Решение № 61 от 06.03.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Ихтиман, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20251840101439 по описа за 2025 година

Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от „Център за градска мобилност“ ЕАД гр. София, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 84, ЕИК 202218735, представлявано от Р.М. и С.А., действащо чрез адвокат М. Г., против Б. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. И., бул. „Ц.О.“ № *, бл.№1, вх. Б, ет. 7, ап.*.

В исковата молба се сочи, че същата се подава, тъй като ответната страна е възразила срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.

№ 469 от 2025 г. по описа на Районен съд – Попово. Навеждат се доводи за това, че ответникът е собственик на автомобил с рег. № *, марка *, както и че на 24.01.2025 г. автомобилът е бил паркиран на ул. „Д-р Тодор Даскалов“, която попада в „Зелена зона“ на гр. София, без да е извършено заплащане на паркирането. Допълва се, че при проверка в 12.21.09 ч. от служители на „Център за градска мобилност“ ЕАД било констатирано, че автомобилът е паркиран без заплащане, поради което му било поставено техническо средство „скоба“. В тази връзка ищцовата страна се позовава на Наредбата за организация на движението на територията на СО, Заповед № СОА18-РД-95-578/26.11.2021 Г. на Кмета на СО и Приложение № 1 къв нея, Заповед № СОА18-РД-95-454/03.08.2018 г. на Кмета на СО и Решение № 73 от 17.12.2015 г. на СОС. Сочи се, че служители на ищцовото дружество са приложили мярка – задържане на колелото на посочения автомобил, собственост на ответника, с техническо средство тип „скоба“, поради престояването му без заплащане в „Зелена зона“ в гр. София. Твърди се и че техническото средство „скоба“ е било премахнато самоволно, без да бъдат изчакани компетентните служители, автомобилът е потеглил и липсва техническото средство. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 124, чл. 125 и чл. 126 от Наредбата за организация на движението на територията на СО, а така също и на Решение № 73 от 17.12.2015 г. на СОС ищецът настоява спрямо ответника да бъде постановено решение, с което да се установи, че последният му дължи общо 410.58 лева, от които: 30 лева – такса за принудително задържане на автомобил, 7 лева – такса престой за деня, 255.60 лева – стойността на техническото средство „скоба“, 58.80 лева – стойността на техническо средство тип бастун и 59.18 лева – стойността на брава-бутон, ведно със законната лихва от 15.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските 1 в заповедното производство. Претендират се и разноските в исковото производство.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срок е подал писмен отговор. В отговора се сочи, че искът е допустим, като ответникът допълва, че предвид представените доказателства искът е и основателен и заявява, че не го оспорва. Допълва, че ищцовите твърдения се установяват с въпросните доказателства и че не прави възражение както срещу иска, така и срещу обстоятелствата, на които се основава.

Ответникът не възразява да се приемат писмените доказателства, представени с исковата молба и заявява, че ще се ползва от тях. Посредством отговора изявява желание за постигане на споразумение с ищеца за разсрочено заплащане на претендираните суми.

С депозираната искова молба от страна на ищеца е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 125 от НОДТСО и чл. 126 от НОДТСО /редакциите на чл. 126 към момента на депозиране на исковата молба/.

В проведеното първо открито съдебно заседание не се явява законен или процесуален представител на ищеца, като преди заседанието от „Център за градска мобилност“ ЕАД гр.

София, чрез адвокат М. Г., е постъпила молба, посредством която се поддържа иска, а на основание чл. 237 от ГПК се настоява за постановяване на решение при признание на иска.

В първото открито съдебно заседание се явява ответникът Б. В. Н., който посочва, че не оспорва исковата молба, като и че поддържа отговора на исковата молба. Тъй като ответникът е поискал евентуално сключване на извънсъдебно споразумение, делото е било отложено, като по този начин е предоставена възможност на ищцовата страна да проведе преговори с ответника. В проведеното на 18.02.2026 г. открито съдебно заседание се явява единствено ответникът, който пояснява, че се е свързал с представител на дружеството и че за момента са се разбрали, че не могат да сключат споразумение и че това може да стане в по-късен етап. В това заседание ответната страна отново заявява, че поддържа признанието на иска.

В последното съдебно заседание съдът, във връзка с искането на ищеца, обективирано в молба с вх. № 336 от 19.01.2026 г., е приел, че са налице предпоставките за постановяване на съдебно решение по реда на чл. 237 от ГПК, поради което е прекратено съдебното следствие, а съдебният състав е посочил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието на иска.

Според нормата на чл. 237, ал. 1 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, а съгласно ал. 3 на същия член съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато: признатото право противоречи на закона или на добрите нрави или е признато право, с което страната не може да се разпорежда. В настоящия случай още с отговора на исковата молба ответната страна признава исковата претенция. В проведените съдебни заседания ответникът също посочва, че поддържа отговора си. В същото време признатото право не противоречи на закона или морала, нито пък представлява такова, с което страната да не може да се разпорежда.

