Решение № 46 от 31.03.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Силистра, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Д. В. С. като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно наказателно дело № 20253420200131 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят В. З. А., ЕГН **********, с посочен адрес в гр.К. обжалва Електронен фиш серия К, № 10243475, издаден от ОДМВР-Силистра, с който му е било наложено административно наказание- „глоба“ в размер на 50 / петдесет / лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на ЕФ.

Административно-наказваща структура – ОДМВР- Силистра, надлежно уведомени, не се явява представител, депозира писмено становище по делото, въз основа на което моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

Жалбоподателят В. А., нередовно призован, уведомен по телефона, не се явява, не изпраща проц.представител, не депозира писмено становище по делото. Моли съда чрез жалбата си да отмени изцяло обжалваният ЕФ, излага доводи в тази насока.

Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище по делото.

Въпреки неявяването на страните по делото, съдът счете, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, т.к. съобразно нормата 1 на чл.61, ал.4 от ЗАНН съдът дава ход на делото и в случаите когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. Действително на посочения адрес същият не е е бил намерен, а неговата майка е уведомила, че жалбоподателят А. се намира на друг съдебен адрес. Самият жалбоподател е и надлежно уведомен по телефона за съдебното заседание, с оглед на което съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на настоящото административнонаказателно производство и с мотивирано протоколно определение даде ход на делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

На 02.10.2024г. в 10,05 ч. в обл.Силистра, път II-21, км 105+369 е било установено, че лек автомобил „..“ с рег. № .. е извършил нарушение за скорост.

Нарушението било установено с АТСС ARH CAM S1, насочено към гр.Русе.

При ограничение 90 км/ч за извън населено място и отчетен толеранс от -3% от измерената скорост е било установено, че процесното МПС е превишило скоростта на движение с 19 км/ч, като установената му скорост била 109 км/ч.

Въз основа на установеното на жалбоподателя В. А. бил съставен ЕФ серия К, № 10243475 за извършено от него нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като било установено, че процесното МПС е негова собственост. Същия бил наказан за извършеното нарушение съобразно нормата на чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП с административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка, приобщени по реда на чл.283 от НПК във вр. чл.84 от ЗАНН, които прецени в своята съвкупност.

Същите не налагат различни фактически изводи.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл.59 от ЗАНН- ЕФ е бил връчен на наказаното лице на 30.01.2025г., а жалбата е депозирана на 10.02.2025г. чрез АНО.

По същество на спора жалбата е и основателна по следните съображения:

Административнонаказателната отговорност

2 на жалбоподателя е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено в качеството му на собственик на МПС, като му е наложена предвидената в чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП санкция за физически лица.

При издаването на обжалвания ЕФ са налице две основни групи нарушения, водещи независимо едно от друго до неговата отмяна. На първо място, въпреки, че не е била спазена процедурата по реда на чл.189, ал.7 от ЗДвП от страна на нарушителя и АНО, то настоящия съдебен състав счита, че следва да се вземат предвид и обстоятелствата, визирани в нея. Съгласно разпоредбите на чл.188, ал.1 и 2 от Закона за движението по пътищата за нарушението, извършено при управление на моторно превозно средство отговаря собственикът – ФЛ или ЮЛ, като във втория случай, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител, освен ако собственикът не посочи лицето, на което е предоставил превозното средство за управление. Реда, по който собственикът може да упражни тази възможност е регламентиран в чл.189, ал.5 от ЗДвП – чрез подаване на писмена декларация в съответната териториална структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението.

Разпоредбата на чл.189, ал.6 от ЗДвП от своя страна предвижда, че в 7дневен срок от получаването на електронния фиш може да се направи писмено възражение пред директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, който в 7-дневен срок от постъпването му анулира издаденият електронен фиш, ако от събраните доказателства се установи, че моторното превозно средство е било обявено за издирване или нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение. Съгласно чл.189, ал.7 от ЗДвП за решението си по ал.6 директорът на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи уведомява собственика на превозното средство в 7-дневен срок от датата на анулирането, съответно - на отказа за анулиране на фиша. Очевидно обаче нарушителят не се е възползвал от тези си права, като е предпочел да обжалва издадения ЕФ, без да се възползва от процедурата по чл.189, ал.7 от ЗДвП.

