дружеството , а чл.134 ал.1 от ТЗ такова задължение за съдружниците може да бъде прието само от общото събрание. Оспорват се като незаконосъобразни и последващите решения на ОС – за поемане на притежаваните дялове от съдружника Т.З. , за приемане на нов съдружник и х.прехвърлянето на него на дружествени дялове като се прави оплакване , че не му е била дадена възможност за участие в гласуването при вземането на последващите решения от общото събрание. Поради това се моли за 6 отмяна на приетите от ОС на „П.“ООД решения , обективирани в протокол от 03.09.2018 г. , а именно: 1. Решение за изключване на А.