Присъда № 23 от 16.02.2023, Районен съд - Русе

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА по НОХД № 761/2022г. по описа на РРС, ХI н.с.

Районна прокуратура – гр.Русе е обвинила И.П.И., с ЕГН-**********, в това, че през периода м.юни 2021г. до м. януари 2022г. включително в гр.Русе, след като бил осъден с Решение № 16/10.01.2020 г. по гр.д.

№409/2018 г. , по описа на Окръжен съд- гр.В.Т., влязло в сила на 12.04.2021г., да издържа свой низходящ-детето си-дъщеря си М.И.И., родена на 15.08.2016г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски-8 /осем/ месечни вноски по 180 лева, общо в размер на 1440.00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК

Прокурорът поддържа обвинението.

Подсъдимият е редовно призован чрез органите на ОДМВР – Пловдив за последното с.з. по делото /в предходните с.з. е обявен за щателно издирване/, делото се разглежда в негово отсъствие. В съдебно заседание задочно изпълнява задължението си по повдигнатото обвинение, като упълномощения от него адв.К.С. представя банково бордеро, че подсъдимия е заплатил на св.Д.Г.Д. дължимата сума за издръжка на дъщеря си М.И.И. по повдигнатото обвинение - в размер на 1440.00лв.

Съдът приема за установена по делото следната фактическа обстановка :

Подсъдимият И.П.И. е роден на 16.10.1967 г. в гр. М., българско гражданство, със средно образование, женен, работи, осъждан.

Подс. И.И. и свидетелката Д.Г.Д. през 2015 - 2016 г. имали интимна връзка, в резултат на което им се родило дете на 15.08.2016г.-М.Д.Г..След раждането на детето подс.И.И. в продължение на около година се грижел за детето си и за свидетелката, като редовно ходел да види детето и давал и парични средства.След около година престанал, свидетелката няколко пъти разговаряла с подсъдимия, той все и обещавал да продължи грижите си за детето им, но бездействал. Това бездействие на подсъдимия накарало свидетелката Д. през 2018 г. да подаде жалба за установяване на бащинството на детето им в Окръжен съд гр.В.Т., тъй като по него време живеела в гр.П.Т..Било образувано гр.д. № 20184100100409/2018г.С Решение № 16/10.01.2020 г. ОС В.Т.,съдът постановил, че подс.И.И. бил баща на детето М.Г..С Решение № 100218/07.08.2020 г. постановено по гр.д. № 100074/23020 г. на Апелативен съд В.Търново решението на Окръжен съд В.Т. било потвърдено.Потвърденото решение влязло в сила на 12.04.2021г. В Решението било признато за установено, че детето е с биологичен баща подс.И.И. и било постановено детето занапред да носи имената на баща си и се представя с имената М.И.И., с ЕГН-**********, а подс.И.И. бил осъден да заплаща издръжка на детето си в размер на 180 лева месечно.

Подс. И.И. разбрал за решението с което бил осъден да заплаща издръжка на детето през м. юни 2021 г. след като решението му било показано при снемане на обяснения при проверката.Подс.И. наел защитник и обжалвал влязлото в сила решение.

1

Подс.И. от месец юни 2021 г. бездействал, като това бездействие продължило до м. януари 2022 г. включително.Общо неизплатените съзнателно издръжки на детето му били 8/осем/ месечни вноски в размер по 180 лева или сумата от 1440.00 лева.

Горепосочената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите : Д.Г.Д. и С.Г., от писмените доказателства и доказателствени средства по делото – свидетелство за съдимост; копия от съдебни решения, както следва: Решение № 100218/07.08.2020 г. на Великотърновски Апелативен съд, Решение № 16/10.01.2020 г. на Вт Окръжен съд, копие от изпълнителен лист № 48/21.08.2020г. Определение № 280/12.04.2021 г. на Върховен съд гр.София, копие от акт за раждане на детето М. И.а, автобиография, декларация по ЗСГ, болнични листи, уведомителни писма от ОДМВР – Пловдив.

Анализ на доказателствата и правни изводи

Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.

Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства, безспорно се установи факта на извършено престъпление, за което е обвинен И.П.И..

Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по делото са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на деянието. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват противоречия. От събраните доказателства, Съдът е достигнал до единствено възможният извод за виновността на подсъдимото лице и за постановяване на осъдителна присъда спрямо него.

Съдът намира за несъмнено доказано по делото, че с деянието си подс.И.П.И. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като през периода м.юни 2021г. до м. януари 2022г. включително в гр.Русе, след като бил осъден с Решение № 16/10.01.2020 г. по гр.д. № 201941001000409/2018 г. на Великотърновски Окръжен съд, влязло в сила на 12.04.2021 г. да издържа свой низходящ-детето си-дъщеря си М. И. И.а, родена на 15.08.2016г. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски-8 /осем/ месечни вноски по 180 лева, или сумата от 1440.00 лева.

Подсъдимият бил трудоспособен, физически и психически здрав и с годност да реализира доходи.

Изпълнителното деяние било осъществено с бездействие, изразяващо се в не изплащане на дължимата издръжка на детето си през месеците юни 2021г. до м. януари 2022 г. включително. Тази издръжка съставлява неплатени повече от два месеца-8/девет/ месеца или сумата от 1440.00 лева.

След изтичането на два месеца и неизпълнението на две или по-вече вноски, бездействието му станало съставомерно по чл.183, ал.1 от НК.

Деянието подс.И.П.И. осъществил престъплението с пряк умисъл, като знаел, че е осъден с влязъл в сила съдебен акт-решение да изплаща месечна издръжка на детето си, но независимо от това не изпълнявал 2 задължението си.

От субективна страна престъплението било извършено от подсъдимия виновно с пряк умисъл като форма на вината по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.

Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, а именно, че е запретено, а затова и наказуемо от закона, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици при неизпълнение на задължението си за заплащане на издръжка за детето си и е искал настъпването на тези последици.

Причини за извършването на престъплението – незачитане на родителският дълг.

При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подс.И., Съдът отчита фактът, че преди постановяване на присъдата деецът е изпълнил задължението си по повдигнатото обвинение, а именно е заплатил на св. Д.Г.Д. сумата от 1440 лева - осем месечни вноски по 180.00лв. и не са настъпили други вредни последици за пострадалия М. И. И.а, поради което и НЕ ГО Е НАКАЗЪЛ с присъдата си.

По делото не са направени разноски.

Мотивиран така, Съдът се произнесе с присъдата си.

Районен съдия :

3