Решение № 995 от 18.11.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 995 гр. ..., 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ..., XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20225530102412 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл.432 КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за непозволено увреждане, за причинени неимуществени вреди в размер на 1000,00лв. за причинени болки и страдания, които вреди са пряка и непосредствена последица от причиненото от И. Д. С. ПТП на 25.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

Искът е предявен от Н. С. Н. от гр.... срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве“ АД гр.София. С исковата молба се твърди, че на 25.04.2022г. около 18,00ч. ищецът като велосипедист пострадал при ПТП по вина на водача И. Д. С.. Последният управлявал лек автомобил ... и пресичал кръстовището на бул.“...“ с ул.“Цар И. ... II“. По същото време ищецът управлявал велосипед по обозначена велосипедна алея с маркировка М9, която пресичала същото кръстовище и в средата на кръстовището бил ударен от предната дясна част на посочения лек автомобил, който извършвал маневра завой надясно. На място дошли органи на МВР, които съставили Протокол за ПТП и акт за административно нарушения на виновния водач на автомобила. Ищецът при удара с автомобила паднал на земята и ударил левия си крак. Бил откаран от приятел в дома си. На следващия ден коляното му било подуто и той отишъл на преглед при личния си лекар, който установил охлузвания по лявата подбедрица, оток и болка по лява колянна става. Била му предписана терапия. Ищецът посетил и съдебен лекар, който му съставил медицинско удостоверение. Вследствие на телесните увреждания ищецът претърпял съществени болки и страдания и продължавал да търти такива и към настоящия момент. За него било невъзможно да извършва обикновени санитарно-битови дейности, което налагало за него да се грижи друг член от семейството.

1

Изпитвал силни болки, налагало се да приема обезболяващи медикаменти. Наред с това ищецът постоянно си спомнял инцидента, което довело до проблеми със съня, често изпадал в стрес и пристъпи на паника. Особена тревожност у него предизвиквали автомобили със същия цвят. Живеел в постоянен страх, че инцидентът може да се повтори. Това довело до ограничаване на излизанията на ищеца и социалните му контакти намалели. Виновният водач притежавал валидна застраховка с ответното дружество, заради което ищецът отправил претенцията си към ответника. Ответното дружество отказало да изплати застрахователно обезщетение на ищеца, което породило за него правен интерес да предяви настоящия иск.

Предвид гореизложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1000,00лв. за причинени болки и страдания, които вреди са пряка и непосредствена последица от причиненото от И. Д. С.

ПТП на 25.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът признава застрахователното правоотношение с причинителя на ПТП, като счита това обстоятелство за ненуждаещо се от доказване.

Ответникът оспорва всички изложени в исковата молба обстоятелства относно настъпилото ПТП, телесните увреждания на ищеца, причинната връзка между ПТП и уврежданията, както и размера на причинените вреди. Твърди, че водачът на лекия автомобил не е нарушил разпоредби на ЗДвП и не е причинил ПТП по начина, описан в исковата молба. Не било налице противоправно поведение, поради което не можело да се ангажира отговорността на застрахователя за претърпени вреди. Водачът нямал вина за ПТП, поради внезапно нахлуване на ищеца на пътното платно.

Ответникът счита, че размерът на претендираното от ищеца обезщетение е силно завишен. Оспорва претърпените вреди от ищеца, като твърди, че не били налице достатъчно данни за това. Твърди, че ищецът е съпричинил вредите, като се е движел с висока скорост по тротоарната площ и при приближаване на кръстовището на бул.“...“ с ул.“Цар И. ... II“ е излязъл с висока скорост на пътното платно, без да се увери дали не приближава автомобил, като се е ударил в предната броня на лекия автомобил, застрахован при ответника. С това си поведение ищецът нарушил разпоредбите на чл.107, т.2, чл.15, ал.5, чл.79 и чл.80, т.2 от ЗДвП. Ответникът твърди, че единствено ищецът има вина за настъпилото ПТП. Дори да се приеме, че и водачът на застрахования автомобил има вина, но вредите, които ищецът е претърпял не са в претендирания интензитет и продължителност, поради което и обезщетението следва да е в много по-нисък размер.

Моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От приетото като писмено доказателство по делото копие на П ротокол за ПТП №1810157 от 25.04.2022г. се установява, че на 25.04.2022г. в 18,00ч. в гр...., на кръстовището на бул.“...“ и ул.“Цар И. ... II“ е настъпило ПТП, при което лек автомобил ..., управляван от свидетеля И. Д. С., е предприел маневра „завой надясно“ от бул.“...“ към ул.“Цар И. ... II“, като не е пропуснал движещия се по велосипедната пътека, пресичаща 2 ул.“Цар И. ... II“, велосипедист – ищеца, като с предна дясна част на автомобила е блъснал в задната част – задна гума и капла велосипедист. На водача на лекия автомобил е съставен АУАН за нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП.

Съобразно характера на предявения главен иск ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на кумулативното осъществяване на следните предпоставки: Валиден застрахователен договор; Настъпването по време на действие на застрахователния договор на застрахователно събитие, представляващо покрит от застраховката риск;

Противоправност на поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е причинено ПТП. При доказване противоправността на деянието, вината се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД; Причинно-следствена връзка между поведението на застрахования и настъпилите травматични увреждания на ищеца;

Обстоятелството, че вследствие травматичните увреждания ищецът е претърпял неимуществени вреди, респ. причинно-следствената връзка между вредоносното деяние и понесените неимуществени вреди; Размерът на претърпените вреди.

