Решение № 742 от 23.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 742 гр. София, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000502387 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение /без номер/ от 26.01.2021г., постановено по гр.д.

№5058/2019г., СГС, I ГО, 13 състав е отхвърлил предявения от М. Р. М. против Застрахователно дружество „Евроинс“ АД иск с правно основание чл.

432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания вследствие смъртта на неговия баща Р. М. Р., починал в резултат на ПТП, настъпило на 12.12.2017г. в размер на сумата от 200 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.12.2018г. до окончателното плащане. С решението СГС, I ГО, 13 състав е осъдил М. Р. М. да заплати на Застрахователно дружество „Евроинс“ АД сумата от 980лв. – разноски по делото. С определение от 28.05.2021г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, СГС, I ГО, 13 състав е оставил без уважение молбата на М. Р. М. за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез процесуалния представител, с релевирани оплаквания за неправилност, поради несъобразяване с материалния закон, трайната практика и при несъобразяване със събраните доказателства във връзка с релевираното възражение за съпричиняване. В жалбата се твърди, че определеното обезщетение не отговаря на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и само частично компенсира болките и страданията на ищеца, както и последиците от претърпените вреди. Излага се становище, че с оглед 1 установените по делото обстоятелства, справедливият размер, който до някаква степен би могъл да репарира мъката и болката от загубата на бащата на ищеца възлиза на не по-малко от 140 000лв. Релевира се оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че възражението за съпричиняване е доказано. Поддържа се, че от изготвената и приета АТЕ по безспорен начин е установено, че непосредствената причина довела до настъпване на процесното ПТП се крие единствено в субективните действия на водача на лек автомобил „Опел Астра“. Поради това се изразява несъгласие с приетото от решаващия съд, че в случая е налице съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 50 %. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на първата инстанция и да постанови друго, с което да присъди на ищеца обезщетение от още 50 000 лв., представляващи разликата между доброволно платените 90 000 лв. и действително дължимия размер от 140 000 лв., ведно с лихвата за забава, считано от 18.12.2018г. до окончателното плащане, съгласно чл. 496, ал.1 КЗ.

Предявява се претенция за присъждане на направените разноски.

В срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК ответникът в първоинстанционното производство не е подал отговор на въззивната жалба.

Срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение е подадена частна жалба от ищеца, чрез процесуалния му представител, с която релевира оплакване за незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание страните не изпращат представители, а изразяват становище в писмени молби.

Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд приема, че предявеният иск е с правно основание чл.

432, ал.1 КЗ и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на 200 000лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговия баща, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 12.12.2017г., ведно със законната лихва от 18.12.2018г. - денят следващ датата, на която е изтекъл 3-месечният срок за произнасяне по заведената щета, до окончателното изплащане. Нормата на чл. 432, ал.1 КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. При така предявен иск, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние.

2

С обжалваното решение СГС, І ГО, 13 състав, е отхвърлил предявения иск. В мотивите на своето решение, съдът е приел, че ищецът е доказал предпоставките на разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ, за да бъде ангажирана отговорността на ответника. Приел е, че ответното застрахователно дружество е доказало възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, като е преценил, че приносът на починалия е 50%. Посочил е, че от събраните гласни доказателства, приема, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 100 000лв., от която сума е приспаднал процента съпричиняване. От друга страна, е посочил, че ответното застрахователно дружество е извършило доброволно плащане в размер на 90 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на което е посочил, че исковата претенция се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е частично неправилно.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, настоящият съдебен състав приема, че страните не спорят относно наличието на предпоставките на разпоредбата на чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищеца, както и че е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние. Спорът пред въззивната инстанция се съсредоточава върху въпросите за правилното приложение на разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал.2 ЗЗД.

С цел установяване на действителните отношения между ищеца и починалия, пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката М. М.-съпруга на ищеца. От показанията на свидетелката съдът приема за установено, че починалият живеел сам в град ***, а синът заедно със своето семейство живеел в град ***. Между баща и син са съществували близки родствени отношения - двамата непрекъснато се чували. Синът при нужда помагал финансово на своя баща. Поне 3-4 пъти годишно се виждали. Ищецът преживял много тежко смъртта на своя родител, не бил на себе си, направил всичко възможно, за да помогне, но въпреки това не успял. Още щом разбрали, че Р. е в болница, ищецът и свидетелката отишли в болницата във Велико Търново. Ищецът говорил с докторите, но разбрал, че те не могат да направят нищо повече.

Въззивният състав изцяло кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите са дадени в резултат на преки и непосредствени впечатления.

При така изяснените конкретни обстоятелства, настоящата съдебна 3 инстанция достига до извода, че в процеса на доказване ищецът успя да проведе пълно и главно доказване на твърдените от него неимуществени вреди в резултат на смъртта на своя баща.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване и на общи критерии - момент на настъпване на смъртта, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения.

