Определение № 731 от 17.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 731 гр. София, 17.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20258002101195 по описа за 2025 годИ.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 7980/27.12.2024 г. на М. С. Н., чрез процесуалния си представител адвокат К. Б. от АК-П. и касационна жалба вх. № 8002/30.12.2024 г. на С. И.

Ц. и В. И. Ц., чрез процесуалния им представител И. Б.-Ц. от АК-София, срещу решение № 349 от 10.11.2024 г. по в.гр.дело № 396/2024 г. на Пернишкия окръжен съд.

М. С. Н., обжалва въззивното решение, в частта му, с която като е отменено първоинстанционното решение № 2 от 01.03.2024 г. по гр. д. № 116/2023 г. на Районен съд – Трън, са уважени предявените от С. И. Ц. и В. И. Ц. срещу касатора, положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ищците притежават по 1/8 идеална част за всеки от правото на собственост върху празно дворно място от 290 кв.м., за което е отреден парцел [№], кв. 46, при граници на парцела от изток - парцел [№], от запад - улица, от север - парцел [№] и от юг - парцел [№], а по кадастралния план е отреден имот с планоснимачен № 353 с площ от 307 кв.м. при граници: от изток - имот планоснимачен № 352 на наследници на В. К., от запад - улица, от север имот с планоснимачен № 351 на наследници на М. С. Ц. и от юг - имот с планоснимачен № 358 на И. С. Ц. и е отменен на основание чл. 537 ал.2 ГПК нотариален акт № 114 том I, рег.

№ 155, дело № 128/2002 г. на нотариус В. М. при РС - Трън за общо 1/4 идеална част от собствеността.

С. И. Ц. и В. И. Ц. обжалват въззивното решение, в частта му, с която като е потвърдено първоинстанционното решение № 2 от 01.03.2024 г. по гр. д. № 116/2023 г. на Районен съд – Трън, са отхвърлени предявените от касаторите срещу И. М. С., М. М. С. и С. М. С. положителни установителни искове по чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено между страните, че ищците притежават по 1/8 идеална част за всеки (1/4 идеална част общо) 1 от правото на собственост върху дворно място от 318 кв. м., за което по регулационен план е предвиден парцел ХІІ-306, кв. 46, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда, при граници: наследници на С. Ц., Л. В., улица и М. М. ; отхвърлено е искането по чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт [№] том I, дело № 237/1989 г. на районен съдия Б. М. при ТРС; както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от касаторите срещу М. С. Н. положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на М. С. Н., че С. И. Ц. и В. И. Ц. притежават правото на собственост върху заградената от М. С. Н. част от поземлен имот, с площ от 32кв.м., представляващ парцел [№], кв. 46 по регулационния план на [населено място], Т. община от 1965 г., 530 кв.м., както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от касаторите срещу М. С. Н. негаторен иск с правна квалификация чл.109 от ЗС за осъждане на М. С. Н. да премахне незаконно изградената ограда в парцел [№], кв. 46 по регулационния план на [населено място], Т. община от 1965 г., 530 кв.м. и са присъдени разноски.

В касационната жалба на М. С. Н., са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение, в обжалваната му част, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване, в обжалваната му част, и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове за собственост бъдат отхвърлени изцяло със законните последици.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и произнасянето по които от касационната инстанция с решение би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните:

1. Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани па делото доказателства в тяхната съвкупност, в рамките на наведените в жалбата доводи ;

Касаторът поддържа, че приетото по въпроса от въззивния съд противоречи на т. 19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 243/15.01.2021г. по гр.д. № 481/2020 г. на ВКС, ІV г.о.

2. Следва ли съдът, при липсата на преки доказателства за даден факт по делото, да направи анализ на събраните косвени доказателства и изхождайки от същите да направи преценка на фактическата обстановка и да съобрази с тях правните си изводи;

3. При съсобственост породена от наследяване какви действия следва да извърши даден сънаследник, за да преобърне държането на частите на останалите сънаследници във владение в своя полза.

Ответниците по касационната жалба – С. И. Ц. и В. И. Ц., чрез процесуалния представител адвокат И. Б.-Ц. от АК-София, са депозирали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с 2 който молят касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Претендират присъждане на направените в производството разноски.

В касационната жалба на С. И. Ц. и В. И. Ц. са изложени доводи за неправилност на постановеното въззивно решение, в обжалваната му част, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени изцяло със законните последици.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касаторите са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.

280, ал. 1 т. 1 ГПК. Тези въпроси са следните:

1. Задължен ли е въззивният съд да отговори на всички доводи и възражения на страните и да изложи мотиви ;

Навеждат се доводи, че изводите на въззивния съд са в противоречие с решение №9/10.03.2020г. по гр.д.№1440/2019г. на ВКС, ІІ г.о., решение №77/17.03.2015г. по гр.д.