В процесната жалба се твърди, че автомобилът, с който е извършено нарушението, не е бил във владение на жалбоподателя към датата на 3 нарушението, както и че същият е подал жалба в ОДМВР за издирването му.

Налице са и доказателства в тази насока от които са видни тези обстоятелства.

По делото е приложено копие от Постановление на СРП от 10.08.2016г. от което е видно, че процесното МПС е било обект на извършено престъпление по чл.346, ал.1 от НК, извършено на 31.05.2016г. в гр.София, т.е. процесното МПС е било отнето от владението на неговия собственик още тогава и до настоящия момент не е установено неговото местонахождение, не е установен и извършителят на инкриминираното деяние. Наказателното производство е било спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК, като материалите по него са били изпратени на Началника на 07 РУ СДВР за продължаване издирването на извършителя на инкриминираното деяние.

В тази аспект жалбата на В. А. е следвало да бъде разгледана като възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП, въпреки, че същата не е била наименована по този начин. При необходимост издателят на санкционния акт е следвало да изиска от наказания относими доказателства или сам да събере такива за установяване на обстоятелството по чл.189, ал.6, т.1 от ЗДвП чрез използване на ресурсите, с които структурата на МВР разполага, и да вземе решение по подаденото възражение като постанови анулиране на издадения ЕФ или откаже това. В случай на отказ за анулиране на фиша за жалбоподателя възниква правото в 14-дневен срок от съобщаването на отказа да подаде жалба срещу електронния фиш по реда на ЗАНН, която директорът на ОДМВР – Силистра следва да изпрати в съда за разглеждане, ведно с административнонаказателната преписка.

Независимо, че тази процедура не е била изпълнена нито от жалбоподателя, нито от АНО, то обаче е налице и друго, независимо основание за отмяна на обжалвания ЕФ. Видно от материалите по делото е, че ЕФ е бил издаден срещу жалбоподателя В. А. за извършеното от него нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП по повод управление на МПС, конкретизирано като „..“ с рег. № .., докато от приложения снимков материал става ясно, че МПС-то чрез което е било извършено нарушението е с рег. № .., т.е. нарушението касае съвсем различно от посоченото в обжалвания ЕФ превозно средство. Съобразно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се 4 издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи“. Видно от текста на посочената законова норма, въз основа на която се издава ЕФ е, че като задължителен реквизит в ЕФ следва да е посочен регистрационния номер на МПС-то. Очевидно в случая посочения в обжалвания ЕФ регистрационен номер на МПС-то е грешен, което от своя страна води до извода, че обжалвания ЕФ е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, предвид неспазването на законовата разпоредба, регулираща издаването на ЕФ.

При така установеното по-горе съда счита, че процедурата по издаването на обжалваният ЕФ, страда от съществени процесуални нарушения, водещи до неговото отменяне. Отделно от това съда установи, че са налице и основанията, съобразно нормата на чл.189, ал.6, т.1 от ЗДвП издаденият ЕФ да бъде анулиран от страна на АНО, тъй като се установи, че процесното МПС е било обект на престъпление и е обявено за издирване, поради което жалбоподателят А. не следва да носи административна отговорност.

Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но такива искания не са направени от която и да е от страните в процеса, поради което съда не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 във вр. с чл.63, ал.3, т.2 от ЗАНН, Районен съд- Силистра

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш серия К, № 10243475, издаден от 5

ОДМВР- Силистра, с който на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на В. З. А. от гр.К., ЕГН **********, е било наложено административно наказание- „глоба“ в размер на 50 / петдесет / лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП като незаконосъобразен.

Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 6