Определение № 2459 от 19.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2459 гр. Пловдив, 18.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502412 по описа за 2024 година

Производството по делото е по чл. 274 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК: 203670940 против Разпореждане № 21608 от 25.07.2024г., постановено по ч.гр. д. № 11988/2024г. на РС - Пловдив, с което изцяло е отхвърлено заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю. Ю. – изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Н., искане за издаване на заповед за изпълнение срещу А. Й. Д., ЕГН ********** с адрес ***,за сумата от 406,66 лева главница, 52,28 лв.-договорна лихва;

55,88 лв. - обезщетение за забава, 389,76-допълнителни услуги; както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.

Поддържаните оплаквания са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт по същество на спорния въпрос.

Окръжен съд Пловдив, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу длъжника А. Д.заявление по 1 чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за вземания по договор за заем Micro Credit №***, сключен с „Микро Кредит“ АД, които дружеството-заявител е придобило въз основа на договор за цесия.

С обжалваното разпореждане заповедният съд изцяло е отхвърлил заявлението. Мотивите са, че липсва посочване на ГПР и методика за определянето му и базата върху която се начислява лихвения процент. Прието е, че не е ясно дали предвиденото заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в определен срок и предоставянето на допълнителни услуги са включени в ГПР. В допълнение, не се посочват данни за извършени плащания от заемополучателя на задълженията по договора за заем и не се заявява да липсват такива.

Настоящата инстанция счита атакуваното разпореждане за правилно по следните съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. т. 2 и 3 от ГПК съдът е длъжен служебно да провери дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а когато се касае за договор, сключен с потребител - и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК.

От представените към заявлението Договор за заем Micro Credit № *** и Договор за допълнителни услуги се установява, че „Микро Кредит“ АД е предоставило в заем на А. Д. сума в размер на 600 лв. , която кредитополучателят се задължава да върне на 1 1 месечни вноски при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40,48 %. Предвижда се и заплащане на сума, представляваща възнаграждение по допълнителна услуга, на 11 вноски по 55,68 лв.

На първо място, изцяло липсва посочване на ГПР. В случая съдът намира, че по отношение на задължението за заплащане на възнаграждение по допълнителна услуга, може да се направи обосновано предположение за наличие на неравноправна клауза в договора, доколкото не е налице яснота дали тези плащания са включени в общия процент на ГПР. Дължимостта на възнаграждение при сключен договор за допълнителни услуги, свързан с основния договор за кредит, независимо дали е условие за неговото сключване, следва да намери отражение в ГПР. Липсата на конкритизирана информация за потребителя относно точния или максимално определяем размер на общата дължима от него сума, вкл. при вземане предвид всички допускания за настоящи или бъдещи разходи, съставлява основание за отказ за издаване на ЗИ по чл. 410 ГПК. Нарушена е императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да 2 се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6 § 1 от Директива 2005/29/ЕО , както и като нарушаване на изискването за добросъвестност. Следователно се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуална неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал.

1 от ЗЗП.

Предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.

22 от ЗПК. С оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Видно от материалите по делото, РС - Пловдив е оставил заявлението без движение до посочване дали са извършени плащания от длъжника по договора и ако са извършени – какви. С молба от 23.07.2024г. заявителят не е отстранил нередовностите. В случая за съда е невъзможно да определи в рамките на заповедното производство какъв е размеръ т на невърнатата главница. При това положение, действително дължимите по процесния договор за кредит задължения на потребителя ще следва да се установяват от кредитора в състезателно исково производство, но не и за тях да се издава исканата заповед за изпълнение в производството по чл. 410 от ГПК.

По изложените съображения съставът на ОС-Пловдив намира, че обжалваното, с което изцяло е отхвърлено заявлението на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу А. Д., е правилно и следва да се потвърди.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Разпореждане

№ 21608 постановено по ч.гр. д. № 11988/2024г. на РС – Пловдив. от

25.07.2024г.,

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3