Решение № 431 от 27.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Пловдив, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Б. Методиева при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Административно наказателно дело № 20245330200794 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от М. В. К. с ЕГН ********** с адрес с.***, против Наказателно постановление № 23-1030-002594/25.05.2023 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят с жалбата си и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. К., излага искането си за отмяна на наказателното постановление, като сочи съображения в насока на това, че в случая не е установено наличие на виновно поведение на жалбоподателя и поради това и нарушението е несъставомерно от субективна страна. Акцентира се върху приложимостта на решението по т.д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС. Твърди се и неправилна преценка на обстоятелствата по чл.28 от ЗАНН и липса на мотиви в наказателното постановление по този въпрос. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемата страна не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела устно и непосредствено становище по жалбата. С изпращане на жалбата в съда е представена молба-становище с искане за оставяне на жабата без уважение, но изходяща от Началник Сектор „Пътна полиция“, който обаче не е надлежната страна по делото, доколкото наказателното постановление е издадено от Началник група в посочения сектор, който е и бил надлежно призован като въззиваема страна.

Жалбата е подадена в срок, срещу предвиден за обжалване в чл.58д от 1

ЗАНН акт и от лицето, адресат на наказателното постановление, поради което и е процесуално допустима.

От фактическа страна по делото се установява следното: Към месец април 2023 г. лек автомобил „БМВ 7 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № *** бил собствен на „МП Къмпани“ ЕООД с.Равда с управител жалбоподателя М. К.. На 28.03.2023 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, а именно поради постъпило уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ, което обстоятелство се отразило в автоматизираната информационна система на КАТ. На 06.04.2023 г. жалбоподателят К. управлявала въпросния лек автомобил по АМ „Тракия“, като при извършен линеен контрол автоконтрольори при Сектор ПП при ОД на МВР Пловдив, сред които и свидетелят Ив.Г., било установено, че автомобилът е без валидна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ и се движи на км.137 от магистралата на територията на обл.Пловдив, в района на община Марица. Затова и автомобилът бил спрян, като при извършена допълнителна проверка се установило, че е налице служебна дерегистрация на лекия автомобил и на К. бил съставен АУАН с № 2033641 за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. АУАН бил подписан от К. без възражения.

С мотивирана резолюция от 20.04.2023 г. административнонаказателното производство по съставения на К. АУАН било прекратено поради констатирани признаци на престъпление по чл.345, ал.2 от НК и материалите били изпратени в РП Пловдив. С постановление от 17.05.2023 г. на прокурор при РП Пловдив по образуваната по случая преписка с № 5592/2023 г. било отказано образуването на досъдебно производство, като в тази връзка било отчетено, че макар да са налице осъществени от обективна и субективна страна признаци на престъплението по чл.345, ал.2 от НК, то случаят попада под хипотезата на чл.9 от НК. С постановлението на РП Пловдив материалите по преписката били изпратени на наказващия орган за извършването на преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на К. за административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Въз основа на постановлението и съобразно чл.36, ал.2 от ЗАНН спрямо жалбоподателя К. било издадено и обжалваното сега наказателно постановление от 25.05.2023 г., в което било посочено, че тя е извършила нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП - управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като на 06.04.2023 г., около 13,50 часа по АМ „Тракия“ на км.137 на територията на община Марица е управлявала МПС „БМВ 7“ с рег. № ***, собственост на представляваното от нея дружество „МП Къмпани“ ЕООД, като автомобилът не е регистриран по надлежния ред съгласно Наредба № I-45/24.03.2000 г., тъй като регистрацията му е била прекратена на 28.03.2023 г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. В наказателното постановление било посочено изрично, че нарушението е извършено умишлено, както и че при индивидуализацията на наказанията е съобразен чл.27, ал.2 от ЗАНН. Като основание за налагане на административните наказания глоба и лишаване от 2 право да се управлява МПС наказващият орган посочил разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Така описаната фактическа обстановка съдът възприема на базата на всички събрани по делото писмени доказателства, както и показанията на свидетеля Г., които съдът кредитира като логични и дадени добросъвестно под страх от наказателна отговорност.

