Решение № 1041 от 14.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1041 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20231100902273 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени в условията на кумулативност сурогационни (косвени) искове от М. И. Н. с ЕГН **********, от гр. София против

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК 121076907, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 405, ал.1 КЗ и чл. 409 КЗ за осъждане на ответника да заплати в полза на „УниКредит Лизинг“ ЕАД с ЕИК 121887948, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Гюешево“ № 14, застрахователно обезщетение в размер на 114 280 лева (след увеличение на иска на основание чл. 214 ГПК), дължимо по договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 0307Х0040147, с обект лек автомобил „БМВ 540“ с ДК № *********, който лек автомобил е предмет на Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 144676/27.07.2021 г., сключен между „УниКредит Лизинг“ ЕАД, в качеството на лизингодател, и М. И. Н., в качеството на лизингополучател, за настъпило на 20.02.2023 г. застрахователно събитие – противозаконно отнемане на лекия автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 06.12.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 8 398.51 лв. (след намаление на иска на основание чл. 214 ГПК), представляваща лихва за забава за периода 13.05.2023 г. – 06.12.2023 г.

В исковата молба е направено искане за конституиране на лизингодателя „УниКредит Лизинг“ ЕАД като съищец по делото.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между „УниКредит Лизинг“ ЕАД, в качеството на лизингодател, и М. И. Н., в качеството на лизингополучател, е сключен Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 144676/27.07.2021 г. с обект лек автомобил „БМВ 540“ с ДК № *********. С Договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 0307Х0040147, автомобилът бил застрахован в ответното дружество с период на застрахователно покритие 29.07.2022 г. – 28.07.2023 г. Твърди се, че на 20.02.2023 г. автомобилът бил противозаконно отнет, за което ищецът уведомил органите на МВР и застрахователя. Било образувано досъдебно производство № 361/2023 г. по описа на 06 РУ при СДВР, пр.пр. № 3424/2023 г. по описа на СРП, като с Постановление от 05.04.2023 г. наказателното производство е спряно. Ищецът твърди, че е представил всички необходими 1 документи на застрахователя на 19.04.2023 г., а с Писмо изх. № л-5648/15.08.2023 г. ответното застрахователно дружество постановило отказ за изплащане на застрахователно обезщетение на основание т.13.1 от Общите условия поради оставянето на автомобила отключен. Изложени са съображения за наличието на правен интерес за ищеца, който съобразно чл. 343 ТЗ и клаузите на лизинговия договор продължава да заплаща дължимите лизингови вноски въпреки отнемането на автомобила, от предявяване на сурогационния (косвен) иск против застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на лизингодателя, който е собственик на вещта и бездейства, като същевременно е длъжник на ищеца - лизингополучател за заплащане на разликата между евентуално изплатеното застрахователно обезщетение и дължимите суми по договора.

С Определение № 4308/07.12.2023 г. е конституирано на основание чл. 26, ал.4 ГПК „УниКредит Лизинг“ ЕАД с ЕИК 121887948, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Гюешево“ № 14, като съищец по делото.

Съищецът „УниКредит Лизинг“ ЕАД е подал молба вх. № 2864/10.01.2024 г., с която изразява становище, че поддържа предявената искова молба и направените от ищеца доказателствени искания.

В срока за отговор по чл. 367 ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.

Възразява, че исковете са недопустими, като излага подробни съображения относно липсата на процесуалноправна легитимация на ищеца да предяви чуждо право – това на „УниКредит Лизинг“ ЕАД, който по силата на застрахователния договор има качеството на застраховано лице. Оспорва същите и по същество, като въвежда възражения, че са налице основания за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, поради наличието на изключен риск по чл. 13 от Общите условия, като излага твърдения МПС да е оставено незаключено и с работещ двигател. Възразява да е налице изключен риск и по чл. 10.11 от Общите условия, поради проявена от ползвателя груба небрежност, изразяваща се в напускане на автомобила без да се изключи двигателят и без да се заключат вратите.

Възразява да са налице и основания за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 408, ал.1, т.3 от КЗ, поради неизпълнение от страна на застрахования на значителни с оглед интересите на застрахователя задължения – тези по чл. 76.1, чл. 76.2 и чл. 76.9 от ОУ, съгласно които застрахованият има задължения да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа в изправност и в добро техническо състояние, да го ползва само по предназначение и да спазва правилата на производителя за неговата експлоатация – чл. 76.1 от Общите условия; да предприема всички необходими предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, и да не допуска поведение, което води до повишаване на риска – чл. 76.2 от Общите условия; както и при напускане на МПС да го заключва и да включва сигнално-охранителната система и всички изискани от застрахователя допълнителни системи или устройства за защита – чл.

