Решение № 56 от 20.04.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Разград, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рая П. Йончева при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Гражданско дело №

20213300100295 по описа за 2021 година съобрази следното:

Производство по чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 99, чл.79 и чл. 86 от ЗЗД

Делото е образувано по молба на „АСВ“ЕАД, ЕИК203670940, гр.София, сезираща съда с предявени в условия на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове срещу АЛ. ИВ. АЛ. ЕГН********** и Ю.. ЮД. АЛ.

ЕГН********** и двамата от *** за дължимо в условия на солидарна отговорност- първият като кредитополучател, а втората като поръчител, изпълнение на следните, поети по сключен с УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД с ЕИК175070632 договор за потребителски кредит парични задължения:

1/ в размер на 39 517,86лв. –главница по обявен за предсрочно изискуем Договор за потребителски паричен кредит №3634227/2.IV.2019г.;

2/2962,55лв.- възнаградителна лихва, дължима за периода – 7.ХII.2019-23.VI.2020г., при действие на обявения за предсрочно изискуем Договор за потребителски паричен кредит №3634227/2.IV.2019г. и 3/ 2 406,16.лв.- дължими на осн. чл.86 ЗЗД в обезщетение за забава на изпълнението по обявен за предсрочно изискуем Договор за потребителски паричен кредит №3634227/2.IV.2019г. за времето от 8.XII.2019 -19.X.2021г.

Ищецът твърди материално-правната си легитимация по спора на основание чл.99 и сл.ЗЗД- възмездно придобити на 23.06.2020 с договор за цесия права и задължения по ДПК №3634227, сключен на 2.IV.2019г между ответниците и цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД . В исковата си молба ищецът твърди, че с нея упражнява и правото си да обяви за предсрочно изискуеми непадежиралите към дата на предявяваното й вноски, възлизащи в общ размер на 34 664,43лв.

При редовност в призоваването, ищецът не се явява и не изпраща свой представител за насрочените по делото с.з. В писмени бележки и становища, заявява че поддържа исковете по основание и размер. Претендира присъждане на доказано сторени в произодството разноски.

В законоустановения и предоставен им за това срок, ответниците не са се

1 възползвали от правото си на отговор и не са ангажирали становище по допустимост, и основателност на предявените срещу тях искове.

При редовност в призоваването, в с.з. се явява лично ответницата Ю.. ЮД. АЛ.. Същата признава исковете по основание и размер, не оспорва завените с иска обстоятелства, но моли за разсрочване на изпълнението в хипотеза на чл.241 ГПК.

По същество на допустимо предявените искове, съответно на доказателствата и проведеният им във връзка с доводите на страните съвкупен анализ, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът АЛ. ИВ. АЛ. е сключил с "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД гр. София Договор за потребителски паричен кредит №3634227/.IV.2019г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на 40 000, 00 лв.(вж. д/во на л.8 ). С подписването на договора като кредитополучател се е задължил да заплати такса за разглеждане на кредита в размер на 800,00 лв, както и месечна застрахователна премия в размер на 35,75 лв.

Продължителността на кредита е сто и двадесет месеци при годишен лихвен процент 11,99 % и годишен процент на разходите -14,89%.

Общата стойност на задължението (плащанията) по кредита възлиза на 74 971,10 лв, която сума кредитополучателят се е задължил да върне на 120 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 624,76 лв, като първата е дължима на 7.05.2019 г., а последната - на 7.04.2029г. съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за кредит, в който е посочен и падежът на всяка отделна погасителна вноска. Размерът на всяка месечна погасителна вноска включва съответната част от главницата на отпуснатия кредит, договорната лихва върху нея към момента на предоставяне на кредита и съответната част от застрахователната премия /чл. 2 и чл. 3 от Общите условия, неразделна част от ДПК (л.л.8-11)

Съгласно чл.12 от Общите условия по договора, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя освен всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима погасителна вноска. На това основание е начислено обезщетение за забава в общ размер на 2406,16 лв, дължими за периода от 8.XII.2019 до дата на предявяване на иска- 19.X.2021г.

В същата договорна разпоредба, в право на кредитодателя е предвидена възможност за обявяване на ДПК за предсрочно изискуем при обективирана от кредитополучателя неизправност по отношение на две поредни анюитетни вноски.

От приложеното като доказателство извлечение от банкова партида на ответниците е видно, че последното плащане на вноска по кредита е на 7.12.2019г.

В обезпечение на дължимото по кредитния договор изпълнение кредитодателят е сключил с втората ответница договор за поръчителство, с подписването на който същата се е задължила, в условия на солидарност с кредитополучателя, с изпълнение на поетите по кредитния договор задължения.