Съгласно текста на чл. 237, ал. 2 от ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Предвид изложеното по-горе и съобразявайки извършеното от ответника признание на иска, съдебният състав намира, че исковата претенция подлежи на уважаване. Само за пълнота следва да се посочи, че ангажираните писмени доказателства, приложени към исковата молба, също допринасят за изясняване на фактическата обстановка и за установяване на релевантни към предмета на доказване обстоятелства. Доколкото, обаче, според чл. 237, ал. 2 от ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска, в настоящия случай не е необходимо подробно обсъждане и анализиране на доказателствения материал.

2

В последното открито съдебно заседание ответникът е поискал съдът да разсрочи дължимите от него суми към ищеца. Макар исковото производство да е инициирано по реда на чл. 422 от ГПК, в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК е прието, че разпоредбата на чл. 241 ГПК не намира приложение в заповедното производство, но съдът, разгледал и уважил иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е компетентен да се произнесе по искане за отсрочване или разсрочване на съдебно установеното вземане. Тоест, при уважаване на установителния иск по чл. 415, във вр. чл.

422 от ГПК исковият съд може да вземе отношение за евентуалното разсрочване на дълга. В настоящия случай, обаче, ответната страна не е представила доказателства по делото, от които да е видно дали нейното материално състояние не позволява заплащането на претендираната от нея сума. В същото време размерът на претендиранатна главница е сравнително нисък - 410.58 лева, ведно със законната лихва от 15.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, който размер сам по себе си не може да обоснове разсрочено плащане по чл. 241 от ГПК.

Предвид изхода на делото активно легитимираната страна има право на сторените от нея съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 469 от 2025 г. по описа на Районен съд – Попово и в настоящото исково производство, в който смисъл е т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, където е прието, че съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е сторил следните разноски, посочени и в издадената заповед за изпълнение, а именно: 21.25 лева за внесена държавна такса и 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. В настоящото исково производство ищецът е внесъл държавна такса от 25 лева и е заплатил адвокатски хонорар в размер на 400 лева. Именно тези суми следва да репарирани от ответника на ищцовата страна.

Тъй като разгледаните суми в настоящото решение са в български лева /към момента на иницииране на производството именно левът е бил официалната валута в Република България/ и предвид Закон за въвеждане на еврото в Република България и по-конкретно чл.

5, чл. 12 и чл. 13 от него, всички суми в диспозитива на съдебния акт следва да бъдат изписани и в евро /официалната към момента валута в страната/, като бъдат изчислени съобразно официалния курс, според който 1 евро се равнява на 1.95583 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237 от ГПК, във вр. чл. 422 от ГПК съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. И., бул.

„Ц.О.“ № *, бл.№1, вх. Б, ет. 7, ап.* дължи на „Център за градска мобилност“ ЕАД гр.

София, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 84, ЕИК 202218735, следната сума: 410.58 лева /четиристотин и десет лева и 58 стотинки/, която сума е с еврова равностойност от 209.93 евро /двеста и девет евро и 93 евроцента/, от които: 30 лева /с еврова равностойност от петнадесет евро и 34 евроцента/ – такса за принудително задържане на автомобил, 7 лева /с еврова равностойност от три евро и 58 евроцента/ – такса престой за деня, 255.60 лева / с еврова равностойност от сто и тридесет евро и 69 евроцента/ – стойността на техническото средство „скоба“, 58.80 лева /с еврова равностойност от тридесет евро и 06 евроцента/ – стойността на техническо средство тип бастун и 59.18 лева /с еврова равностойност от тридесет евро и 26 евроцента/ – стойността на брава-бутон, ведно със законната лихва върху сумата от 15.07.2025 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК 3 по ч.гр.д.№ 469 от 2025 г. по описа на Районен съд – Попово.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за разсрочване на задълженията по чл. 241 от ГПК.

ОСЪЖДА Б. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. И., бул. „Ц.О.“ № *, бл.№1, вх. Б, ет.

7, ап.* да заплати на „Център за градска мобилност“ ЕАД гр. София, с адрес: гр. София, бул.

„Княгиня Мария Луиза“ № 84, ЕИК 202218735 следните суми, представляващи съдени разноски по ч.гр.д.№ 469 от 2025 г. по описа на Районен съд – Попово, а именно: 21.25 лева /с еврова равностойност от 10.86 евро – десет евро и 86 евроцента/ за внесена държавна такса и 400 лева /с еврова равностойност от 204.52 евро – двеста и четири евро и 52 евроцента/ за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Б. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. И., бул. „Ц.О.“ № *, бл.№1, вх. Б, ет.

7, ап.* да заплати на „Център за градска мобилност“ ЕАД гр. София, с адрес: гр. София, бул.

„Княгиня Мария Луиза“ № 84, ЕИК 202218735 следните суми, представляващи съдени разноски в настоящото исково производство, а именно: 25 лева /с еврова равностойност от 12.78 евро –дванадесет евро и 78 евроцента/ за внесена държавна такса и 400 лева /с еврова равностойност от 204.52 евро – двеста и четири евро и 52 евроцента/ за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София, чрез Районен съд – Ихтиман, в двуседмичен срок от връчването на препис от същото.

Препис от решението да се връчи на страните.