Решение № 961 от 12.10.2023, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 5142/2022
- Вид
- Решение № 961
- Подписан
- 12.10.2023
- Състав
- Симона Пламенова Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1, пр. 2 · Закон за българските лични документи
- чл. 76, т. 9 · Закон за българските лични документи
- § 1, т. 5 · Закон за закрила на детето
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127а · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 3 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 961 гр. Перник, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20221720105142 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. С. Л. срещу В. Х. П..
Ищцата твърди, че в периода от лютото на 2012 г. до м. април 2020 г. страните са живели на семейни начала, като от връзката на ***** се родил синът им Б. В. П.. В хода на съвместното си съжителство установили сериозни и съществени различия по отношение разбиранията си за начин на живот и възпитание на детето. Поддържа се, че единствено ищцата работила и издържала семейството, като давала на партньора си пари за ежедневни разходи, а последният не участвал в семейните задължения по никакъв начин, включително за издръжката на детето, а при забележките на ищцата реагирал бурно и конфликтно. Към настоящия момент се поддържа, че ищцата заедно с детето живее при своите родители, които й оказват пълна подкрепа при отглеждането на детето, работи, като й предстои закупуване на жилище. Твърди се, че ответникът е непостоянен, взима детето нередовно – около два пъти в месеца, когато сам прецени, без да се съобразява с ангажиментите и режима на детето, не давал средства за издръжка, както и че не дава съгласие детето да пътува с майка си на почивка в чужбина през лятото.
При изложените твърдения се иска упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, където да бъде определено и местоживеенето на детето, с определяне на съответен режим на лични отношения, ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 220 лв. месечно, включително за минал период – в общ размер на 2640 лв. за времето 26.09.2021 г. до 26.09.2022 г. Иска се да бъде дадено заместващо съгласие на бащата детето да има възможност да пътува в чужбина – в страни от ЕС и Великобритания, придружено от своята майка, за период до 20 дни годишно – за срок от 5 години, евентуално – за една година, като бъде разрешено съответно и издаването на задграничен паспорт.
1
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск и изложените в него фактически твърдения. Поддържа се, че бащата винаги е бил трудово ангажиран, успял е да закупи апартамент в ****** на кредит и допринасял за семейството, а не е бил на работа в кратък период по време на ковид-кризата през 2020 г., когато са се изострили и взаимоотношенията между страните. Твърди се, че ищцата била недоволна, че трябва да заплаща поне половината от семейните разходи, изразила желание ответникът да прехвърли закупения апартамент на нейно име, но той предпочел да го дари на детето.
Тогава ищцата се прибрала в родния си град Перник при родителите си, като въпреки покомфортните и по-подходящи битови условия и възможности за детето в ******, ищцата предпочела да остане заедно с детето с родителите си в техния апартамент в Перник и да пътува всеки ден.
Твърди се, че майката не позволявала на детето да се вижда с баща си, настройвала детето срещу него, заплашвала, че ще отведе детето далеч, че ще сигнализира различни институции. Детето споделяло на ответника, че се страхува да живее в Перник, че баба му и дядо му понякога се държали лошо. Детето боледувало по-често заради мръсния въздух.
Твърди се, че жилището в гр. ****** разполагало с перфектни условия за отглеждането на детето, а за почивните дни и ваканциите ответникът изградил плувен басейн в дома на своите родители в гр. *****. Поддържа се, че въпреки възпрепятстването от страна на ищцата ответникът не преставал да се грижи за детето си и да му купува всички необходими дрехи, храна, играчки, лакомства, а детето било изключително спокойно, обгрижвано, привързано към баща си и желаело да живее с него.
Възразява се срещу предявения иск по чл. 127а, ал. 2 СК, като са изложени подробни правни съображения, с оглед нормативната уредба и съдебната практика за неоснователност на молбата. В случай, че исковете бъдат уважени, се предлага конкретен по-разширен режим на лични отношения, в сравнение с посочения в исковата молба.
При аналогични фактически твърдения в законоустановения срок е депозиран насрещен иск за предоставяне упражняването на родителските права на бащата, със съответните от това последици относно местожителството, издръжката (в размер на 220 лева), режима на лични контакти с другия родител. В условията на евентуалност е формулирано искане за споделено упражняване на родителските права от двамата родители.
В срока за отговор ищцата (ответник по насрещния иск) е депозирала становище, с което изцяло са оспорени релевираните от ответника фактически твърдения. Поддържа се, че апартаментът в гр. ****** е бил закупен още през 2011 г., като значителни средства за същия са били осигурени от родителите на ответника и изтеглен кредит, а не от самия него, като същият бил отдаден под наем, с цел изплащане на ипотеката. По тази причина до 2018 г. страните живели в дома на родителите на ищцата в Перник. В период от половин година между 2017-2018 г. ищцата сама изплащала ипотечния кредит на ответника. Изложени са допълнителни съображения за липсата на редовна трудова ангажираност на ответника.
