Решение № 506 от 15.03.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 15.03.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА и като разгледа докладваното от съдията т.д. № 788 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛИЦ във връзка с чл. 30 от същия закон.

Ищецът „П.“ ЕООД, ЕИК *******чрез лицето П.Т.като управител, твърди, че поради лични проблеми, се взело решение за продажба на търговското предприятие, като сключил договор на 08.02.2017г. с ответника „П.и.“ ЕООД, ЕИК *******, за продажба на предприятието с нотариална заверка от нотариус М.И., описан в молбата. Поддържа, че междувременно ситуацията се променила, не била предадена документацията на ответника, продължавала дейността на предприятието по стария ред, като с писмо, получено на 14.02.2018г. ответникът развалил договорът за продажба на търговското предприятие, а със споразумение от 06.03.2018г. уредили последиците от развалянето. Сочи, че АВ постановила отказ за отразяване на това обстоятелство в ТР с аргумент, че следвало да бъде установено по исков ред. С главния иск, предявен с исковата молба, ищецът е претендирал за признаване за установен фактът, че е договорът за продажба на търговското предприятие е развален, а като евентуален е предявил иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛИЦ, по който претендира да се признае за установено, че вписване с вх.№ 20170310124954 в ТР към АВ за продажба на търговското предприятие е вписване на несъществуващо обстоятелство, тъй като договорът за продажба е развален с обратна сила, така както се претендира по уточнителната молба от 05.07.2018г. В хода на делото поддържа исковата си претенция, като съдът след служебна справка установи, че с решение на СГС, VІ-1 състав №2375/30.11.2018г. е открито производство по несъстоятелност на ищеца, с обявена начална дата на неплатежоспособността 30.06.2018г., и производството по несъстоятелност е спряно на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ.

Ответникът „П.и.“ ЕООД не е подал писмен отговор в законоустановения срок, като с молба от 25.02.2019г. ответникът сочи, че не оспорва, че не е платил цената на търговското предприятие, не е получавал владението на каквото и да е имущество от него, документи или счетоводството на дружеството, като сделката му била неизгодна.

С определение на съда от 09.07.2018г., което е влязло в сила като необжалвано от страните, е прекратено като недопустимо производството в частта по установителния иск за признаване за установен на факта на разваляне на договора за прехвърляне на търговско предприятие.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представения с исковата молба договор за продажба на търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ от 08.02.2017г., че „П.“ ЕООД, представляван от управителя си П.Т., гражданин на Република Сърбия, е прехвърлил на купувача – „П.И.“ ООД, представляван от управителя О.Г.З., търговското предприятие с фирма „П.“ ЕООД срещу цена от 5000 лв., която съгласно изрично посоченото в чл. 3 от договора е платима в брой, в деня на подписване на договора, който служи и като доказателство, че цената е реално платена. В чл. 4 от договора продавачът се е задължил да предаде владението на търговското предприятие и всички документи в деня на подписване на договора, което да стане по описания начин – с приемо-предавателен протокол. В чл. 5, ал.3 е уговорено задължение на продавача да уведоми кредиторите и длъжниците на търговското предприятие за извършената продажба в срок от един месец. За приложими към договора страните са уговорили българското гражданско и търговско законодателство, като е отразено, че е бил назначен посочения преводач от сръбски език. С анекс към договора от 10.03.2017г., , който е с нотариална заверка на подписите, е посочено, че страните установили, че имало техническа грешка в предмета на договора, поради което отстранили същата, като съгласно анекса се прехвърля реална част от търговското предприятие „Профидел“, обособена в дейност „Строителство, реконструкция, ремонт и поддържане на жилищни и нежилищни сгради, пътища, пътни съоръжения, комуникации и инфраструктурата около тях, проектна, инженерингова и търговска дейност, свързана със строителството.

На стр.

12 и 13 от делото е представено писмо от ответника до ищеца, което съгласно отбелязването е получено срещу подпис от управителя на ищеца на 04.06.2017г., с което като се сочи, че била представена само справка с подписани, неприключени договори с посочените възложители, но не и документацията, не успял да реализира правата, произтичащи от придобиването на търговското предприятие, поради което е поискано да се изпълнят задълженията по договора, дасе предаде владението, като ако не се стори горното в 7-дневен срок, ги уведомява, че ще предприеме действия за разваляне на договора.

Представено е писмо от 12.02.2018г. от управителя на „П.и.“ ЕООД до ищеца, получено лично срещу подпис на 14.02.2018г. от управителя на „П.“ ЕООД – П.Т., с което се сочи, че въпреки отправената покана с писмото от 04.06.2017г., не са изпълнени задълженията по предаване на документацията и владението на търговското предприятие, поради което вече било и безполезно извършването, тъй като узнали за получени плащания по договорите за СМР и на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД разваля договора за продажба на търговското предприятие.

На стр.15 и 16 от делото е представено споразумение от 06.03.2018г. за уреждане на отношенията от развален договор за продажба на търговското предприятие на „П.“ ЕООД, което е сключено между ищеца и ответника, като ищецът е посочено, че е представляван от О.Г.З., управителя на ответника с описано пълномощно, нотариално заверено от нот. М.И., с рег.№

1933/27.02.2017г.и рег.№

1934/27.02.2017г., но и двете непредставени по делото, с което страните като са констатирали, че не е предадено владението на търговското предприятие и документацията, не са уведомени кредиторите и длъжниците на предприятието, описаната е поканата от 04.06.2017г. и че е налице уведомяване за разваляне на договора, страните са се споразумели по т.1 – да подадат необходимите документи в Търговския регистър към АВ, за да бъде отразено развалянето на договора, по т.2 – правата, задълженията и фактическите отношения да продължават да се изпълняват от „П.“ ЕООД, както и по т.3, че нямат претенции да неустойки и други плащания на задължения едни към други. Споразумението е с нотариална заверка на подписите от 08.03.2018г. от нотариус М.И..