Според практиката на ВКС, възрастта на починалия не съставлява самостоятелен критерий при определяне на обезщетението, доколкото сама по себе си не е критерий за съдържанието на връзката между починалия и претендиращия обезщетение. /така решение № 124 от 14.07.2016 г. по т.д. № 2056/2015г., Т. К., І Т. О. на ВКС/. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

След, като взе предвид горните постановки, както и установените от свидетелските показания действителни отношения между баща и син, внезапното настъпване на смъртта му, цялостното негативно отражение на събитието върху психо-емоционалното състояние на ищцеца и като съобрази преобладаващата съдебна практика относно присъжданите в сходни случаи обезщетения, приема, че справедливото обезщетение за ищеца-син на починалия възлиза на 120 000лв. По делото се установи, по категоричен начин, че баща и син са били близки помежду си, непрекъснато се чували по телефона, синът посещавал своя баща през 3-4 месеца, бил му е финансова опора. Установи се, че синът е преживял тежко неочакваната смърт на своя родител, ни бил на себе си от случилото се. Основателно е възражението на жалбоподателя, че при определяне на справедливото обезщетение първостепенният съд не е отчел в достатъчна степен близките отношения, които са съществували между ищеца и починалия. Основателно е възражението на жалбоподателя, че решаващият съд необосновано е приел, че по време на болничния престой ищецът не се е интересувал от състоянието на 4 своя баща, което обстоятелство е мотивирало съдебният състав да занижи размера на претендираното обезщетение. Напротив, от събраните писмени доказателства – СМЕ и медицински документи, както и от гласните доказателства се установи, че ищецът е пристигнал в болничното заведение няколко часа след като са му съобщили, че баща му е бил приет. С оглед изключително тежкото здравословно състояние – тежка черепно-мозъчна травма, не би могло да се очаква близките на пострадалия да имат свободен достъп до стаята му. На следващо място, се установи, че ищецът е бил в непрекъснат контакт с лекуващите лекари, което свидетелства за неговата синовна загриженост, противно на приетото от първата инстанция. За да остави без уважение жалбата в останалата й част, настоящият съдебен състав съобрази обществено въведения критерий за справедливост в обезщетяването на вреди, настъпили от застрахователно събитие към 2017 г., както и съдебната практика в други подобни случаи.

По отношение на релевираното оплакване за неправилност на решението относно приетото за основателно възражение за съпричиняване.

От приетата и неоспорена съдебна автотехническа експертиза, се установи, че ПТП е настъпило на 12.12.2017г. в град ***, на улица „Васил Левски“. Лек автомобил с марка „Опел Астра“, рег. №*** е бил спрял и паркирал върху дясната лента, насочен с предната част в посока изток, с дясната част на около 10 см. от десния бордюр. В същото време в същата дясна лента за движение се е придвижвал в посока изток велосипедистът Р.

Р.. Той се е движел възможно най-вдясно на платното за движение в близост до паркираните автомобили. Вещото лице излага, че водачът на лекия автомобил е предприел напускане на МПС, като е отворил предната лява врата в момент, когато велосипедистът е бил в близост до лявата врата-около задната лява част на автомобила. Последвал е удар между велосипедиста и предната лява врата на автомобила. Вследствие на удара велосипедистът е паднал върху платното за движение и си е ударил главата. Според експерта от техническа гледна точка причината за настъпването на ПТП са субективните действия от страна на водача на лекия автомобил „Опел Астра“, който при напускането му не се е убедил, че с отварянето на вратата на автомобила няма да предизвика удар с друго превозно средство. Съгласно изводите на автоексперта, съдържащи се в заключението, водачът на лекия автомобил е имал видимост посредством ляво странично огледало на повече от 50 м., поради което вещото лице прави извод, че ако водачът на МПС е бил погледнал в лявото странично огледало, то той е могъл да забележи приближаващия велосипед. Вещото лице установява, че съобразно механизма на настъпване на ПТП, велосипедистът се е движел максимално вдясно по пътното платно на необходимото разстояние в ляво от левите части на спрелите автомобили. Автоекспертът изчислява, че при движение покрай спрели превозни средства, минималното разстояние на придвижване на велосипедист следва да е не-по-малко от 71 см. при скорост на движение 10 км/ч, с каквато скорост приема, че се е движел велосипедистът. Сочи, че 5 съгласно протокола за оглед метеорологичните условия са били – дневна светлина, отлична видимост. Експертът е категоричен, че съобразно механизма на настъпване на ПТП, водачът на лекия автомобил е отворил предна лява врата, когато велосипедистът е бил в непосредствена близост до странична лява врата по дължина на пътното платно, поради което прави извод, че ударът на велосипедиста в отворената врата е бил неизбежен.