Решение № 174 от 16.09.2021, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Стара Загора , 16.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20215530202019 по описа за 2021 година

Обжалвано е наказателно постановление № 21-1228-000843 от 05.04.2021 година на Началник група към сектор ПП към ОД на МВР – Стара Загора /упълномощен със МЗ № 8121З-515 ОТ 14.05.2018 година/, с което на Н. П. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200 лева за допуснато нарушение по чл.98, ал.2, т.4, във връзка с чл.178д от Закона за движението по пътищата.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено.

Въззиваемият, редовно и своевременно призован не изпращат представител и не взема становище по основателността на подадената жалба.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На Н. П. М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 16.03.2021 година, за това, че на 11.01.2021 година, около 11.20 часа в град Стара Загора, по булевард „Цар Симеон Велики”, срещу Народно 1 читалище „Климент Охридски“, като водач на лек автомобил „Мерцедес А 150” с ДК№ СТ 8272 ВН е паркирала собствения си лек автомобил на място определено за пътни превозни средства обслужващи хора с трайни увреждания, без да има право на това. Производството е образувано след подадена възражение срещу Фиш, серия GT № 566395 от 11.01.2021 година, като същият е анулиран и да приложени разпоредбите на чл.186, ал.2 от ЗДвП. Попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, включително и това по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.178д от Закона за движението по пътищата е наложено предвиденото административно наказание – „глоба” в размер на 200 лева.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Вменената като нарушена правна норма - чл.98, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. Съответно санкцията за неизпълнение на това задължение е тази, предвидена в чл.178д от ЗДвП, която санкционира лицата, които, без да имат това право, паркират на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. В тази връзка съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, обуславящи отмяна на атакуваното наказателно постановление. Както актът за установяване на административно нарушение, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление притежават изискуемото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Това е така, доколкото същите съдържат всички елементи от фактическия състав на приетото за извършено административно нарушение. При това положение съдът приема, че твърдяното нарушение е 2 описано с всички релевантни признаци. Въз основа на това съдът приема за безспорно установено по делото, че М. е осъществила състава на нарушението по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, като е паркирала автомобила си на място предназначено за обслужване на хора с трайни увреждания. Това се установява както от приложения по делото АУАН, така и от свидетелските показания на свидетелката – очевидец, Ж.Н., която е констатирала административното нарушение при извършване на служебните си задължения. Изложените доводи на процесуалния представител не се споделят от съда, тъй от една страна са неотносими а от друга не оневиняват М. в извършеното от нея административно нарушение

Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.98, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата. В тези случаи по реда на чл.178д от ЗДвП е предвидено административно наказание – „глоба” в размер на 200 лева. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона размер, а именно – „глоба” от 200 лева. Ето защо съдът намира, че така наложеното наказание би изиграло своята превантивна роля, поради което и правилно и законосъобразно е било определено от административно-наказващия орган.

С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1228-000843 от 05.04.2021 година на Началник група към сектор ПП към ОД на МВР – Стара Загора /упълномощен със МЗ № 8121З-515 ОТ 14.05.2018 година/, с което на Н. П. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200 лева за допуснато нарушение по чл.98, ал.2, т.4, във връзка с чл.178д от Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 3 четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4