Решение № 456 от 04.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. София, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей А.ов

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Алб. К. Т. като разгледа докладваното от Андрей А.ов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100601710 по описа за 2022 година

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда от 09.09.2021 г., постановена от СРС, НО, 19-ти състав по НОХД № 16285 по описа за 2019 година, съдът е признал подсъдимия П. Й. ИГН. за ВИНОВЕН за това, че на 22.03.2019 г., около 16:00 часа в гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. 21, пред вх. А се заканил с убийство на М. МД. АБД., като му казал „Ще те убия!“ като това заканване е възбудило у М.

МД. АБД. основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 54, ал.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с 3 /три/ години.

Със същата присъда съдът е оправдал подсъдимия П. Й. ИГН. по повдигнатото обвинение, че се е заканил с убийство на лицето М. МД. АБД. като му казал: „Ще те ликвидирам!“, „Ще ти се случи нещо много лошо и няма да се прибереш жив!“, като това заканване би могло да възбуди у М. МД. АБД. основателен страх за осъществяването му.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е възложил в тежест на подсъдимия П. Й. ИГН. направените по делото разноски на досъдебното производство в общ размер на 638, 40 /шест стотин тридесет и осен лева и четиридесет стотинки/ лева в полза на СДВР и в размер на 1 351, 50 /хиляда триста петдесет и един лев и петдесет стотинки/ лева е полза на СРС и в размер на 200 /двеста/ лева в полза на НБПП.

Срещу така постановената присъда е постъпила бланкетна въззивна жалба от защитника на подсъдимия – адв. К.К., САК. В жалбата се сочи, че присъдата е 1 незаконосъобразна, поставена в противовес на събраните по делото доказателства и немотивирана, като с нея се прави и искане за оправдаване на подсъдимия.

В допълнението към въззивната жалба от адв. К. са изложени подробни съображения за неправилна интерпретация на доказателствените материали от съда и достигнати неправилни фактически изводи. Несъгласие се изразява на първо място със възприетата от първата инстанция случайна поява на инкриминираното място от страна на свидетелите по делото и по- конкретно на съседите на пострадалото лице. Според защитата е налице съществена празнота и неяснота в мотивите досежно показанията на св. С. и тези на пострадалия М., както и че в тези свидетелски показания има противоречия относно психическото състояние на М.. Посочва се, че единствено експертизата, която не е била в полза на обвинението, не е била кредитирана, за сметка на останалите, които го подкрепят.

Изложени са аргументи в насока несъгласие с направените от първоинстанционния съд правни изводи досежно обективната и субективната страна на извършеното деяние. Изтъква се, че пострадалия е заявил пред лекаря на 18.04.2019 г., че оплакванията му от тревожност и безсъние датират от една година, на следващо място са посочени свидетелските показания, твърдящи изпитван страх от страна на пострадалия преди и месеци след инкриминираното деяние.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти.

В хода на съдебната прения адв. К. определя атакуваната присъда като неправилна и незаконосъобразна, посочвайки че в допълнението към жалбата подробно са изложени съображенията за тези твърдения. В допълнение насочва вниманието на съда на лист 14 от делото са налични обяснения на основание чл. 145 от ЗСВ от пострадалия М. MД А., в които той изрично твърди, че е извикал съседите си, тъй като е имал опасения, че ще му бъде посегнато. Според защитата свидетелите лъжат досежно причината, поради която са се озовали на инкриминираното място. В заключение моли да бъде отменен атакуваният акт и да бъде оправдан изцяло подзащитния й.

В хода на съдебните прения подсъдимият поддържа изложеното от защитата си и не излага собствени аргументи.

Представителят на СГП определя първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, както и че са събрани всички относими доказателства, който подкрепят обвинителната теза. Според прокурора вината на подсъдимия И. е категорично установена, както и не се откриват съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на първоинстанционната присъда.

Подсъдимият в предоставената му последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт намира следното :

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите, както и тези изложени от страните в съдебното заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви в подкрепа на своите правни 2 и фактически изводи. Районният съдия е обсъдил доказателствата, посочил е причините, поради които кредитира едни доказателствени източници за сметка на други и е изпълнил задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК. Производството пред контролирания съд е протекло по общия ред, като в хода на проведеното съдебно следствие са изяснени всички правно значими обстоятелства, свързани с времето и мястото на извършване на процесното деяние и неговия извършител, вкл. конкретно отправената закана с убийство. Съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК и е направил подробен анализ на доказателствените източници, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Решаващо значение е оказала съпоставката на гласните доказателствени средства с данните от писмените доказателства и становищата на извършените експертизи.

По този начин първостепенният съд е получил увереност да не кредитира доказателствени средства, които съдържат информация извън възможната причинно-следствена последователност.

След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава от приетата от първата инстанция:

Подсъдимия П. Й. ИГН. е с ЕГН **********, роден на **** г. в гр. Оряхово, обл.

Враца, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, работи като ел. техник, с адрес по лична карта - с. Селановци, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „****, и живущ в гр. София, ж.к. „****.

Подсъдимият И. живеел на семейни начела със св. Н.С., която била в бракоразводен процес с пострадалия М. MД А.а.

На 22.03.2019 г. около 15:30 часа св. С. се чула по телефона с пострадалия да го уведоми, че ще се наложи да отиде до апартамента, в който пострадалия живее и който е бил предишното им семейно жилище с цел да вземе документи, които й били необходими. Св.