На базата на установеното от фактическа страна, от правна такава, съдът намира, че жалбата е основателна. В тази насока и съдът намира, на първо място, че на базата на събраните доказателства е налице категорично установено управлението от страна на жалбоподателя К. на датата и на мястото, указани в наказателното постановление, на автомобила, собствен на представляваното от нея дружество, който е бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, или с други думи без надлежна регистрация. Спорът е относно това дали при тези факти е налице осъществено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП от субективна страна, като в тази насока, както се каза, от страна на жалбоподателя, чрез пълномощника му, се възразява именно за това, че нарушението не е извършено виновно.

Въпросът относно съставомерността на нарушението, наказуемо по чл.175, ал.3 от ЗДвП бе разрешен изрично с ТР № 2/2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС, като съгласно разрешението, дадено в същото въпросът за уведомяването на собственика на МПС за извършеното служебно прекратяване на регистрацията по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, което уведомяване е предвидено в тази разпоредба, има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Смесеният състав на съдилищата, произнесъл тълкувателното решение в тази насока е посочил изрично, че знанието за точната дата на дерегистрацията е от съществено значение за субективната съставомерност на деянието, а обратното би довело до предположение за знание, независимо от факта, че собственикът на МПС би следвало да знае, че МПС няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и това би довело до дерегистриране на автомобила му. Незнанието на факта на настъпилата дерегистрация в случая е установен категорично по делото, като от извършеното изрично запитване до органа, извършил дерегистрацията, става ясно, че е бил направен опит дружеството-собственик на МПС да бъде уведомено за факта на служебното прекратяване на регистрацията, но в действителност не е било уведомено, като е видно, че уведомлението до него е върнато по преписката като непотърсено от получателя му. При това положени и доколкото собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, то той не би могъл да съобщи този факт на всяко лице, на което е предоставено управлението на автомобила. В случая управлението на автомобила е било осъществено от самия управител на дружеството собственик на МПС, което обаче, както се каза, към датата на установеното управление на автомобила, не е било уведомено за служебно прекратената регистрация, както изисква законът. По делото не са представени от 3 наказващия орган каквито и да било доказателства, които да установяват узнаване по какъвто и да било друг начин от страна на собственика на МПС, респективно неговия управител, на факта на служебното прекратяване на регистрацията на процесния автомобил. Липсват доказателства, от които да може да се направи извод, че самата К., в качеството й на водач на провереното МПС, е узнала по какъвто и да било начин за осъществената преди датата на проверката дерегистрация на автомобила, който е управлявала. Поради това и предвид посоченото в цитираното ТР, че не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС, наказателното постановление ще следва да бъде отменено.

Иначе, само за яснота съдът намира за нужно да посочи, че останалите доводи на жалбоподателя касателно необсъждане и неприложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН са неоснователни, доколкото чл.189з от ЗДвП не допуска приложението на чл.28 от ЗАНН за нарушения по ЗДвП.

Предвид посочения изход на съдебния спор са налице основанията за присъждане на претендираните от страна на жалбоподателя разноски за един адвокат по реда на чл.63д, ал.1 от ЗАНН. В тази насока и доколкото възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение не е направено от надлежната страна по делото, съдът счита, че не следва да го уважава, а дори и да бе направено от издателя на наказателното постановление, който е надлежната страна по делото, то същото отново би било неоснователно, доколкото е основано на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а с оглед разрешението, дадено в Решението на СЕС по дело С-438/2022 г., съдът не може да се счита за обвързан при преценката си с минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/2014 г. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, в същия е отразено да е изплатена в брой сумата от 600 лева, поради което и договорът служи за разписка относно действителното заплащане на тези разноски съгласно разрешението, дадено в т.1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и тази сума следва да се присъди в полза на жалбоподателя.

Водим от изложеното и Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1030-002594/25.05.2023 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР Пловдив, с което на М. В. К. с ЕГН ********** с адрес с.***, ул. „***, са наложени административни наказания глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от 4

ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Пловдив да заплати на М. В.

К. с ЕГН ********** с адрес с.***, ул.“***, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Пловдивски административен съд по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5