Решение № 698 от 14.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 698 гр. София, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100500562 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 10.08.2021 г., постановено по гр. д. № 5621/2020 г. по описа на СРС, 49 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Д. В. Л. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. В. Л. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1765,63 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. - м.04.2018 г. за реално потребена енергия, отразена в общи фактури с № 0096610405/31.07.2018 г. и № 0081843833/31.07.2017 г., ведно със законната лихва от 27.06.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 212,12 лв., представляваща мораторна лихва за периода 30.10.2016 г. до 14.06.2019 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 54,38 лв. за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 27.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 10,52 лв. - лихва за периода от 30.06.2016 г. до 14.06.2019 г.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 540,85 лв. разноски в исковото производство и сумата от 90,85 лв. разноски в заповедното производство.

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу постановеното съдебно решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Д. В. Л., с която се иска отмяна на обжалваното решение.

Изложено е, че е налице изтекла давност за вземанията за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., както и че неправилно е заведено дело само срещу него, а следва да се заведе и срещу неговата съпруга – солидарен длъжник, която живее постоянно на адреса - гр. София, кв.

****.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца 1

„Т.С.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея решение е правилно и законосъобразно. Моли съда да потвърди решението изцяло. Претендира разноски.

Третото лице - помагач не е депозирало в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба на ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, с абонатен № 098861, като му дължи сумата от 2042,65 лв., от която 1765,63 лв. – главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г. за реално потребена енергия, отразена в общи фактури с № 0096610405/31.07.2018 г. и № 0081843833/31.07.2017 г., ведно със законната лихва от 27.06.2019 г. до изплащане на вземането, 212,12 лв. - мораторна лихва за периода от 30.10.2016 г. до 14.06.2019 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 54,38 лв. – главница за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 27.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и лихва за периода от 30.06.2016 г. до 14.06.2019 г., както и 10,52 лв. лихва за периода от 30.06.2016 г. до 14.06.2019 г.

С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете. Твърди, че делото неправилно заведено е само срещу него, а следва да се заведе и срещу другия солидарен длъжник – неговата съпруга, която живее на адреса - гр.

София, кв. ****.

На 27.06.2019 г. е подадено заявление от „Т.С.“ ЕАД срещу Д. В. Л. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 1765,63 лв. – главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г. за реално потребена енергия, отразена в общи фактури с № 0096610405/31.07.2018 г. и № 0081843833/31.07.2017 г., ведно със законната лихва от 27.06.2019 г. до изплащане на вземането, 212,12 лв. мораторна лихва за периода от 30.10.2016 г. до 14.06.2019 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 54,38 лв. – главница за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 27.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 10,52 лв. - лихва за периода от 30.06.2016 г. до 14.06.2019 г.

На 29.07.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36849/2019 г. по описа на СРС, 49 състав, като съдът е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 40,85 лв. държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от длъжника срещу заповедта, като в изпълнение на указанията на съда ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК.

С нотариален акт за замяна на недвижим имот № 54, дело № 48638/23.12.1997 г. ответникът Д. В. Л. придобил собствеността върху недвижим имот – апартамент № 117, находящ се в гр. София, жилищен комплекс „Младост – I“, блок № **, вход „Б“, етаж XII, със застроена площ от 72,71 кв.м., заедно с прилежащите таванско помещение № 2, с полезна площ 4,98 кв.м., заедно с 0,841% идеални части от общите части на сградата и с идеални части от правото на строеж върху мястото.

Видно от приложен протокол от проведено на 22.01.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София ж.к. Младост (Мусагеница) бл. **, вх. Б етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, 2 което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е пред СРС договор № 1689/22.11.2022 г., сключен между етажна собственост с адрес: гр. Сфия, ж.к. Младост (Мусагеница) бл. **, вх. Б – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, с който дружеството се задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на общия топломер за отчетния период.

Представен е договор от 29.07.2015 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г.

Пред СРС е прието заключение по допусната съдебно - техническа експертиза, съгласно което дяловото разпределение през процесния период е извършвано от „Т.С.“ ЕООД съгласно нормативните изисквания. През целия процесен период редовно е била отчислявана топлинна енергия за технологични разходи в АС в СЕС. Фирмата за дялово разпределение е разпределяла топлинна енергия, потребена за имота и общите часи /пълен отопляем обем/, за битово гореща вода, както и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. През процесния периода редовно са изготвяни изравнителни сметки за реалното потребено количество топлинна енергия за имота общо и по компоненти. Сумите за процесния имот са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, като редовно, ежемесечно доставчика на толинна енергия е отчислявал за своя сметка технологичните разходи /загуби/ на топлинна енергия. Общият топломер в абонатната станция през разглеждания период е преминал редовните метрологични проверки. Съгласно заключението сойността на потребената топлинна енергия през периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г. за имота възлиза на сумата от 1772,97 лв.

Пред СРС е прието заключение по допусната съдебно - счетоводна експертиза, съгласно която няма данни за извършени плащания за покриване на начислените суми за исковия период. Дължимите суми за топлинна енергия са в размер на 1820,01 лв. и 222,64 лв. за обезщетение за забава. Съгласно заключението по партида на абонатен номер 098861 за периода месец май 2016 г. – месец април 2018 г. са фактурирани общо 1739,97 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при направени възражения от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се 3 установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

В мотивите на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

В настоящия случай ответникът не оспорва и видно от представения нотариален акт за замяна, че е собственик на процесния имот и в това си качество е клиент на топлинна енергия за битови нужди и съответно, че е обвързан от облигационна връзка с предмет - доставка на топлинна енергия.

По оплакванията във въззивната жалба, че исковете следва да бъдат насочени и срещу съпругата на жалбоподателя като солидарен длъжник, съдът намира, че по делото от ответната страна не са ангажирани доказателства за наличие на сключен граждански брак.

Разпечатката съдържа 42 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c4c61e6-1903-4f32-8cc5-b709fdf3b439