Страните не спорят, а и от приетото като писмено доказателство Електронна справка от информационния център на ГФ, към датата на ПТП за МПС – лек автомобил марка ..., управляван от водача И. Д. С., има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве” АД, валидна от 19.08.2021г. до 18.08.2022г.

За установяване механизма на настъпилото ПТП съдът е допуснал гласни доказателства. От показанията на свидетеля И. Д. С. – водач на лек автомобил марка ..., се установява, че същият живее на ул.“Цар И. ... II“ и има право да паркира на улицата. На процесната дата свидетелят се е прибирал вкъщи, като сее движел по бул.“...“ от запад на изток, направил е обратен завой до църквата „...“ и е продължил движението си на запад, където на пресечката с ул.“Цар И. ... II“ е предприел маневра завой надясно. Свидетелят твърди, че се е движил бавно, тъй като е търсил място за паркиране. Пред пешеходната пътека се е уверил, че няма пешеходци и е продължил движението си по ул.“Цар И. ... II“, когато ищецът с велосипеда си е връхлетял с висока скорост по велоалеята. Свидетелят е спрял, но все пак е ударил велосипеда по задната капла. Свидетелят счита, че е ако е шофирал с по-висока скорост, ищецът е щял да „хвръкне“, а той дори не бил паднал.

Ищецът вдигнал скандал и извикал полиция. Бил съставен протокол. Ищецът показал, че е ударен по крака, имал прясна рана, но свидетелят твърди, че ищецът не бил паднал, вследствие на удара. Ударът е станал на велоалеята, която пресича ул.“Цар И. ... II“, успоредна на пешеходната пътека.

За установяване на механизма на настъпилото ПТП съдът е назначил съдебно автотехническа експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като добросъвестно и компетентно изготвено. Видно от заключението на вещото лице, скоростта на движение на автомобила и на велосипеда не може да бъде изчислена с точност, но може да бъде определена съобразно уврежданията, настъпили по двете превозни средства. Вещото лице е дало в заключението си различни варианти в зависимост от възможната различна скорост на велосипеда и в зависимост от различните възможности за видимост между двамата водачи. Вещото лице е приело, че скоростта на автомобила преди удара е била 18 км./ч. Опасната зона за спиране при тази скорост на движение е 8 м. По отношение на скоростта на движение на велосипеда, вещото лице е изчислило минимална, 3 максимална и средна скорост на движение, които са съответно: минимална скорост на движение 17,6 км./ч.; максимална скорост на движение 33,9 км./ч. и средна скорост на движение 24,7 км./ч. Опасната зона за спиране на велосипеда при минималната скорост на движение е 7 м., при максималната – 17 м., а при средната – 11 м. Велосипедът се е движил по „велосипедна пътека“ – продължение на велосипедната алея, северно от платното за движение на бул.“...“, която пресича ул.“Цар И. ... II“ и е обозначена с маркировка М9.

Освен нея по ул.“Цар И. ... II“ е имало и пешеходна пътека, северно от велосипедната алея с маркировка М8.1. От двете страни на велосипедната пътека, на източната и западната граница на ул.“Цар И. ... II“ има пътен знак Г14 „Задължителен път само за велосипедисти“.

Велосипедистът – ищецът се е движил направо, в посока от запад на изток по велосипедната алея, съответно по велосипедната пътека в северната част на пътното платно на бул.“...“.

Водачът на лек автомобил марка ... се е движил по бул.“...“ и е предприел маневра „ЗавИ.е надясно“ по ул.“Цар И. ... II“. Ако в непосредствена близост до северозападния ъгъл на кръстовището е имало паркиран автомобил, то водачите на двете ППС са имали възможност да се възприемат един друг на разстояние 13,56м. Ако непосредствено до ъгъла е нямало паркиран автомобил, а такъв е имало само на първото паркомясто и на запад от него, то водачите на ППС са имали възможност да се въприемат на разстояние 22,50м., а ако е нямало изобщо паркирани автомобил, това разстояние е 36,50м. Вещото лице е изчислило, че и с която и от трите възможни скорости да се е движил велосипедистът, от момента на възникване на опасността за него – от предприемането на маневрата „ЗавИ.е надясно“ от страна на водача на лекия автомобил, велосипедистът не е имал обективна техническа възможност да предотврати ПТП като предприеме спиране, тъй като опасната му зона за спиране и в трите случая е по-голяма от разстоянието, на което се е намирал до мястото на удара към момента на предприемане на маневрата „ЗавИ.е надясно“ от водача на лекия автомобил. Ударът е настъпил в дясната част на предната броня на лекия автомобил и от дясната страна на задната капла на велосипеда. Предвид механизма, от който е настъпило ПТП, а именно завИ.е на водача на лекия автомобил надясно и преминавайки през обозначена маркирана велосипедна пътека, от техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е неспирането на водача на автомобила пред велосипедната пътека.

Субективните действия на водача на автомобила са причина за настъпване на ПТП.

С оглед заключението на съдебната авто-техническа експертиза съдът кредитира частично с доверие показанията на водача на лекия автомобил И. Д. С. в частта, в която свидетелят излага факти, че се движил с ниска скорост. Действително свидетелят е възприел скоростта на движение на велосипеда като висока, тъй като тя най-вероятно е била повисока от скоростта на автомобила в момента на удара. Съдът обаче не кредитира с доверие показанията на свидетеля в частта, в която свидетелят твърди, че велосипедистът дори не е паднал, тъй като свидетелят сам потвърди, че ищецът е имал рана на крака, която рана не е получена при съприкосновението с автомобила, а е получена при падането от велосипеда.