Решение № 177 от 18.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Пазарджик, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20265220200377 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ ЕООД гр. Пазарджик, с ЕИК ***, представлявано от управителя В. В. Р., чрез пълномощника адв. К. У. от ПзАК, против Електронен фиш Серия Г № 0077845 издаден от ОД на МВРПазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от Кодекс на застраховането (КЗ) във вр. с чл.483 ал.1 т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 1 022.58 евро (равностойността на 1 999.99 лева).

В жалбата обобщено се излагат твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска. С жалбата е направено искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага становище с аргументи за основателност на жалбата и незаконосъобразност на издадения ЕФ, тъй като нарушението не е извършено, заради което се иска отмяна на ЕФ, респ. е налице маловажност на случая и приложение на 1 разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Прави искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

За въззиваемата страна- ОДМВР- Пазарджик, редовно призована не се явява представител. По делото е представено писмено становище от процесуалния представител- юрк. К. П. по същество, в което са изложени доводи за законосъобразност на ЕФ, с искане да бъде потвърден и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Направено е и възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар от ответната страна.

Районният съд провери основателността на жалбата и след като взе предвид изложеното в нея и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това, че на 09.08.2025 г. в 10:59 часа, в обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, на път І-8 км 193+300, е било засечено движение на МПС лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД гр. Пазарджик, със законен представител В.

В. Р., като било установено, че ЮЛ притежаващо МПС, което е регистрирано в РБ и не е спряно от движение, не е сключило задължителна застраховка Гражданска отговорност. Нарушението било заснето и установено с АТССARH CAM S1 с № 120cd11.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен на санкционираното дружество чрез неговия управител на 24.02.2026 г., видно от разписка за връчването му на л.22 от делото. Жалбата против ЕФ е подадена от управителя на санкционираното дружество чрез надлежно упълномощен адвокат (виж пълномощно на л.4) на 10.03.2026 г., чрез ОДМВР- пазарджик до съда, поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществено доказателствено средствоснимки от АТСС и неговото разположение, които са абсолютно 2 непротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

ЕФ се атакува от гледна точка на неговата процесуалноправна и материалноправна законосъобразност, а именно оспорва се, че нарушението не е извършено, тъй като МПС имало сключена ЗЗГО, респ. нарушението представлявало маловажен случай, т.к. една минута след засичане на нарушението, ЗЗГО била станала валидна, т.е. е била с покритие. Не се сочат конкретни нарушения на процесуалния закон.

Съдът намира така направените възражения за неоснователни.

На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ императивно разписва задължение за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

По отношение на дружеството-жалбоподател визираните в разпоредбата предпоставки за ангажиране на административнонаказателната му отговорност са налице. Видно от справка за собственост и регистрация на ПС (л.28) е, че процесното МПС- лек автомобил „***“ с рег. № *** е собственост на дружество „***“ ЕООД гр. Пазарджик към датата на нарушението. Пак от същата справка се установява и това, че този автомобил е регистриран на територията на Р България и има рег. номер № ***. Между впрочем последното обстоятелство е видно и от снимките от АТСС, на които е заснето движението на процесния автомобил, на който има поставена регистрационна табела с цитирания по-горе регистрационен номер. От справката, представена от Сектор „ПП“ (л.26) се установява и това, че процесното МПС не е спряно от движение.

Установено е безспорно, че към инкриминираната дата процесното МПС е било без сключена и действаща ЗЗ „ГО“. Това обстоятелство е установено при прегледа на записа от засеченото с АТСС нарушение, след справка в Административно-информационната система /АИС/ по зададения критерий„застраховка“ (л.29-30). За това, че процесното МПС към датата на засичане е било без ЗЗГО, става ясно и от справка в информационната система на ГФ, от 3 която се установява че процесният автомобил към 09.08.2025 г. в 10:59 часа не е имал действащ валиден договор за ЗЗГО. Установява се също, че сключената със ЗК „Лев Инс“ ЗЗГО е била с начална дата на покритие 23.12.2023 г. 00:00 часа и крайна дата на покритие- 22.12.2024 г. 23:59 часа, като следващия сключен договор за ЗЗГО е на 09.08.2025 г., който е бил сключен в 10:22 часа с период на покритие от 11:00 часа на 09.08.2025 г. до 23:59 ч. на 08.08.2026 г., което се установява от справката от ЗК „Лев Инс“ АД и приложената справка от информационната система на дружеството (л.48), както и от застрахователната полица (л.24).

Установи се безспорно по делото, че заснемането на движението на МПС е станало с мобилно автоматизирано техническо средство- ARH CAM S1 № 120cd11. Няма съмнение, че използваното АТСС е предназначено не само за осъществяване на контрол за скоростта, но и за установени и заснети МПС без сключен договор за ЗЗГО, в какъвто смисъл са и методическите указания за експлоатация на същото. Процесното АТС е било позиционирано на гл. път І-8 към 193+300 в общ. Пазарджик, обл. Пазарджик и е засичало движението на МПС в двете посоки- към и от гр. Пловдив, така както е отразено в съставения Протокол за използване на АТСС (л.11) и е видно и на снимката на АТСС към протокола (л.12).

