Решение № 4953 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4953 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110148804 по описа за 2025 година

Предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответникът К. Х. Д. е клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, с абонатен № ***. Твърди се, че за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г. е доставена топлинна енергия, която не е заплатена. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумите, както следва: сумата от 899,32 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г. , ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до плащането, сумата от 238,21 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 19.08.2025 г. , сумата от 7,84 лв., представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от м. 10.2022 г. до м. 01.2023 г. , ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до плащането, както и сумата от 2,73 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2022 г. до 19.08.2025 г. Претендира разноски.

В молба от 23.02.2026 г. ищецът признава, че от ответника е постъпило плащане в размер на 582,31 евро (еквивалент на 1138,90 лв.).

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Х. Д. не е депозирала писмен отговор на исковата молба. С молба от 09.02.2026 г. процесуалният й представител възразява, че претендираните задължения са заплатени в хода на процеса като е представена и вносна бележка.

1

Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната” ООД не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Страните не спорят, че са обвързани от валидно облигационно отношение, съществувало през исковия период / 05.2022 г. до м. 04.2024 г./.

Между страните няма и спор за реално доставеното и консумирано количество на топлинна енергия, както и за извършената услуга дялово разпределение, поради което съдът приема, че посочените от ищеца суми и обективирани в представените писмени доказателства /фактури и изравнителни сметки/ съответстват на реално доставеното количество топлинна енергия, възлизаща в общ размер на 899,32 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.

05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до плащането, сумата от 238,21 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 19.08.2025 г., сумата от 7,84 лв., представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от м. 10.2022 г. до м. 01.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до плащането, както и сумата от 2,73 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2022 г. до 19.08.2025 г. върху претендираната цена за услугата дялово разпределение.

Като писмено доказателство по делото е представена вносна бележка, от съдържанието на която се установява, че ответникът е заплатил в хода на процеса (на 09.02.2026 г.) сумата в размер на 1 138,90 лв. С изрично изявление ищецът потвърждава постъпилото плащане.

Основният спорен между страните въпрос е с извършеното плащане какви пера по задължението се погасяват.

Съгласно задължителните разяснения на т. 1 към Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г., постановено по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл.76,ал.2 ЗЗД. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че при предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но 2 този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД. Единствено, ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането.

В случая при прилагане на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД съдът намира, че с извършеното плащане (1 138,90 лв.), първо покрива изцяло начислените преди подаване на исковата молба обезщетителни лихви за забава, а именно 238,21 лева върху главницата за топлинна енергия и 2,73 лева върху главницата за дялово разпределение. След тяхното приспадане от общо платеното остава сума в размер на 897,96 лева. От нея се покрива натрупаната законна лихва върху двете главници за периода от завеждане на делото на 14.10.2025 г. до датата на плащането на 09.02.2026 г. Размерът на тази законна лихва възлиза на 40,12 лева за главницата за топлинна енергия и 0,35 лева за главницата за дялово разпределение. След погасяването на всички дължими лихви до този момент, остатъкът от плащането в размер на 857,49 лева следва да се отнесе към дължимите главници. Предвид правилото на чл. 76, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, при няколко еднородни задължения, когато плащането не е достатъчно за всички, се погасява най-старото от тях. В разглеждания случай задължението за топлинна енергия, възникнало през месец май 2022 г., е по-старо от това за дялово разпределение, датиращо от месец октомври 2022 г. Ето защо наличният остатък от 857,49 лева се отнася към главницата за топлинна енергия, чийто пълен претендиран размер е 899,32 лева. Тъй като наличната сума не е достатъчна за цялостното й покриване, тази главница се погасява частично, като остава дължим остатък в размер на 41,83 лева. С оглед на това изчерпване на платената сума, втората главница за извършена услуга дялово разпределение в размер на 7,84 лева остава изцяло непогасена.

Съдът не споделя съображенията на ищеца, че с извършеното плащане следва да се погасят сторени съдебни разноски, доколкото същите не са ликвидно и изискуемо вземане към момента на плащането, а биха възникнали като такова под отлагателно условие – едва при влизане в сила на съдебно решение, с което се установяват сторени по основание и размер разноски.

Следователно, останала е незаплатена частично главница за топлинна енергия в размер на 41,83 лв. и изцяло главница за извършена услуга дялово разпределение в размер на 7,84 лв. За тези суми искът за дължимост, ведно със законната лихва от 10.02.2026 г. /денят, следващ деня на плащането/ до окончателното плащане, следва да се уважи, като искът за главница топлинна енергия следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 899,32 лв. поради плащане извършено в хода на процеса, който факт съдът съобразява по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Следва да се отхвърлят изцяло исковете за мораторна лихва върху 3 вземането за топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение поради плащане, извършено в хода на процеса, който факт съдът съобразява по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК

По разноските:

На ищеца следва да бъдат присъдени всички строени по делото разноски, доколкото ответниците са дали повод за завеждане на исковото производство /плащането е извършено едва в хода на процеса след получен препис от искова молба/. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от общо 25,56 евро за държавна такса и 102,26 евро юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. Х. Д., ЕГН ********** , да заплати на основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, сумата от 21, 39 евро (41,83 лв.), представляваща незаплатена стойност за топлинна енергия за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., и сумата от 4,01 евро (7,84 лв.), представляваща стойност за извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 10.2022 г. до м. 01.2023 г., ведно със законната лихва от 10.02.2026 г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия до пълния предявен размер от 899,32 лв., както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 238,21 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2023 г. до 19.08.2025 г., и за сумата от 2,73 лв. – мораторна лихва, начислена за периода от 16.12.2022 г. до 19.08.2025 г., поради плащане в хода на процеса

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Х. Д., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, сумата от 127,82 евро разноски по делото.

Решението е постановено при участието на „Бруната” ООД като помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4