Определение № 8461 от 19.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8461 гр. София, 19.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110169176 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

С молба с вх.№ *****/13.02.2025 г. „К“ ООД с ЕИК ****** се иска изменение на решението в частта за разноските, като се редуцира присъденото възнаграждението в полза на адв. М.. Сочи се, че делото не представлява фактическа или правна сложност. Иска се да не бъде присъждано и ДДС в пола на адвоката, осъществил процесуално представителство.

Постъпил е отговор от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, в който искането за изменение се определя като неоснователно. Сочи се, че съдът е определил възнагражднение под минималното такова в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не следва допълнително да се редуцира. Излагат се доводи и е цитирана практика в смисъл, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС Съдът намира исканията на молителите за неоснователни. Не е налице основание за преразглеждане на изводите на съда.

Производството е образувано по искова молба на В. С. С. с ЕГН: ********** и адрес:

**************** чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ срещу „К“ ЕООД, с ЕИК:

******, със седалище и адрес на управление: **************,с която се иска:

- да бъде прогласена нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане предвидена в договор за потребителски кредит от разстояние № ********** от 17.10.2023 г. и

-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева, частична претенция от пълния размер от 71.98 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит от разстояние № ********** от 17.10.2023 г., ведно със 1 законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/19.04.2024 г./ до окончателното й изплащане.

С решението съдът е прогласил нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане предвидена в договор за потребителски кредит от разстояние № ********** от 17.10.2023 г. и е отхвърлил осъдителния иск за връщане на недължимо платени суми.

В мотивите на съдебния акт е посочено, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от исковете- 50 лева- държавна такса. Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 240 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от необвързващата съда Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. §2а от ДР на същата. Съдът намира, че такова възнаграждение съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС. Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски съразмерно на отхвърлените искове- 200 лева адвокатски хонорар.

По доводите на молителя съдът следва да посочи, че с Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в С.та на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и 2 адвокатско възнаграждение. Такъв е случаят възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. когато съдът определя адвокатско

Така съдът намира, че определеното възнаграждение от 480 лева/ от което е присъдено 1/2 съобразно изхода на спора-240 лева/ е разумно, пропорционално и справедливо. При определяне на размера му съдът съобразява наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените действия от процесуалния представител-подаване на бланкетна исковата молба. Производството по делото се е развило в минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае спор по потребителски кредит, тоест, делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Отделно от това макар и да са налице няколко обективно съединени претенции същите имат един общ правопораждащ юридически факт, а именно възникването на облигационно правоотношение с предмет заемна сума по договор за кредит. Така за всеки отделен ответник съдът е определил едно общо, а не две отделни адвокатски възнаграждения. В конкретния случай от страна на адвоката не се изисква специфична защита, която да е обусловена от обективното съединяване на искове или от цената на иска, следваща му отделно и по-високо възнаграждение за всеки иск, доколкото същите произтичат от един интерес. Отделно съдът намира за неотносими всички възражения свързани с

Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС изрично прогласява, че същата не е обвързваща националния съд, като практиката за включване или на ДДС следва да загуби приложение, а наредбата може да служи само за ориентир за добри практики. В допълнение, следва да се посочи и че дори да се приложи практиката за дължимия данък добавен стойност (ДДС) върху адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на съда му е служебно известно цитираното от молителите определение на ВКС. Налице е обаче обилна практика на ВКС в обратна насока, включително от 2024г., в която ДДС се присъжда и върху адвокатско възнаграждение при извършено безплатно процесуално представителство РЕШЕНИЕ № 138 ОТ 05.03.2024 Г. ПО ГР. Д. № 931/2023 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 36 ОТ 04.01.2024 Г. ПО ГР. Д. № 1392/2023 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС,

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3014 ОТ 12.10.2023 Г. ПО ГР. Д. № 1392/2023 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС,

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 351 ОТ 23.09.2020 Г. ПО Ч. Т. Д. № 1485/2020 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, определение № 306/06.06.2017г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, ІІ т.о. Съдът намира, че именно това е константната практика на ВКС, като цитираното определение се явява изолирано, поради което не следва да бъде съобразявано.

Така съдът намира, че съобразно посочените принципи на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС, определения адвокатски хонорар в размер на 240 лева не подлежи на корекция.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ *****/13.02.2025 г. от „К“ ООД с ЕИК ****** за изменение на Решение № 1129 от 23.01.2025 г. по гражданско дело №69176/2024 г. на СРС, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4