Решение № 101 от 28.04.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. гр. Добрич, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Д.

Галина Д. Ж.а при участието на секретаря Павлина Ж. ПЕ.а като разгледа докладваното от Галина Д. Ж.а Въззивно гражданско дело № 20243200500745 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Община-гр.Д. срещу решение №873/30.10.2024 г. по гр.д.

№282/2024 г. на Добричкия районен съд,с което Общината е осъдена да заплати на Е. П. Е. с ЕГН **********,с адрес:гр.Ш.,ул.„***,сумата от 1489,88 лева (хиляда четиристотин осемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки),представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на увреждане на собствения на ищеца лек автомобил м.

„Ситроен”,модел „С4“ с рег. №***,паркиран на паркомясто в гр.Д. по ул. „*** между входове „А“ и “Б“ на 18.11.2023 г. от паднал масивен клон от дърво,принадлежащо към зелената система на Община-град Д. и представляващо общинска собственост,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на увреждането-18.11.2023 г.,до окончателното й изплащане,респ. въззивникът е осъден да заплати на Е. П. Е. сторените съдебни разноски в общ размер на 1072 лв.Според въззивника първоинстанционното решение е недопустимо,респ. неправилно.Същото било постановено при нарушение на процесуалните правила,материалния закон и при неправилна преценка на доказателствата.Било бланкетно и 1 немотивирано.Настоява се за обезсилването му,евентуално за неговата отмяна и за отхвърляне на иска.Претендират се сторените от въззивника разноски.Според въззивника неправилно съдът приел,че общината е отговорна за процесния инцидент.Искът бил квалифициран по чл.50 от ЗЗД,като отговорността по този текст била за увреждане вследствие специфичните качества на вещта без връзка с действия и бездействия на лицата,които я ползват или под чийто надзор е същата.По делото не било установено,че процесното дърво е собственост на общината или под неин надзор,респ. че дървото е било болно,старо,изсъхнало и пр.Доколкото в исковата молба не били изложени никакви правни основания,произнасянето на районния съд било в нарушение на диспозитивното начало.Съдът се позовал на нормативна база,която не била посочена от ищеца.Въззивникът подробно разяснява приложимата по казуса нормативна уредба и навежда оплакване,че по делото не били представени скици,схеми от ОУП или ПУП на общината,за да се приеме въз основа на същите,че процесното дърво е било част от уличната регулация на града или озеленена територия,за които общината отговаря.Изводът на първоинстанционния съд,че дървото е общинска собственост и част от зелената система на общината,бил необоснован.От показанията на разпитаните свидетели,които не били обективни и непротиворечиви,не можело да се установи конкретната причина за инцидента.Неправилно съдът не взел предвид възражението на въззивника,че инцидентът е настъпил вследствие непреодолима сила и в резултат на случайно събитие-силен вятър и снеговалеж,за които общината не следвало да отговаря.Съдът постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата.Не били изяснени причините за щетите по автомобила на ищеца.Не били взети предвид възраженията за липса на извършено от компетентни органи разследване на инцидента и не бил изпратен сигнал до общината от пострадалото лице.Не бил доказан механизмът на настъпване на вредите.Заключението на вещото лице по допусната СТЕ било изготвено формално само въз основа на твърденията на ищеца и без прилагане на специални познания.

В писмен отговор въззиваемият Е. П. Е. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение,респ. за присъждане на сторените от него разноски в настоящата инстанция.Изтъква,че оплакванията на въззивника са

2 необосновани.Първоинстанционното решение било мотивирано,били обсъдени всички доказателства при правилен краен извод за основателност на иска.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 01.11.2024 г.,а жалбата му е постъпила в съда на 13.11.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 15.11.2024 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим осъдителен иск.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№282/2024 г. на ДРС е образувано по повод искова молба с вх.

