Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 182 от 11.06.2024, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Административно наказателно дело 46/2024
Вид
Решение № 182
Подписан
11.06.2024
В сила
01.11.2024
Състав
Минка Кирчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 56, ал. 1 · Закон за здравето
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Добрич, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Кирчева при участието на секретаря Ирена Р. Иванова като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно дело № 20243230200046 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Х. М., ЕГН: **********, чрез адв. В. С.

ВАК / редовно упълномощен процесуален представител / срещу Наказателно постановление / НП / № РД-05-72/15.12.2023г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция гр. Добрич, с което на жалбоподателката за нарушение по чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, на основание чл. 218, ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 300лв. С жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателката.

Процесуалния представител на АНО пледира НП като законосъобразно и обосновано да се потвърди.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена от санкционираното лице в 1 законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на нарушителя и двама свидетели, надлежно е връчен и съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН. НП е издадено в рамките на законоустановеният срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, връчено е на нарушителя и съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, законосъобразно във формалноправен аспект. че обжалваното

НП е

От фактическа страна:

На 17.11.2023г. свидетелите Д. В. и П. Г. - инспектори в РЗИ Добрич, със съдействието на св. И. Т. – полицейски служители в Първо РУ гр. Добрич извършили проверка в ресторант „ Моцарела „, находящ се в гр. Добрич, ул. „ Независимост „ № 4, стопанисван от „ Пицарино „ ООД за спазване забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. В обекта установили лицето С. Х. М. да извършва тютюнопушене в закрита търговска зала.

В резултат на констатираното, на 22.11.2023г. св. Д. В. в присъствието на жалбоподателя и свидетелите

П.

Г. и

Р.

К. образувала административнонаказателно производство срещу С. М., като съставила АУАН № АН-01-103/22.11.2023г., описала и квалифицирала установеното, като административно нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.

Въз основа на акта, за санкциониране на извършителя предвид констатираното по-горе нарушение, на 15.12.2023г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № РД-05-72 от Директора на РЗИ Добрич, в обстоятелствената част на което АНО възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за нарушението на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, на основание чл. 218, ал.

1 от ЗЗ на жалбоподателката било наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 300лв.

Разпитани в качеството на свидетели Д. В., П. Г. и И. Т. потвърждават, че жалбоподателката в момента на проверката е извършвала тютюнопушене в закритата търговска зала на процесния търговски обект. С показанията си св.

Р. К. потвърждава законосъобразното съставяне на АУАН.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от изцяло кредитираните от съда гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели, както и от приобщените 2 към доказателствения материал по делото АУАН № АН-01-103/22.11.2023г., НП № РД-05-72/15.12.2023г., издадено от Директора на РЗИ – Добрич и заверено за вярност копие от фискален бон / л. 42 /.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ „Забранява се тютюнопушенето в закритите обществени места „, при чието нарушение чл.

218, ал. 1 от ЗЗ регламентира налагане на административно наказание „ глоба „ от 300лв. до 500лв. В процесния случай въз основа на приложените по делото и кредитирани от съда писмени доказателства и гласните такива, съдържащи се в показанията на горепосочените свидетели по безспорен начин се установи, че жалбоподателката е извършвала тютюнопушене в закрито обществено място по смисъла на § 1а, б. „ г „ от ДП на ЗЗ.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно се е установило, че констатираното в АУАН нарушение е извършено от лицето, посочено като нарушител. Разглеждайки делото по същество, ДРС установи чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, което обуславя извода, че атакуваният административен акт не противоречи на буквата и духа на материалния закон.

Наложеното административно наказание е в законоустановения минимум, поради което не подлежи на преразглеждане от съда.

В конкретния случай не са налице предпоставки за приложението на чл.

28 от ЗАНН /маловажен случай/ с оглед характера на обществените отношения, които са засегнати. Само по себе си обстоятелството, че деянието не е рецидивно, не игнорира неговия общественоопасен характер, респективно не указва, че е налице по - ниска степен на обществена опасност на нарушението. А и следва да се отбележи, че този факт /първо нарушение от този вид/ е отчетен от административнонаказващия орган с налагането на наказание в предвидения в закона минимален размер.

Настоящият състав не споделя възраженията, посочени в жалбата по следните съображения: Както в АУАН, така и в обжалваното НП е описано както времето, така и мястото на извършеното нарушение – на 17.11.2023г. в ресторант „ Моцарела „ гр. Добрич, находящ се на ул. „ Независимост „ № 4.

Данните относно наименованието на търговския обект и местоположението му изцяло съответстват на посочените във фискален бон, приложен по делото 3 на л. 42, в заверено копие.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63д, ал. 5 във вр. с ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Касателно направеното искане от процесуалният представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че в производството пред районния съд, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за потвърждаване на наложената административна санкция. С оглед изхода на производството, претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски се явява неоснователна. Това е така, доколкото административното нарушение се явява установено, в случая следва да се приложи и т. 2, б. "а" Тълкувателно решение № 3/85 г. на ОСНК, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № РД-05-72/15.12.2023г. издадено от Директора на Регионална здравна инспекция гр. Добрич, с което на С. Х. М., ЕГН:

********** за нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, на основание чл. 218, ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 300лв.

4

ОСЪЖДА С. Х. М., ЕГН: ********** да заплати на Регионална здравна инспекция – Добрич сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5