Определение № 604 от 14.02.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 604 гр. Варна, 11.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100500307 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Община Варна, представлявана от Кмета Иван Портних срещу Решение № 1921 от 02.12.2021г., поправено с Решение № 2096 от 20.12.2021г. по гр.д. № 6536/2021г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД въззивната община е осъдена да заплати на Р. АНГ. Г. с ЕГН ********** сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и страдания понесени вследствие на увреждане - счупване на долния край на лъчевата кост, закрито, в дясно, настъпило на 09.09.2020г. вследствие неизправна настилка на тротоара на ул. „Васил Друмев“ № 4 в близост до магазин „СБА“ в посоча Червения площад в гр. Варна, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.09.2020г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 1 725.60 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди /1400 лв. за имплант, 300 лв. за болничен престой, 11.60 лв.

- потребителска такса и 14 лв. – за медицински консумативи/, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.05.2021г. до окончателното плащане на сумата.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, неотчитане на всички събрани по делото доказателства и константната съдебна практика. Изложени са доводи, че присъденото обезщетение е прекомерно завишено и създаващо предпоставки за неоснователно обогатяване на увреденото лице. При определянето му съдът не е извършил анализ и оценка на всички конкретни факти и обстоятелства от значение за формиране на 1 преценката за справедливост на размера на паричното обезщетение и не е съобразил изискването за съответност на паричното обезщетение на действителния размер на болките и страданията. Така, по делото не е установена продължителността на конкретния възстановителен период; установено е от експертното заключение, че основните функции на ръката на ищцата са напълно възстановени; костта е сраснала, а останалите фини ограничения не са съществени, тъй като се компенсират от лакътя и ръката е в „работен режим“. Не е установено на ищцата да е предписана медикаментозна терапия свързана с настъпилите травматични увреждания. Така установеното е в разрез със събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Ненова и Г., които не следва да се кредитират като обективни и при отчитане на възможната им заинтересованост в хипотеза на чл. 172 от ГПК, което не е съобразено в обжалваното решение. Недоказан по делото поради това остава твърдяния факт, че процесното травматично увреждане е поставило ищцата в положение на зависимост, в нужда от чужда помощ и грижи за период по-дълъг от възстановителния за идентично увреждане. Наред с горното следва да се съобрази, че към момента на непозволеното увреждане МРЗ за страната приета с ПМС № 350/2019г. е била в размер на 610 лв., а присъденото обезщетение възлиза на 13 кратния размер на същата. Липсва произнасяне на следващо място по релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат – касае за тротоар със силно компрометирана тротоарна настилка, като състоянието му може да се възприеме от дълго разстояние. Тези неравности са изисквали повишено внимание и адекватна оценка на преминаването по тротоара, каквито ищцата не е проявила. Бездействието на ищцата при необходимост да прояви повишено внимание и да съобрази нарушената тротоарна настилка, съставлява необоснован риск, в пряка връзка с който е настъпил и вредоносният резултат. Като постоянно живееща в района се предполага, че пострадалата е познавала състоянието на настилката, като се отчете и факта, че е имала обективна възможност преди инцидента да възприеме неравностите, съответно да избегне настъпването на увредата. Като не е положила дължимата грижа, ищцата със собственото си виновно поведение е допринесла за настъпване на резултата, като основание за приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Неправилно също е определен началният момент на законната лихва в противоречие с приетото в ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, който следва да е датата на предявяване на исковата молба. Моли поради всичко изложено да се отмени решението в обжалваната част, а предявеният иск бъде отхвърлен с извод за неоснователност, а евентуално – присъденото обезщетение да се намали до справедливия му размер.

В отговор на жалбата Р. АНГ. Г. оспорва доводите в нея и поддържа, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно постановено.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК предявява насрещна жалба срещу Решение № 1921 от 02.12.2021г., поправено с Решение № 2096 от 20.12.2021г. по гр.д. № 6536/2021г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл.

86 от ЗЗД е отхвърлен предявения от нея срещу Община Варна иск за обезвреда за сумата 2 над 8000 лева до пълния предявен размер от 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и страдания понесени вследствие на увреждане - счупване на долния край на лъчевата кост, закрито, в дясно, настъпило на 09.09.2020г. вследствие неизправна настилка на тротоара на ул. „Васил Друмев“ № 4 в близост до магазин „СБА“ в посоча Червения площад в гр. Варна, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.09.2020г. до окончателното плащане на сумата.

Насрещната жалба е основана на оплаквания за несправедливост на решението в тази част. При определяне размера на обезщетението съдът не е съобразил доводите, че до увреждането, ищцата била деен, самостоятелен и социално активен и полезен човек.

Настъпилото увреждане я е поставило в невъзможност да се самообслужва, станала зависима от близки и приятели, отнело възможността да бъде полезна на околните. Тези твърдения са установени от събраните по делото гласни доказателства. Отправя искане в тази връзка решението в отхвърлителната част да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди бъде уважен в пълен предявен размер.

В отговор на насрещната жалба, Община Варна оспорва доводите в нея. Отправя искане в тази част решението да се потвърди.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната и насрещна жалби са допустими. Депозирани са от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, респ. по чл. 263, ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК и отговарят на съдържателните изисквания за редовност по чл.

260 и чл. 261 от ГПК. В жалбите и отговорите им не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.03.2022г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по 3 между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4