Поддържа се, че ищцата отишла с детето при родителите си в Перник, тъй като била изгонена от ответника от жилището им. Изложени са подробни съображения, че ответникът не разполага с подкрепата на близки в такава степен, каквато ищцата, които да му помагат при отглеждане на детето. Поддържа се, че ищецът често е ставал причина детето да отсъства от предучилищна – вземайки го в четвъртък, и прибирайки го в неделя или понеделник, поради което ищцата често била поставяна в позиция за търси извинителни причини и бележки, оправдаващи отсъствието. Посочва се, че детето посещава множество извънкласни дейности, разходите за които се поемат от ищцата, а бащата го настройвал против тези мероприятия. Изложени са съображения, че бащата дал на ****** дете стария си смарт-телефон с предплатена СИМ карта – за да разговарят, която обаче сам не заплатил повече, без да съгласува даването на електронно устройство на детето с другия родител.
2
Поддържа се, че доказателствата, представени от ответника, касаят инцидентни покупки и занимания с детето.
По изложените подробни съображения и оспорване на фактическите твърдения на ответника, ищцата се е оспорила насрещния иск, като се е противопоставила на искането за съвместно упражняване на родителските права от двамата родители, с оглед взаимоотношенията им, родителския капацитет на бащата и режима и ангажиментите на детето, включително предстоящата учебна година в първи клас. Приложен е проект на споразумение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искания, разглеждани по реда на спорната съдебна администрация, с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, чл. 149, вр. чл. 143 СК и по чл. 127а, ал. 2 СК и насрещни искове по чл. 127, ал. 2 СК.
Мерките относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения следва да бъдат съобразени с висшия интерес на детето. Най-добрият интерес на детето е определен в § 1, т. 5 ЗЗакрД, като преценка на неизчерпателно изброени в разпоредбата обстоятелства – желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят при промяна на обстоятелствата. Решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед родителски качества; полагане на грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение; битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители; помощ на трети лица и др. От значение при определяне на мерките за упражняване на родителските права са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай.
Не се спори, а от представените доказателства се установява, че страните са се намирали във фактическо съжителство, от което имат едно ненавършило пълнолетие дете – Б., роден на *****, и че страните са фактически разделени.
По делото са ангажирани редица писмени и гласни доказателства, относно извършвани разходи, трудова ангажираност, осигуряване и др., вкл. и социални доклади, от които се установява, че всеки от родителите е трудово ангажиран /майката реализира осигурителен доход месечно средно 2800 лв., а бащата – средно 1845 лв., за осигурителния период, за който е изискана справката – 19 месеца/, адаптирал е жилищната си среда, съобразно потребностите и възрастта на детето, като разполага с финансова възможност и подходящи битови условия за отглеждането му. В процесния случай обаче въпросът за средата, в която следва да бъде отглеждано детето, е обусловен не от битовите условия /които всеки от двамата родители в еднаква степен има възможност да осигури/, а от наличието на здрава и стабилна емоционална атмосфера, която да е максимално подходяща за нормалното психическо развитие и функциониране на детето и капацитета на родителите да осигурят такава среда.
По делото са събрани редица доказателства, от които се изяснява, че отношенията между родителите са трайно влошени, между тях липсва адекватна комуникация и обща визия и съгласие по основни въпроси относно отглеждането и възпитанието на детето.
Влошените отношения между родителите закономерно могат да рефлектират неблагоприятно и върху психоемоционалното състояние на детето, в който смисъл е и заключението на вещото лице по СПхЕ /л. 164/. От изявленията на страните и от 3 показанията на разпитаните свидетели се изяснява, че в периода 2012-2020 г. родителите няколко пъти сменяли местожителството си с цел търсене на възможности за работа и изграждане на социална среда. Още от раждането на детето обаче родителите не съумявали да обсъдят ефективно и да постигнат съгласие по основни въпроси като местожителството на семейството, работното място, да съгласуват мненията си относно сключване на брак, често спорели по финансови въпроси и разпределението на доходите. Около извънредната епидемиологична обстановка през м. април 2020 г. настъпила и фактическата раздяла помежду им, след като ответникът останал без работа, конфликтите ескалирали и ищцата напуснала жилището на бащата в гр. ****** заедно с детето. От показанията на свид. Л., баща на ищцата, се установява, че на 08.04.2020 г. ответникът му се обадил с думите „Ела да с и ги прибереш, не можем да се разбираме“ и свид. Л. помогнал на М. да се пренесе в неговия дом в гр. Перник заедно с детето Б.. Свид. Л. изяснява, че В. три пъти е гонил М. от дома си /л. 144-145, стр. 10 от Протокол от с.з. на 17.05.2023 г./, след това се сдобрявали – с изключение на последния път, след който е настъпила и окончателната раздяла между тях.
След фактическата раздяла между страните грижите за детето ефективно са полагани от майката, с помощта на разширеното й семейство в гр. Перник. Към момента на приключване на съдебното дирене Б. е ученик в първи клас в ************ в гр. Перник, като в изслушването си майката изяснява, че много от децата в предучилищната му група също учат там. Към момента на изготвяне на социалния доклад майката е живяла в дома на своите родители, който е разполагал с подходящи битови условия, а към момента на приключване на съдебното дирене разполага с новозакупено ремонтирано жилище, в сграда ново строителство, която се намира на пешеходно разстояние от училището. Майката разполага пълноценно с подкрепата на разширеното си семейство при отглеждането на детето, включително при обезпечаване на училищните и извънкласните му дейности, докато родителите на ответника живеят извън гр. ****** – баща му – в гр. *****, на около два часа и половина път с автомобил, а майка му – в *****.