76.9 от Общите условия. Твърди се ищецът да не е спазил посочените, произтичащи от общите условия към застрахователния договор, свои задължения, които са значителни с оглед интересите на застрахователя, поради което съгласно чл. 78 от Общите условия, когато е настъпило застрахователно събитие и то е в причинна връзка с неизпълнението застрахователят не дължи обезщетение и отказва плащането му на това основание, а съгласно чл. 132 от Общите условия застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение в случаите на неизпълнение на задължение на застрахования или ползвателя, когато това е предвидено в общите условия. В условията на евентуалност се възразява, че посоченото неизпълнение е от естество да обуслови намаляване на застрахователното обезщетение с поне 50%. Възразява се и относно размера на застрахователното обезщетение, като се сочи, че застрахователната сума по договора е 129 210 лв., а размерът на обезщетението при кражба, съгласно чл. 48.2 и чл. 107 от Общите условия, следва да е равен на действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума или остатъка от нея, ако са плащани други обезщетения преди това и застрахователната сума не е възстановена до първоначалния и размер, уговорен в полицата – чл. 124 от Общите условия. По отношение 2 на акцесорния иск се възразява, че лихва не се дължи от настъпването на застрахователното събитие, а от изтичането на 15 работни дни от представяне на всички документи, т.е. найрано от 13.05.2023 г., тъй като последният изискан необходим документ е представен на 19.04.2023 г.

В срока по чл. 372 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която е пояснена и допълнена исковата молба. Поддържа се ищецът да е процесуално легитимиран по предявения иск, тъй като право на застрахователно обезщетение при отнемане на автомобила има лизингодателят, който е длъжник на лизингополучателя за разликата между платеното застрахователно обезщетение и остатъка от задълженията на лизингополучателя по лизинговия договор, и същевременно бездейства да упражни правата си срещу застрахователя, с което уврежда интересите на лизингополучателя, който продължава да плаща пълния размер на лизинговите вноски, без да ползва откраднатия автомобил.

Оспорват се възраженията на ответника, че ищецът е напуснал автомобила без да изключи двигателя и го е оставил паркиран, без да го заключи. Сочи се, че на 20.02.2023 г. около 08:50 часа сутринта ищецът М. И. Н. е паркирал автомобила на адрес ж.к. Овча Купел, ул.

„*********, а около 11:50 часа на същия ден е установил, че автомобилът липсва от мястото, на което го е паркирал. На същия ден той уведомил органите на КАТ и ответното застрахователно дружество, като по подадени сигнал било образувано посоченото досъдебно производство, което поради неразкрИ.е на извършителя е спряно с постановление на прокуратурата. Пред застрахователя била образувана щета № 10023030104220, ищецът представил всички необходими документи, но бил постановен отказ за плащане на застрахователно обезщетение с мотив, че автомобилът е оставен отключен. Едва в настоящото производство, недопустимо според ищеца, ответното застрахователно дружество въвежда възражения, че освен че автомобилът е оставен отключен, той е оставен и с работещ двигател. Ищецът твърди, че при процесния автомобил режимът на покой на двигателя (изключване на двигателя) се задейства при отваряне на предната врата и напускане на автомобила от водача. Оспорват се възраженията на ответника за наличието на изключени от покритието на застраховката рискове, както и за поведение – действия или бездействия на ищеца в нарушение задълженията му по договора за застраховка, като отново се изтъква, че автомобилът не е оставен с работещ двигател и незаключен. Относно въведеното от ответника в условията на евентуалност възражение за намаляване на обезщетението с 50 % се възразява, че застрахователното обезщетение може да се намали съответно на тежестта на неизпълнението само при предпоставките на чл. 395, ал.4, изр. 2 КЗ – ако настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението на застрахования за предпазване на застрахованото имущество от вреди, за спазване на предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност и за допускане на застрахователя да прави проверки, и това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора, а в процесния случай предпоставките на чл. 395, ал.4, изр. 2 от КЗ не са налице, тъй като твърдяното от застрахователя неизпълнение изрично е предвидено в договора между страните като основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. По отношение на акцесорния иск се сочи, че срокът от 15 работни дни съгласно чл. 129 от Общите условия, считано от 19.04.2023 г., когато е представен последният изискан документ, изтича на 12.05.2023 г. (петък), а не на посочената от ответника дата 13.05.2023 г. (събота).

В срока по чл. 373 ГПК ответникът е подал писмен отговор на допълнителната искова молба, с който са разширени съображенията за недопустимост и неоснователност на исковете. Поддържа се, че няма сигурност, че след евентуално получаване от лизингодателя на застрахователно обезщетение то ще надвишава дължимите му се от лизингополучателя суми по лизинговия договор, поради което ищецът не се легитимира като кредитор на застрахования лизингодател, а освен това, с евентуално положително решение по така предявения косвен иск той не би постигнал удовлетворяване на вземането си, дори такова да се окаже, че съществува, а ще се налага воденето на друг иск. Поради това се поддържа ищецът да няма правен интерес от търсената с иска защита. Възразява се и че лизингодателят не бездейства, а упражнява правото си на избор дали да предяви иск срещу 3 застрахователя, защото лизингодателят има по-голям интерес от получаване на лизинговите вноски, които са в по-голям размер от застрахователното обезщетение, т.е. от стойността на автомобила. По отношение на възражението на ищеца за въвеждането с отговора на исковата молба на нови основания за отказ се сочи, че чл. 408 КЗ не въвежда задължения за застрахователя за изчерпателност при посочване на основанията за отказ и липсва законова пречка за навеждането на нови основания в хода на съдебния процес, които освен това са заявени още с отговора на исковата молба. Поддържат се и наведените основания за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, както и възраженията относно дължимия размер.