Решение № 1105 от 29.07.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№

ІІ – 105 29.07.2020г. гр. Бургас

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав

На двадесет и трети юни 2020 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Росица Темелкова

Членове: Таня

Русева-Маркова

Елеонора Кралева

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело номер 659 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С

Решение № 137 от 13.01.2020г., постановено по гр. дело № 8638/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А да заплати на Ж.П.С. сума в размер от 1 656, 68 лева – главница, представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 241 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. на изпълняваната длъжност „командир на екип в група“ в сектор „ПГАСД на Летище – Бургас“ при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас км Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР и сума в размер от 220, 96 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата (мораторна лихва) за периода от 01.02.2017г. до 01.10.2019г., заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск – 10.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност защита на населението“ –

МВР, представлявана от Директора – Н. Николов, с която се претендира да бъде отменено постановеното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена ищцовата претенция. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за МВР. В жалбата се посочва, че е неправилен извода на съда, че за исковия период е действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0, 143 и че тя е запазила действието си след постановеното решение по адм. Дело № 5450/2016г. по описа на ВАС до приемането на новата Наредба № 8121з-29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В жалбата се посочва, че съществена грешка на съда е допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г. Посочва се, че съдът неясно е мотивирал своя извод, на който основава решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане, като извънреден труд. Посочва се, че в тази връзка мотивите на съда са противоречиви и непоследователни, тъй като първоначално посочва, че се полага възнаграждение за нощен труд, а след това постановява решение, че на ищеца се дължи заплащане за извънреден труд. В жалбата се прави изключително подробен анализ на законодателството, което се твърди, че следва да намери приложения в спорния по делото предмет. Посочва се, че за да постанови неправилно решение, съдът е приел като доказателство резултатите от назначената от него по искане на ищеца съдебно-икономическа експертиза и е налице разминаване между исковата претенция и предмета на възложената съдебно-счетоводна експертиза. Претендира се да бъде постановено решение, с което са бъде отменено изцяло като неправилно първоинстанционното решение

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира се за присъждане на направените по делото разноски и възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.

В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител.

Ответната страна по въззивната жалба – Ж.П.С. депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е законосъобразно, валидно, допустимо и правилно и е постановено при спазване на процесуалните правила и относимите материалноправни разпоредби и се претендира то да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение. В отговора на въззивната жалба се прави подробен анализ на действащото и относимо към спора законодателство и се излагат подробни съображения по отношение на доводите на въззивния жалбоподател относно неправилността на атакуваното решение.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира се да бъдат присъдени в полза на Ж.С. направените по делото разноски във въззивната инстанция.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – Ж.П.С. чрез своя процесуален представител поддържа депозирания отговор и счита, че първоинстанцинното решение следва да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от Ж.П.С. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 1 446 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 241 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на превръщане на положения нощен труд в дневен с коефициент 1, 143, както и сума в размер от 214 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от първо число на всеки месец, следващ съответното тримесечие, през което е бил положен извънредния труд за всеки отделен отчетен период до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В хода на производството ищецът е отправил искане за изменение на претенцията чрез нейното увеличаване от сума в размер на 1 446 лева на сума в размер от 1 656, 68 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 243 часа, както и по отношение на акцесорния иск за мораторна лихва от първоначално предявения размер от 214 лева на сума в размер от 220, 96 лева и съдът е приел направеното изменение с нарочно Определение от 08.01.2020г., постановено по гр. дело 8638/2019г. по описа на БРС в открито съдебно заседание.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила иска. Твърди се, че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и по отношение на него намират приложение нормите, регулиращи работното време, съдържащи се в същия нормативен акт. От действалите през исковия период подзаконови нормативни актове – Наредба №8121з-407/11.08.2014г, Наредба № 8121з-592/25.05.2015г и Наредба №8121з-776/29.07.2016г на министъра на вътрешните работи само първата, в чл. 31, ал. 2, урежда умножаване на часовете положен нощен труд по коефициент 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за същия отчетен период. Оспорен е доводът, че е налице празнота в уредбата и следва да се приложи НСОРЗ. Счита, че по аналогия се прилага нормативен акт, само ако даден въпрос не е уреден, а в цитираните наредби, както и в ЗМВР нощният труд е уреден подробно. ЗМВР и издадените по силата на законова делегация наредби на министъра на вътрешните работи, е специален закон по отношение на другите закони, регламентиращи трудовите и служебните правоотношения и те не могат да се прилагат по аналогия. Освен това, ако се прилага нормативен акт по аналогия, би трябвало да е ЗДСл, но не и КТ, а в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация липсва механизъм за превръщане на нощния труд в дневен.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск, като е изложил мотиви, че цитираните в отговора на исковата молба наредби на Министъра на вътрешните работи не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 1,143. Съдът посочва, че е налице колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР и процесното допълнително възнаграждение следва да бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-висока степен – чл. 188, ал. 2 от ЗМВР.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението съдът намира следното:

Безспорно е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като през процесния период е полагал труд като „Командир на екип в група „ПГАСД“ на Сектор „ПБС на Летище Бургас“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас и „Командир на екип в група „ПГСД“ на Сектор „ПБЗН на Летище Бургас към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. Бургас при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР. Безспорно е също така, че за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. Ж.П.С. е полагал труд на дежурства по график, които се отчитат на тримесечие. Вещото лице е дало заключение, че за процесния период от време – 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е положил общо 1 696 часа нощен труд, а след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1,143, той възлиза на 1 939 часа, а разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 243 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението е в размер на 1 656, 68 лева. Вещото лице посочва и обстоятелството, че мораторната лихва за забава върху дължимите от работодателя парични суми от първо число на всеки месец, следващ съответното тримесечие, през което е положен извънреден труд за всеки отделен отчетен период до датата на завеждане на исковата молба в съда възлиза на сума в размер от 220, 96 лева.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени - сумарно на тримесечие (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР). Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР).

Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ.