Решение № 4738 от 08.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4738 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100503497 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ срещу решение № 1505/26.01.2026 г. по гр.д. № 43112/2025 г. по описа на СРС, 55 състав, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ЗАД „Армеец“ АД на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 579,42 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2025 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 09.03.2021 г. между лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ******** и лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********, виновен за което е бил водачът на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ********, гражданската отговорност на който е била застрахована от ответника, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 221,48 евро, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.08.2022 г. до 10.08.2025 г.

Жалбоподателят - ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, твърди, че решението е неправилно. Твърди, че по делото не е доказано виновен за ПТП да е бил водачът на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ********. При условията на евентуалност счита, че 1 присъдената сума следва да бъде намалена, тъй като е налице съпричиняване. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата – ЗАД „Армеец“ АД, оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗАД „Армеец“ АД с искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ да заплати следните суми: 1133,24 лв. (579,42 евро), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2025 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 09.03.2021 г. между лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ******** и лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********, виновен за което е бил водачът на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ********, гражданската отговорност на който е била застрахована от ответника; 433,52 лв. (221,66 евро), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.08.2022 г. до 10.08.2025 г.

Ищецът – ЗАД „Армеец“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 09.03.2021 г. ПТП застрахователно обезщетение в размер на 1133,24 лв. Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има и водачът на застрахования при ответника – ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума, като ответникът не е изпълнил извънсъдебно задължението спрямо него, поради което предявява посочените по-горе искове.

С обжалваното решение искът за главница с правно основание чл. 411 КЗ е уважен изцяло, а искът за лихва с правно основание чл. 86 ЗЗД – до сумата в размер на 221,48 евро (433,18 лв.), като е отхвърлен до пълния предявен размер от 221,66 евро (433,52 лв.).

Решението на СРС е обжалвано само от ответника в частта, с която предявените искове са уважени.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО в обжалваната част.

2

Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга.

Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно вината за настъпване на ПТП, както и дали е налице съпричиняване от страна на водача на МПС, което е било застраховано по застраховка „Каско“ при ЗАД „Армеец“ АД.

Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 09.03.2021 г. и приложеното към исковата молба уведомление за щета, на 09.03.2021 г., около 16,45 часа лек автомобил „БМВ“ с рег. № ******** се е движил в гр. Варна, ул. „Козлодуй“ и в района на № 60 водачът на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ********, намиращ се в дясната пътна лента, е навлязъл в лявата пътна лента, в която се е движил лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********, в резултат на което е реализирано ПТП. В протокола са удостоверени и видимите щети по отношение на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********, а именно – предна броня, преден десен калник, предна дясна врата, заден десен калник, задна дясна врата, ходова част, както и по отношение на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ********, а именно – преден ляв калник.

От заключението на приетата по делото САТЕ се установява идентичен на посочения в протокола за ПТП механизъм на ПТП, като вещото лице е посочило, че водачът на лек автомобил „БМВ“ е предприел маневра за заобикаляне на лек автомобил „Ситроен“, водачът на който предприема маневра за потегляне, не пропуска движещия се от ляво лек автомобил „БМВ“, в резултат на което е реализирано ПТП.

От показанията на свидетеля Я.П.Д. – водач на лек автомобил „БМВ“, се установява идентичен на описания в двустранния протокол за ПТП механизъм на ПТП, потвърден и в заключението на приетата по делото САТЕ. Свидетелят сочи, че се е движил по еднопосочна улица, като намиращ се от дясната му страна автомобил е 3 пресякъл траекторията му на движение, в резултат на което е реализирано ПТП.

С оглед показанията на свидетеля Д., съставения констативен протокол за ПТП, както и заключението на съдебно-автотехническата експертиза съдът намира за доказан по делото следния механизъм на ПТП, а именно – на 09.03.2021 г., около 16,45 часа лек автомобил „БМВ“ с рег. № ******** се е движил в гр. Варна по ул.

„Козлодуй“, представляваща еднопосочна улица, и в района на № 60 водачът на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ********, намиращ се в дясната пътна лента, е навлязъл в лявата пътна лента, в която се е движил лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********, в резултат на което е реализирано ПТП.

При посочения механизъм на ПТП изцяло виновен за настъпването му е водачът на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ********, тъй като е нарушил чл. 25 ЗДвП, напускайки лентата за движение, в която се е намирал, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат покрай него, което е станало причина за настъпване на ПТП. Възражението на въззивника за съпричиняване е неоснователно, тъй като от нито едно от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че причина на ПТП е противоправно поведение на водача на застрахования по застраховка „Каско“ лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********.

Не се спори между страните, че към датата на ПТП между виновния за ПТП водач на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ******** и ответника е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е заплатил на застрахованото при него лице застрахователно обезщетение в размер на 1133,24 лв.

(579,42 евро), а, видно от регресна покана, получена от ответника на 07.06.2021 г., ищецът е поканил ответника да му възстанови заплатената сума, ведно с ликвидационните разходи за определяне на застрахователното обезщетение.

Следователно, обстоятелствата, включени предявения от ищеца иск, се явяват доказани. във фактическия състав на

При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума. Съгласно заключението по съдебно-автотехническата експертиза, приета в първоинстанционното производство, стойността, необходима за възстановяване на застрахованото по застраховка „Каско“ МПС, по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 1784,70 лв. Доколкото заплатеното застрахователно обезщетение е в по-малък размер от посочената сума, то дължимото регресно вземане е в размер на платената сума.

4

Във въззивната жалба не са изложени аргументи за неправилност на решението в частта, касаеща иска за мораторна лихва. Доколкото главният иск е основателен, то се дължи и мораторна лихва в присъдения размер и период.

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 280,20 евро – разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1505/26.01.2026 г. по гр.д. № 43112/2025 г. по описа на СРС, 55 състав, в частта, с която жалбоподателят ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати в полза на ЗАД „Армеец“ АД на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 579,42 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2025 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 09.03.2021 г. между лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ******** и лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********, виновен за което е бил водачът на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ********, гражданската отговорност на който е била застрахована от ответника, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 221,48 евро, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.08.2022 г. до 10.08.2025 г.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 280,20 евро – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6