№1832/25.01.2024 г. /уточнена с молба вх.№2000/29.01.2024 г.-на лист 18 от делото на ДРС и молба вх.№620/28.01.2025 г.-на лист 25 от делото на ДОС,при допуснато на основание чл.214 ал.1 от ГПК с определение на ДРС в открито съдебно заседание на 26.09.2024 г. увеличение на исковата претенция/,с която е предявен иск на основание чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.86 ал.1 от ЗЗД от Е. П. Е. с ЕГН ********** от гр.Ш.,ул.“*** срещу Община-гр.Д. за осъждане на Общината да заплати на ищеца сума в размер на 1 489,88 лв,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на увреждане на собствения на ищеца лек автомобил марка „Ситроен”,модел „С4“ с рег. №*** по време на престоя на автомобила на паркомясто в гр.Д. по ул.„*** между входове „А“ и “Б“ на 18.11.2023 г. вследствие паднал върху автомобила масивен клон от дърво,принадлежащо към зелената система на Община-гр.Д.,за чието поддържане и обезопасяване Общината отговаря,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на увреждането-18.11.2023 г.,до 3 окончателното й изплащане.

Изложено е в исковата молба,че на 18.11.2023 г. ищецът гостувал в гр.Д. на приятели и паркирал лекия си автомобил марка „Ситроен”,модел „С4“ с рег. №*** по ул. „*** между входове „А“ и “Б“.Още същия ден Е. си заминал,но оставил колата паркирана на гореописаното място.На другия ден приятелят на ищеца И. му се обадил преди обяд,като му съобщил,че след разразила се буря колата на Е. била затисната от паднало дърво.Ищецът веднага позвънил на тел.112 за съдействие.Междувременно И.-приятелят на Е. отново му се обадил и му казал,че заедно със съседи освободил колата.Малко след това от „Пожарната“ се обадили на ищеца да го попитат дали има нужда от тях,като Е. отговорил,че не се налага съдействие,защото от лекия му автомобил било премахнато падналото дърво.Ищецът,след като дошъл на мястото на инцидента,установил,че е счупено предното стъкло на колата му и е огънат покривът й.На 21.11.2023 г. Е. подал сигнал до Общинагр.Д. за случилото се,на което му било отговорено,че трябва да си потърси правата по съответния законов ред.От живущи в блок №***“ ищецът разбрал за нееднократно подавани сигнали от тях до ответната Община,че процесното дърво трябва да се отстрани или обезопаси,защото е опасно,но Общината не предприела никакви мерки.При така възникналия инцидент лекият автомобил на ищеца получил уврежданията,посочени по-горе,като за възстановяването му била нужна претендираната сума.Ищецът счита,че е налице основание за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на Община-гр.Д. на основание чл.49 от ЗЗД,доколкото настъпилите вреди не се дължат на свойствата на процесното дърво като вещ,а на виновното неизпълнение /бездействие/ на служителите на Общината на вменените им задължения за поддръжка на зелената система на територията на Общината.Падналият върху автомобила на ищеца клон бил от дърво-част от зелената система на ОбщинаД..Задължение на служителите на Общината било да поддържат растителните видове от зелената система на града,щото същите да не представляват опасност за гражданите и тяхното имущество.Процесното дърво било много голямо и опасно наклонено,поради което живущите в бл.***“ многократно подавали множество сигнали до Общината преди процесния инцидент,че следва да се предприемат мерки за обезопасяването му.Сигналите били подавани по телефона и чрез социалните мрежи.Общината обаче не предприела никакви действия.Бездействието на лицата,на които Общината 4 била възложила работата по поддръжката на конкретното дърво,било в причинно-следствена връзка с имуществената вреда,настъпила за ищеца.

В писмения отговор на исковата молба Община-гр.Д. оспорва иска като неоснователен.Твърди,че в Общината не са постъпвали сигнали за процесното дърво.Не било налице бездействие на общински служители.Падането на клон от дървото върху автомобила на ищеца не се дължало на бездействие на общински служители по поддържането му,а на непреодолима сила,тъй като дървото било здраво и паднало единствено поради силните пориви на вятъра по време на разразилата се на 18.11.2023 г. буря.Отговорността на Общината се изключвала поради форсмажорни обстоятелства.Ответникът оспорва изцяло фактите,изложени в исковата молба,относно твърдяното паркиране на автомобила на ищеца и увреждането му от паднал клон от дърво,за чиято поддръжка и обезопасяване да е отговорна Община-Д..Общината била изпълнила всички свои задължения по Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община-гр.Д.,като периодично служители обхождали и проверявали състоянието на всички дървета.Нямало регистрирани сигнали в Общината за наличие на болни и опасни дървета по ул.“Ц.О.“.Не били постъпвали и заявления за издаване на разрешение за премахване на дърво по чл.48 от Наредбата.Искът се оспорва и по размерпретендираното обезщетение било несправедливо и не отговаряло на действителната пазарна стойност на вредите към датата на увреждането.

Първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на предявения иск по чл.50 от ЗЗД,като се е доверил на дадената от ищеца такава при липса на изложени в исковата молба достатъчно обстоятелства,с които се обосновава исковата претенция.След указания за изправяне нередовността на исковата молба,дадени с определение №14/13.01.2025 г. по в.гр.д.№745/2024 г. на ДОС,ищецът по делото Е. П.Е. с молба вх.№620/28.01.2025 г. е изложил обстоятелствата,на които основава претенцията си,като се позовава изцяло на противоправно бездействие на длъжностни лица/служители при Общинагр.Д.,на които Общината е възложила поддържането на зелената й система.Горното обосновава правна квалификация на иска по чл.49 от ЗЗД,а не приетата от първоинстанционния съд по чл.50 от ЗЗД.Въпреки неправилната правна квалификация обаче въззивният съд намира,че с обжалваното решение е разгледан предявеният иск,доколкото първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по въпроса отговорна 5 ли е ответната Община за противоправно бездействие на нейни служители по възложена им функция по поддържане и обезопасяване на растителните видове от зелената система на Общината.Като се е произнесъл по наличието на елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД,районният съд е разгледал предявения иск и решението му е допустимо,респ. не подлежи на обезсилване.

При иск по чл.49 от ЗЗД ищецът Е. П. Е. следва да докаже наличие на елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба,а именно причинени в случая имуществени вреди от лице при или по повод изпълнение на работата му,възложена от отговорния по чл.49 от ЗЗД.За удостоверяване отговорността на възложителя за съответните твърдяни вреди,причинени при или по повод на уговорената работа,следва да се докаже от ищеца,че в обективната действителност са се осъществили следните материални предпоставки

/юридически факти/:деяние

/действие или бездействие/;противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/;вреди /неблагоприятно засягане на имуществената в случая сфера на ищеца/;причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди;вина на делинквента,която съобразно уредената в чл.45 ал.2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага,и виновното лице да е причинило вредите при или по повод изпълнение на възложената работа.Отговорността на възложителя на работата е обективна /гаранционно-обезпечителна/ и е за чужди виновни противоправни действия/бездействия на лице,на което е възложена някаква работа и което е причинило вреди при или по повод изпълнението на възложената работа,т.е. не произтича от вината на възложилия работата,поради което въпросите за презумптивна виновност на възложителя,съответно за опровергаването й,са ирелевантни за спора.С оглед конкретните наведени от ищеца Е. обстоятелства същият следва да докаже,че процесното дърво е част от зелената система на Община-гр.Д.-точното му местоположение и попадането му в рамките на предвидена по ПУП на гр.Д. общинска озеленена площ или в рамките на ПИ-собственост на Общината;че тази озеленена площ е в обхвата на подлежащите на стопанисване и поддръжка от Общината зелени площи на територията на града;че дървото е било опасно наклонено и разклонено и че са били подавани сигнали до Община-гр.Д. за рисковете,които то създава,с искане за обезопасяването му.Ответната Община-Д. следва да докаже в случай 6 че дървото попада в общинската зелена система,че служителите й или други лица,на които е възложена работата,са изпълнявали в периода непосредствено преди процесния инцидент от 18.11.2023 г. задълженията си по периодично обследване и поддръжка на конкретната озеленена площ и в частност на процесното дърво;че са откликнали на подадените от граждани сигнали преди процесния инцидент,ако е доказано наличието на такива,и са предприели нужните действия по своевременно обезопасяване на дървото.