Решение № 219 от 04.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Варна, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100500014 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 96048/24.11.2024г. от Р. П. П., ЕГН:**********, с адрес: гр.Варна, ул. „У.Г.“ № 4, вх.А, ет.1, ап.2, срещу Решение № ***************г., постановено по гр.д. № **************** по описа за 2024г. на ВРС, 39 с-в, с което съдът:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. П.

П., ЕГН:**********, с адрес: гр.Варна, ул. „У.Г.“ № 4, вх.А, ет.1, ап.2 дължи на Етажна собственост с адрес: гр.Варна, ул. „У.Г.“ № 4, вх.А, представлявана от „С М.“ ООД, ЕИК *********, в качеството на Управител на етажната собственост, сумата в общ размер от 909.16 лв. /деветстотин и девет лева и 0.16 ст./ - месечна такса за управление, поддръжка, разходи за ремонт и обновяване на общите части на сградата, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, за периода от 01.01.2021г. до 30.09.2023г., за апартамент № 2, находящ се гр.Варна, ул. „У.Г.“ № 4, вх.А, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, които суми са предмет на 1

Заповед № ************ г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № ********* г. по описа на ВРС, формирана, както следва: сумата 145 лв. - за фонд ремонт и обновление, сумата 170 лв. - за управление на етажната собственост; сумата 111.35 лв. - за почистване на вход, сумата 7.60 лв. - за ел. енергия; сумата 475.21 лв. - за ремонт на покрива, на основание 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗУЕС и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение в обжалваните от тях части поради необоснованост. Сочи се, че първоинстанциионният съд неправилно е приел, че Р. П. П. е собственик на ап. 2 в ЕС с адрес: гр.Варна, ул. „У.Г.“ № 4, вх.А.

Счита, че следва да бъде зачетен представеният по делото от същата нотариален акт за дарение от 1984г. от нея на сина й, а не справката от КККР, в която е посочено, че Р. П. е собственик, съгласно нотариален акт от 1989г. тъй като собствеността не е доказана при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца. Сочи, че съгласно представените по делото протоколи от общи събрания няма взети решения за събиране на такси за управление и поддръжка, а само за ремонти, които са дължими от собствениците, а не от обитателите, каквато се явява ответницата. Представеният по делото възлагателен договор е сключен еднолично от лицето Е.И.С. без да е представено решение на Общо събрание, с което да е упълномощена за това действие и за одобряване на договора съгласно изискванията на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, поради което няма обвързващо значение за етажната собственост относно определената там такса. Не става ясно и как съдът е изчислил, че таксата за управление е 6 лева, а изрично в т. 4 от приложения възлагателен договор, ако се приеме за обвързващ ЕС, е посочено, че тази такса е задължение на собствениците, а не на обитателите.

Въззивницата моли съда да бъде отменено решението на първата инстанция и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен иска.

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е депозирала становище, в което се сочи, че обжалваното решение в посочените части е правилно и законосъобразно. Сочи, че във възражението си по чл. 414 от ГПК ответницата не е оспорила, че не е собственик на апартамента, като същата не се е вписала като обитател, а като собственик в книгата на етажната 2 собственост, както и е участвала в общите събрания на ЕС и във вземането на решения. Представено е доказателство за собствеността – вписване в КККР, тъй като в имотния регистър липсват доказателства за собственост, а в КККР се вписват данни относно правото на собственост и други вещни права.

Представеният от ответницата документ в о.с.з. /а не в отговора на ИМ/ е предхождащ акт за собственост и не опровергава вписването в КККР. Оспорва твърдението, че не са били взети надлежни решения на ОС на ЕС, като цитира същите. Счита, че доколкото решенията не са оспорени и са влезли в сила същите са задължителни, вкл. за ответницата.

Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд констатира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 вр. чл.

6, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗУЕС и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени от Етажна собственост с адрес: гр.Варна, ул. „У.Г.“ № 4, вх.А, представлявана от „С М.“ ООД, ЕИК *********, в качеството на Управител на етажната собственост срещу Р. П. П., ЕГН:**********, с адрес: гр.Варна, ул. „У.Г.“ № 4, вх.А, ет.1, ап.2 за приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи следните суми: сумата в общ размер от 909.16 лв. /деветстотин и девет лева и 0.16 ст./ - месечна такса за управление, поддръжка, разходи за ремонт и обновяване на общите части на сградата, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, за периода от 01.01.2021г. до 30.09.2023г., за апартамент № 2, находящ се гр.Варна, ул. „У.Г.“ № 4, вх.А, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, които суми са предмет на Заповед № ************ г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № ********* г. по описа на ВРС, формирана, както следва: сумата 145 лв. - за фонд ремонт и обновление, сумата 170 лв. - за управление на етажната собственост; сумата 111.35 лв. - за почистване на вход, сумата 7.60 лв. - за ел. енергия; сумата 475.21 лв. - за ремонт на покрива.