М. отговорил, че тя има ключ и може да отиде когато прецени, като в хода на разговора им се намесил подсъдимия и между двамата се развил вербален конфликт. В този момент към пострадалия се приближили св. С. и св. М. и той им пуснал на високоговорител да чуят заплахите, който се отправят по негов адрес, а именно „Стой там, сега ще те убия, педераст“ с авторство от страна на подсъдимия.

Пред входа на дома на пострадалия в гр. София, ж.к. „**** се намирали свидетелите С., св. М. и св. Е., когато дошли св. Н.С., придружена от подсъдимия. Всички те възприели как подсъдимият И. слизайки от автомобила, който управлявал се насочил агресивно към пострадалия М., когато се намесил и св. Станчев, който попитал подсъдимия какъв е, на което последния не отговорил. И. се насочил към пострадалия М. с думите „Ще те убия! Ще те пребия“. Когато чул тези думи пострадалият се разтреперил и физиономията му се е променила, което било видно и за присъстващите свидетели. Дори помолил св. Е. да повика мъжа й, с когото М. бил в приятелски отношения, но същият не присъствал на инкриминираното събитие. Свидетелката Е. тръгнала да влиза във входа, като с нея влязла и св. С. и двете се качили в асансьора и пътувайки към горните етажи на сградата св. С. се оплакала на св. Е. от отношението към нея на свидетеля М.. Подсъдимият се държал непристойно и по отношение на останалите свидетели и им заявил, че той е дошъл да защити св. Н.С.. След като последната излязла от блока двамата с И. напуснали инкриминираното място. Вследствие на развилата се сцена свидетелят М. треперил целия и останалите свидетели го успокоявали.

Пострадалият М. АД А.а споделил на св. Е., че го е страх да се прибира в жилището си, а на св. М., че е посетил лекар и е бил зле. Същото споделил и със св. С., която заедно със съпруга й – св. Станчев придружавали пострадалия до дома му или до болницата.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство КСППЕ и от заключението на изготвената на съдебното следствие допълнителна такава на пострадалия М. АД А. се установява, че същият е психично здрав, както и че отправените му заплахи са възбудили у него реален страх от осъществяването им.

3

Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства както следва :

Гласни : показанията на свидетелите М. МД. АБД. /л.63- от СП/, И. М. /л.64 от СП/, С.

Е. /л.80 от СП/, Е. С. /л.81 от СП/, А.С. /л. 80 от СП/ и от части показанията на св. Н.С. /л. 62 от СП/.

Писмени : заключенията на комплексните съдебно психологични и психиатрични експертизи, както и от останалите писмени доказателства и доказателствени средства по делото, справка за съдимост и др.

Настоящият съдебен състав възприема изцяло фактическите констатации на първостепенния съд, защото същите почиват на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства, ведно с експертните заключения и устните пояснения към тях. Всички тези доказателства в съвкупност разкриват и установяват по безспорен начин механизма на деянието и авторството на същото. СГС напълно възприема аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложени в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите, изведени от тях чрез използване на правилата на формалната логика. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/.

Настоящият съдебен състав намира, че действително гласните доказателствени средства (показанията на пострадалия М. МД. АБД., свидетелите С., Е. и М.) представляват достатъчно стабилна доказателствена опора, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите. Най – напред от разказа на пострадалия М. става ясно времето, мястото и развилия се инцидент на инкриминираната дата, след което става ясно, че деецът е отправял заплахи и по телефона непосредствено преди инцидента. Правилно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на св. М., имайки предвид освен логичния и последователен разказ, но и факта, че неговите показания са еднопосочни с тези на останалите свидетели по делото. На следващо място пострадалия дава сведения, че бившата му съпруга е отишла на инкриминираното място с подсъдимия, двамата пристигнали с автомобил марка „Ауди“ и от шофьорското място излязъл И. с агресивен маниер и се насочил към пострадалия. За това обстоятелство свидетелстват и показанията на св. С. и св. М., които са станали свидетели и на предхождащия телефонен разговор между пострадалия и И., в който последния е отправял заплахи „Стой там, сега ще те убия, педераст“. Последните, освен че са преки очевидци на инкриминираното събитие, са възприели непосредствено преди инцидента атмосферата по телефонния разговор, както и психичното състояние на пострадалия. Еднопосочни в своите разкази са и двете свидетелки, че М. е бил видимо притеснен и разтревожен, дори треперил. Във въззивната жалба много упорито се твърди, че пострадалия сам е повикал своите съседи, с което си е осигурил свидетели на срещата с подсъдимия. Следва да бъде пояснено на защитата, че причините поради които св. А. и Е. С., Е. и М. се намирали на инкриминираното събитие са ирелевантни досежно основния предмет на доказване, а именно поведението на подсъдимия. Фактът, че свидетелите С. имали предварителна уговорка с пострадалия да излязат на разходка, не прави техните сведения по- малко качествени или достоверни, при все че напълно кореспондират с показанията на св. Е. и св. М.. Относно последните дори настоящата инстанция няма причина да смята, че са имали предварителна уговорка с пострадалия да бъдат на мястото на инцидента. Житейски логично звучащ и доста подробен е разказа на св. М., че е слязла да изхвърли боклука, от къде е минала, как се е спряла заедно 4 със св. С. при пострадалия М. и причината е била именно разтревоженото и обезпокоено емоционално състояние на последния.