На стр. 17 от делото е представен отказ от длъжностно лице от АВ – ТР от 13.03.2018г. да бъде обявено споразумението в ТР и да се впише заличаване на вписването на прехвърлянето на търговското предприятие под № 20170310124954, като няма данни отказът да е обжалван пред съда. В мотивите е посочено, че в ТР се вписва прехвърлянето на предприятието, но не било предвидено да се вписва заличаване на вписването, освен при уважен иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.

На стр. 19 и следващите са представени уведомления до „П.“ ЕООД от негов съконтрахент – ЕТ „А.Г.П.“, в който се сочи, че установил, че в ТР било вписано прехвърляне на предприятието, но и към момента именно ищецът изпълнявал чрез своите работници възложеното, поради което се поражда съмнение за действието на договора за прехвърляне на предприятието и се пита кой е действителния кредитор. Във второто уведомление е индивидуализиран обекта на СМР – с. Паисиево, обл. Силистра. Представени са два ревизионни доклада на „К.-А.“ ООД, гр. Силистра от 18.04.2018г., в който се описва установеното по насрещна проверка на „П.“ ЕООД относно издадени фактури.

На стр. 8 и 9 от ревизионния доклад се описва представеното споразумение от 19.08.2017г., сключено с „П.“ ЕООД за изпълнение на обект с. Паисиево, както и в т. 7, че е представен договор за цесия от 18.09.2017г., сключен между „П.“ ЕООД като цедент и „П.и.“ ЕООД като цесионер за описаното вземане по договор от 20.11.2015г., по който длъжник е ревизираното дружество. В ревизионния доклад се цитира и акт за дерегистрация по ЗДДС на „П.“ ЕООД от 28.11.2017г.

На стр. 17 от ревизионния доклад е посочено, че при проверката е установено, че „П.“ ЕООД е и едноличен собственик на „Д. б. а.“ ЕООД, представлявано от Л.В.Г., а на „П.“ ЕООД са установени по цитирания ревизионен доклад от 31.10.2017г. данъчно-осигурителни задължения в особено големи размери. Цитиран е и сключения договор за прехвърляне на търговското предприятие. В резултат на описаното, с ревизионния доклад е прието, че издадените от „П.“ ЕООД фактури във връзка с авансови плащания от ревизираното лице след датата на договора за прехвърляне на търговското предприятие от 08.02.2017г., към „К.-А.ООД следва да бъдат анулирани като издадени без правно основание, тъй като страна по договора за строителство е приемащото дружество – „П.и.“ ЕООД.

С депозираната на 25.02.2019г. молба от ищеца е представено определение № 413 на Врачански районен съд по гр.д.№283/2019г. от 14.02.2019г., с което по предявен иск по чл. 195 от ЗЗД е отменено определение на съда за заличаване като ищец на „П.“ ЕООД и конституиране като правоприемник на „П.и.“ ЕООД, като в мотивите на определението се сочи, че съдът установил, че в ТР било вписано споразумение от 06.03.2018г. за уреждане на отношенията по разваления договор за продажба на търговско предприятие и съответно не било налице правоприемство.

От справка по публичния Търговски регистър се установява, че с решение на СГС, VІ-1 състав №2375/30.11.2018г. е открито производство по несъстоятелност на ищеца, с обявена начална дата на неплатежоспособността 30.06.2018г., и производството по несъстоятелност е спряно на основание чл.

632, ал.1 от ТЗ.

Също от справка по публичния ТР се установява, че с вписване под № 20170310124954 е извършено вписване на обстоятелствата по промяна въз основа на договора за продажба на търговско предприятие от 08.02.2017г. Също от ТР съдът установява, че по предходно вписване под № 20161109095933, е вписано прехвърляне на дружествените дялове от О.Г.З. на П.Т.по договор за прехвърляне на дружествен дял с нотариална заверка на подписите. Съгласно вписванията в ТР от 11.06.2012г. до 09.11.2016г. едноличен собственик на капитала на „П.“ ЕООД е лицето О.Г.З., като след вписването от 01.08.2017г. и по настоящем това лице е едноличен собственик на капитала на дружеството, а в периода от 01.08.2017г. до 06.02.2018г. именно О.Г.З. е и вписания управител на дружеството. П.Т.е бил вписан като едноличен собственик на капитала в периода от 09.11.2016г. до 01.08.2017г., в който период е бил и вписан като управител, като е вписан като такъв и по корекция след заличаване на управителя О.З.на 06.02.2018г.

След справка по партидата на ответника „П.и.“ ЕООД съдът констатира, че под № 2017031012954 е вписано прехвърлянето на търговското предприятие, а по заявление Г1 с вписване под № 20180315111939 е извършено обявяване на друг акт, в случая – споразумението за разваляне на договора за продажба на търговско предприятие.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ изрично урежда правното действие на заличаването, каквото действие имаше и преди приемането на закона /изрично разяснено в мотивите по т. 3 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, което запазва действието си и при действието на ЗТР / изм. ЗТРРЮЛНЦ/, а именно преустановява занапред правните последици на вписването. Заличаването, предвидено в чл. 30, ал. 1 ЗТР, като императивна последица от уважаването на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР, произвежда своите същински правни последици, само ако няма последващи вписвания относно същото обстоятелство, извършени след подлежащото, в следствие на уважаване на иска, заличаване. Ако са извършени последващи вписвания, подлежащото на заличаване вписване вече е прекратило своето правно действие.

Именно поради това активната легитимация на ищеца по иска по чл. 365, т. 3 ГПК във вр. с чл.