Ищецът излага, че за процесните суми в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. ********* г. на ВРС, срещу която длъжникът Р. П. П. е възразила в срок. Поддържа се, че с решение на Общото 3 събрание, „С М.“ ООД е избрано за управител на Етажната собственост с административен адрес: гр.Варна, ул. „У.Г.“ № 4, вх.А за срок от 2 години, считано от 01.07.2022г и с дружеството е сключен договор за възлагане. Сочи се, че ответницата е собственик на апартамент № 2 с адрес: гр.Варна, ул. „У.Г.“ № 4, вх.А и дължала на ЕС сумата в исковия размер - дължими месечни такси за поддръжка и управление на общите части, за фонд ремонт и обновление, за ел. енергия, разходвана в общите части, в периода от 01.01.2021г. до 30.09.2023г. Сочи, че с Протокол от ОС на ЕС от 20.02.2020г. е взето решение по т.4. да се заплаща от всеки етажен собственик такса за фонд „ремонт и обновление" – 5 лв./месечно на апартамент, а останалите разходи /за ел.енергия, почистване/ посочени в т.5 като ежемесечни такси - на брой членове на семейство. По протокол 3 от ОС на ЕС от 21.10.2021г. е взето решение за извършване ремонт на покрива на сградата и ремонт на домофонната уредба на входа, както следва: сумата 6500 лв. за покрив и 1100лв. за домофонна уредба, които да се събират от всеки апартамент на база ид.части. По протокол 5 на ОС на ЕС от 23.06.2022г. е приета оферта за извършване на ремонт на покрива на обща стойност 9800лв., поради което етажните собственици са взели решение да се съберат допълнително 3000 лв., разпределени според ид. части на всеки апартамент в ЕС, които да бъдат начислени в месечната такса за м.юли и август 2022г. Таксата за управление на ЕС за периода от 01.01.2021г. до 01.07.2022г. е в размер на 5 лв. месечно за апартамент, а от 01.07.2022г. по 6 лв. Съгласно възлагателен договор от 23.06.2022г. е възложено на „С М." ООД да извършва срещу заплащане дейности по управление на ЕС, срещу месечна такса от 126 лв., считано от 01.07.2022г. за срок от 2 години, която такса разпределена според брой апартаменти е по 6 лв. за всеки апартамент.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като изцяло неоснователни.

Оспорват се всички твърдения на ищеца. Оспорва, че е собственик на ап. № 2 в жилищна сграда, находяща се на адрес: град Варна, ул. "У.Г." №4, вх.А.

Оспорва, че са налице надлежно взети от общо събрание решения за събиране на такси за поддръжка, управление и фонд „ремонт и управление". По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и присъждане на разноски.

4

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При така очертаните предмет на предявения иск, на съдебното решение и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да преповтаря същата.

Съставът на ВОС споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК.

По възраженията във въззивната жалба:

За да установи собствеността на Р. П. П. по отношение на на ап. 2 в ЕС с адрес: гр.Варна, ул. „У.Г.“ № 4, вх.А, съдът правилно е ценил представената по делото справка от КККР, съгласно която Р. П. П. е вписана като собственик на имота на основание Нотариален акт № ****************.

Съгласно чл. 2 ал. 5 от ЗКИР данните по ал. 1 и по ал. 2, т. 3 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. Данните по ал. 2, т. 1, 2 и 4 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, /в т.ч. и данни за правото на собственост върху недвижимите имоти/, доколкото източникът на тези данни има доказателствено значение.

В конкретния случай източникът на тези данни е Нотариален акт № ****************. Именно нотариалните актове имат доказателствено значение за собствеността върху имота, поради което е налице оборимата презумпция, че Р. П. П. е собственик на обект в Етажната собственост на основание Нотариален акт № ****************. Ищцовата страна няма задължение да доказва при условията на пълно и главно доказване собствеността на ответницата, доколкото само в нейна фактическа власт се намират документите й за собственост. Точно по силата на тази логика е създадена и оборимата презумпция на чл. 2 ал. 5 от ЗКИР. Оборването й е в тежест на страната, която твърди, че данните, вписани в КККР са неверни, т.е.

5 в настоящия случай в тежест на ответницата.

За да обори презумпцията, същата е следвало да представи Нотариален акт № ****************., от който да бъде установена евентуалната грешка.

Представянето на Нотариален акт № ************************г. съгласно който ответницата е дарила на сина си апартамент № 2 с адрес: гр.Варна, ул.

„У.Г.“ № 4, вх.А, пет години по-рано, не е в състояние да обори презумпцията, тъй като тази разпоредителна сделка предхожда вписания в КККР акт за собственост. Ответницата не представя доказателства за извършени след 01.01.1989г., последващи разпоредителни сделки, които биха могли да оборят презумпцията като докажат промяна на собствеността след датата на акта, вписан в КККР.

Следва да се подчертае и факта, че самата ответница Р. П. П. е подписала списъка на собствениците на ОС на ЕС с адрес: гр.Варна, ул. „У.Г.“ № 4, вх.А от проведеното събрание на 21.10.2021г. Този факт не представлява доказателство за собственост, но е индиция за неоснователност на възражението й.

С оглед доказване на собствеността на ответницата върху обект в етажната собственост, същата дължи както припадащите й се суми за ремонтни дейности на общите части, така и на таксите за управление и поддръжка, вкл. таксата от 6 лв. за управление, която съдът надлежно е посочил как е изчислил.