№204082014г. на ВКС, ІV г.о., решение №403/23.01.2015г. по гр.д.№3902/2014г. на ВКС, ІV г.о. и решение №120/04.04.2013г. по гр.д.№964/2012г. на ВКС, ІVг.о.

2. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства в тяхната цялост и поотделно;

Въззивното решение е постановено в противоречие с решение №908/04.11.2008г. по гр.д.

№3171/2007г. на ВКС, І г.о. и решение №68/24.04.2013г. по гр.д.№78/2012г. на ВКС, ІІ т.о.

3. За прилагането на презумпцията на чл. 69 от Закона за собствеността в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от наследяване; за съдържанието на понятието „владение“ на съсобствен имот с цел придобиването му изцяло, съпоставено с осъществяване на фактическа власт върху съсобствен имот от съсобственик при условията на чл. 31 ЗС ;

Твърди се противоречие между изводите на въззивния съд и ТР№1/2012г. от 06.08.2012г. по т.д.№1/2012г., ОСГК на ВКС, решение №34/19.06.2013г. по гр.д.№611/2012г. на ВКС, І г.о. и решение №67/30.06.2022г. по гр.д.№3200/2020г. на ВКС, ІІ г.о.

4. Налице ли е необходимост да се изследва положението на имотите като се прецени приложена ли е регулацията по отношение на тях така, че регулационните граници да са трансформирани в имотни; счита ли се регулационният план за приложен с влизането му в сила; изменя ли се площта на един недвижим имот с влизане в сила на новия регулационен план;

По този въпрос се поддържа, че въззивното решение е постановено в отклонение на ТР№3/15.07.1993г. по т.д.№2/1993г., ОСГК на ВС, ТР№3/28.03.2011г. по т.д.№3/2010г., ОСГК на ВКС, решение №129/04.01.2018г. по гр.д.№529/2017г. на ВКС, ІІ г.о. и решение №60157/26.11.2021г. по гр.д.№2040/2021г. на ВКС, І г.о.

3

5. Допустимо ли е с искът по чл. 109 ЗС да бъде защитено правото на пълноценно използване на имот при положение, че достъпът до него е осигурен.

Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР№4/06.11.2017г. по т.д.№4/2015г., ОСГК на ВКС и решение №332/29.03.2012г. по гр.д.

№597/2011г. на ВКС, ІІ г.о.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба – М. С. Н., чрез процесуалния представител адвокат К.

Б. от АК-П., е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК основания за това. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, имат необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и са срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по подадена от С. И. Ц. и В. И. Ц. против :

- М. С. Н. искова молба, с която са предявени искове да бъде признато за установено по отношение на последния, че ищците притежават по 1/8 идеална част за всеки от правото на собственост върху празно дворно място от 290 кв.м., за което е отреден парцел [№], кв. 46, при граници на парцела от изток - парцел [№], от запад - улица, от север - парцел [№] и от юг - парцел [№], както и искане на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт [№] том I, рег. № 155, дело № 128/2002 г. на нотариус В. М. при РС - Трън.

Предявени са и установителни искове, с които се иска да бъде признато за установено, че С.

И. Ц. и В. И. Ц. притежават правото на собственост върху заградената от М. С. Н. част от поземлен имот, с площ от 32 кв.м., представляващ парцел [№], кв. 46 по регулационния план на [населено място], Т. община от 1965 г., с площ 530 кв.м., както и искове по чл. 109 от ЗС, с които се претендира М. С. Н. да премахне незаконно изградената ограда в парцел [№], кв.

46 по регулационния план на [населено място], Т. община от 1965 г., 530 кв.м.

- И. М. С., М. М. С. и С. М. С. искова молба , с която са предявени искове, с които се иска да бъде признато за установено, че ищците притежават по 1/8 идеална част за всеки от правото на собственост върху дворно място от 318 кв. м., за което по регулационен план е предвиден парцел [№], кв. 46, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда, както и за отмяна на нотариален акт № 161 том I, дело № 237/1989 г. на районен съдия Б. М. при ТРС.

Прието е за установено по делото, че наследодателите на страните по делото са били съсобственици на спорните имоти, като след смъртта на общия им наследодател С. Ц. К.

/починал на 21.03.1967г./ неговите деца са инициирали делба, като е било образувано гр. д.

4

№ 152/1968 г. по описа на Т. народен съд. Посочено е, че съгласно приложена скица от 05.06.1969 г. в имот [№] са били обособени три парцела: [№], [№] [№], които към настоящия момент имат изменена номерация, но като площ и разположение са идентични на имотите обособени по време на съдебната делба.Установено е, че наследствените колена са били четири : Н. С. Ц. /починал на 05.07.1988г./ с наследник внука си ответника М. С. Н., М. С.