На 23.06.2020 г. по силата на подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 2.11.2018 г., сключен между "Уникредит Късюмър Файненсинг" ЕАД гр. София и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД вземането, произтичащо от процесния Договор за потребителски паричен кредит е прехвърлено на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви(вж. на л.л. 17 -29 ).

По реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД ответниците са уведомени за извършената продажба на вземането и за встъпването на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД в правата на кредитор срещу тях. От приложените като доказателства „уведомителни писма“ (л.л.36-44) е видно ,че същите са връчени на ответниците на 13.V.2021 в хипотеза на чл.47 , ал.5 ГПК- след трикратно посещение на адрес, указан в договора като такъв за кореспонденция, залепване на уведомление и изтичане на предвидения за получаване на книжата двуседмичен срок.

Тук следва да се посочи, че в съдържание и реквизит на връчените на тази дата уведомителни писма, не се сдържа изрично изявление за обявяване на договора за предсрочно изискуем. Същите са с характер на дължимите по см. на чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД съобщения за прехвърляне на вземанията върху цесионера-ищец по делото. Няма данни ответниците да са удостоверили получаването им лично, но връчването на всички приложени към исковата молба книжа, в т. ч. и уведомлението за цесия, е надлежно, в резултат на което се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.

2

От доказателствата по делото не следва извод за обявяване на процесния договор за предсрочно изискуем преди 20.Х.2021г. - датата, от която по арг. на чл.125 ГПК искът се счита за предявен. Въз основа на доказателствата, удостоверяващи последно извършеното по кредита плащане на 7. XII.2019, съдът приема за безспорно, че към дата на предявяване на иска са настъпили договорените в основание за предсрочна изискуемост предпоставки - ответниците са обективирали неизпълнение на повече от две последователни анюитетни вноски.

Обобщавайки изложеното съдът приема, че исковата молба има характер на покана за изпълнение и по отношение на непадежиралите, обявени за предсрочно изискуеми вноски, е поставила ответниците, съответно – кредитополучател и поръчител в забава от 26.XI.2021 г., когато е удостоверено връчването й.

В съдържание на исковата молба ищецът е волеизявил признание за извършени по ДПК плащания в общ размер на 4 394,87лв. Ответниците не ангажират доказателства за точно и в срок изпълнение в останалата част от поетото по процесния Договор за потребителски паричен кредит задължение . Като от страна на явилата се в с.з.ответница Ю. А. е налице и изрично признание в този смисъл.

В заключение на приетата от страните и съда съдебно – счетоводна експертиза(вж. на л.л.89-99 ), вещото лице установява, че в изпълнение на договорните си задължения ответници са внесли сумата от 4 394,87 лв, с която са погасени следните задължения: застрахователни премии в общ размер на 250,25 лв.; наказателни лихви върху просрочени главници в общ размер на 5,63 лв.; договорна лихва в общ размер на 2 856,95 лв и главница в общ размер на 1 282,14лв. При приетата за установена по горе дата на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, считано от 26.XI.2021 съдът приема изготвената по делото СИЕ във вариант , изчисляващ размер на задължения по главница (падежирала и непадежирала) към дата на предявяване на иска -20.Х.2021г. Според който, вземането по усвоената и неизплатена към дата на исковата молба главница е в общ размер на 39 517,86лв. От която, изискуеми и непогасени след 7.XII.2019 до 23.VI.2020г. (Дата на възмездно придобиване на вземанията по процесния ДПК, съгл. сключения с кредитодателя договор за цесия) погасителни вноски в общ размер на 1 360,64лв и непадежирали вноски в размер на 34 664,43лв. ; дължима и неплатена за този период възнаградителна лихва в общ размер на 2 962,55лв.;

От представените по делото доказателства се следва за установено, че по одобрен и подписан на 2.04.2019 г. договор за потребителски кредит "Уникредит Късюмър Файненсинг" ЕАД гр. София е предоставило на отв.

А.А. кредит за потребителски цели в размер на 40 000, 00 лева. Кредитът е отпусна на ответника като физическо лице и представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.

По изложените съображения и след проведения по реда на чл.20 ЗЗД анализ на съдържанието на договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, навиращ нормативната си уредба в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

В § 13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/1З/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Разпоредбата дефинира понятието "потребител" като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в § 13 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

3

В обобщение съдът приема за безспорно установено от фактическа и правна страна, че по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП отв. А. е потребител, както на предоставената му по процесния ДПК финансова услуга, така и на обезщетението по сключения с трето за делото лице застрахователен договор.

С оглед императивния характер на посочените по горе разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е въведено изрично с възражение по същество на спора (в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и проведената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика - Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т. о; Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т. о. и др.).