Спазени са изискванията за използване на АТСС, като от служител при Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик- оператор на системата, е съставен Протокол за използване на АТСС по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г.

(Наредбата), приложима с оглед препращането на ЗДвП, към който препраща КЗ. Спазено е и изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата (действащо към датата на използване на АТСС, преди последните промени в Наредбата с ДВ бр.34/07.04.2026 г. в сила от 11.04.2026 г., с които разпоредбата на чл.10 ал.3 бе отменена), като Протоколът е съставен на датата на нарушението, чиито час попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство е било в работен режим по зададените параметри (виж в протокола на л.11).

Отразено е и мястото за контрол- общ. Пазарджик, път І-8, км 193+300, което е в териториалния обхват на ОДМВР- Пазарджик. В протокола е вписан видът и номерът на използваното техническото средство. Посочен е и режимът на измерване- стационарен, което в случая дори не е необходимо, тъй като не е засичана скорост на автомобила, а неговото движение. В случая се заснема 4 движение на МПС с неговия рег. номер при приоритет „застраховка“. Казано с други думи от значение в случая за нарушението по чл.638 ал.4 (чл.647 ал.3 от КЗ) е да има управление на МПС, заснето с АТСС.

Предвид горното, процесният протокол следва да се приеме, че съдържа всички необходими реквизити, предвид целта за която е ползвана АТСС в случая. В него е посочено достатъчно ясно, че мястото на контрол е пътната територия попадаща под контрола на ОДМВР- Пазарджик и в частност цитирания участък от гр. път І-8, за който е валидно задължението за собственика за сключване и действие на ЗЗГО. В протокола е посочен времевия диапазон на проверката, респ. заснемането с АТСС, броят на установените нарушения, поставен е и подпис срещу имената на пътния полицай, който е позиционирал уреда, а протоколът е бил предаден за съхранение ведно с наличните записи от процесния контрол на посочения ръководител, протоколът е и надлежно регистриран.

При това и като се има предвид изложеното до тук, за целите, за които е ползвано АТСС- заснемане управление на МПС (за да се провери дали към този момент има договор за него за ЗЗГО), протоколът е надлежно попълнен с необходимите реквизити, за да бъде гаранция за достоверност на отразените в него обстоятелства по ползване на АТСС.

На следващо място използваната АТСС за засичане движението на МПС е одобрен тип средство за измерване и е било технически изправно към датата на заснемането, видно от приетите по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка (л.13-14).

С оглед на казаното до тук, съдът намира, че нарушението за което е наказано дружеството-жалбоподател е доказано до пълна степен на несъмненост.

Съдът не приема съображенията, изложени от пълномощника на дружеството-въззивник, че задължението на собственика на МПС в лицето на дружеството е изпълнило своето задължение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и е сключило договор за ЗЗГО на 09.08.2025 г. в 10:22 часа, тоест преди да бъде засечено движението на автомобила. При това положение дружеството не било извършило нарушение.

Действително разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, задължава всяко 5 лице което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Действително собственикът на МПС в лицето на дружеството-жалбоподател е сключило такъв договор на 09.08.2025 г. в 10:22 ч., но в момента на засичане на движението на автомобила по път от републиканската пътна мрежа, този договор все още не имал покритие. В случая обаче се касае за извършено нарушение на чл.638 ал.4 от КЗ, тъй като с АТСС е установено управление на процесния лек автомобил, за който макар и да е имало сключен застрахователен договор към момента на това управление, този договор не е бил действащ. Цитираната разпоредба на закона изисква едновременно да е сключен, но и действащ договора за ЗЗГО, т.е. да има покритие на същия.

Казано с други думи законът изисква сключената застраховка да е влязла в сила към момента на движението на автомобила. В случая обаче това изискване не е налице. Застрахователният договор за ЗЗГО удостоверява, че вредите на трети лица са покрити. Към 10:59 часа на 09.08.2025 г., когато е засечено движението на МПС с АТСС, макар полицата да е платена предварително, тя не е била действаща, а това оставя превозното средство без покритие.

Съдът намира за неоснователно и другото възражение на пълномощника на въззивника, а именно, че случаят бил маловажен тъй като имало сключен договор, чието действие започвало 1 минута, след като било засечено управлението на МПС. Законът е категоричен, че към момента на управлението му (движението) автомобилът трябва да има действаща застраховка. Към часа на засеченото движение- 10:59 ч., а и преди това, превозното средство е управлявано без задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Обстоятелството, че 1 минута по-късно застраховката е била вече с покритие, не може да доведе автоматично до отпадане на отговорността, нито пък може да определи случая като маловажен.