Решение № 477 от 24.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Русе, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20244520107335 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

Ищцата П. М. Н. твърди, че с изпълнителен лист № 6058 от 08.12.2009 г., изд. по ЧГД № 7453/2009 г. по описа РРС, била осъдена да заплати на „Обединена българска банка" АД сумите: 1993,96 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2009 г. до окончателното й изплащане, 172,87 лв. договорна лихва за периода от 19.09.2007 г. до 01.12.2009 г., 570,45 лв. наказателна лихва за периода от 19.09.2007 г. до 01.12.2009 г., както и 276.87 лв. разноски по делото. Въз основа на цитирания изпълнителен лист взискателят „ОББ" АД образувал изп.дело № 20097600401058 по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева, с рег. №760 и район на действие - Окръжен съд Русе. Молбата за образуване на делото била депозирана на 15.12.2009 г. в канцеларията на ЧСИ. В нея взискателят посочил като изпълнителни способи: налагане на запори и възбрани, като възложил на ЧСИ да направи справка относно притежавани от длъжника МПС. При наличие на МПС, Банката поискала спирането му от движение. С Уведомление от 23.02.2012 г. „Обединена българска банка" АД уведомява, че е цедирала вземането си на „ЕОС Матрикс" ЕООД, като моли същото да бъде конституирано като взискател по делото. На 30.08.2012 г. новият взикател „ЕОС Матрикс" ЕООД иска от съдебния изпълнител да разпореди изпълнителното дело да бъде прехвърлено на ЧСИ Венцилав Маринов, с рег. № 833. Със съобщение от 18.09.2012 г., на основание чл. 427 ГПК, делото било изпратено на ЧСИ Венцислав Маринов, при който било образувано изп.дело № 20128330400577. До 08.09.2015 г.

1 били извършвани изпълнителни действия като запори на банкови сметки и трудово възнаграждение, възбрана на недвижим имот. С Постановление № 1456/27.03.2018 г. съдебният изпълнител прекратил производството по делото, на основание чл. 433, ал.

1, т.8 от ГПК, влязло в сила на 19.04.2018 г.

През м. август 2017 г. ищцата получила по пощата документ, изходящ от „ЕОС Матрикс" ЕООД, озаглавен „Предложение за разсрочване на задължение при преференциални условия", с което ответното дружество я уведомява, че му дължи сумата от 5236,12 лв., като поради неплащане на задължението в установените срокове, съгласно погасителния план, заемът по Договор за кредит № 96278230010457345/24.07.2007 г. бил обявен за предсрочно изискуем в пълен размер, с всички произтичащи от това обстоятелства.

През м. ноември 2022 г. ищцата получила по пощата отново писмо от „ЕОС Матрикс" ЕООД, с което я уведомява, че дълга й все още не е платен и тази информация била подадена към Централния кредитен регистър на БНБ. Освен това, ищцата ежемесечно била безпокоена по телефона от различни номера с искане за заплащане на суми по договора. Изпратено й било и споразумение за пълно погасяване на задължението на 17.11.2023 г., което към тази дата било в размер на 4720.49 лв. П.

Н. отказала да подпише подобен документ, тъй като счита, че вземането й се е погасило по давност.

Към настоящия момент тя не спира да бъде притеснява от „ЕОС Матрикс" ЕООД по телефона да заплати дълга си, като при възражение от нейна страна, че същият е изтекъл по давност, служители на дружеството заявявали, че по отношение на дълга й не считат, че задължението й е погасено по давност и ще продължат да търсят то да бъде заплатено.

Според ищцата процесната сума не подлежи на принудително изпълнение, тъй като същата е погасена с изтичането на предвидения в закона давностен срок, считано от 19.04.2018 г. (от Постановлението за прекратяване на изп.дело). Ответното дружество придобило процесното вземане срещу ищцата по изпълнителния лист, издаден в полза на Банката, преди вземането да е било погасено по давност. В рамките на петгодишния давностен срок, който изтекъл на 19.04.2023 г., ответното дружество не е предприело действия срещу П. Н. по принудително събиране на вземането си, годни да прекъснат теченето на давността. При прекратяване на изпълнението на законово основание, каквото било налице в настоящия случай, тъй като изпълнителното дело при ЧСИ било прекратено на 19.04.2018 г., започвала да тече нова давност от предприемането на последното годно изпълнително действие, като взискателят е можел да започне нов изпълнителн процес, в който да търси вземането преди изтичане на петгодишния давностен период, считано от постановлението за прекратяване или от последното годно изпълнително действие, най-късно в срок до 2

19.04.2023 г. Ново изп.дело не било образувано през периода 19.04.2018 г. - 19.04.2023 г., респективно – давността не била прекъсвана от 19.04.2018 г., а задължението се е погасило с предвидения в закона петгодишен давностен срок. Прекратяването на изпълнителния процес /в случая на 19.04.2018 г./ нито погасявало по давност вземането, нито обезсилвало изпълнителното основание или изпълнителния лист, ако те не са обезсилени на друго основание. Взискателят можел да упражни правото си, като поиска започване на ново изпълнително производство в съответния давностен срок по ЗЗД, чийто начален момент течал от датата на предприемане на последното годно изпълнително действие.

От 19.04.2023 г., когато вземането срещу ищцата се е превърнало в естествено право и не подлежало на принудително изпълнение, взискателят не е образувал ново изпълнително дело, с което да прекъсне давността. В настоящия случай правото на принудително изпълнение на вземането на ответника се е погасило на 19.04.2023 г., с което е отпаднала и възможността за осъществяването му по принудителен ред и то се е превърнало в естествено право поради факти, настъпили след съдебното дирене в производството, по което било издадено изпълнителното основание, а именно: погасяването на задължението по давност.

Правният интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск се основавал на извънсъдебната претенция на „ЕОС Матрикс" EOOД, обективирана в изпратените предложение за разсрочване на задължение при преференциални условия от 28.08.2017 г., съобщение от 28.11.2022 г. и споразумение за пълно погасяване от 17.11.2023 г., в които ответното дружество претендира сумите, за които вече има издаден изпълнителен лист, след като вземанията по него са погасени по давност.

П. Н. моли да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че не дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД сума в размер на 1993,96 лева, представляваща главница по Договор за кредит № 6278230010457345 от 24.07.2007 г., както и акцесорните задължения, произтичащи от нея, за които е издаден изп. лист № 6058/08.12.2009 г. по ЧГД № 7453/2009 г. по описа на РС-Русе. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта на иска, поради липса на правен интерес от водене на процеса, тъй като образуваното изп.дело № 20128330400577 по oпиca на ЧСИ Венцислав Маринов е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. След 03.04.2018 г. не били предприемани каквито и да е действия от взискателя, които да накърнят правната сфера на ищеца. Не се твърди да е образувано или да са предприети действия за образуване на ново изпълнително дело.

Ищцата не можела да обективира правен интерес от абстрактната възможност кредиторът да образува ново изпълнително дело. Това би означавало кредиторът да търпи вреди за действията си, които нe е предприел. Само наличието на издаден 3 изпълнителен титул не можело да обективира правен интерес за водене на производство по реда на чл. 439 ГПК.

Дейставащите разпоредби на ГПК не предвиждали производство по унищожаване на изпълнителен лист. Изразена била ясно волята на кредитора за дезинтересоване от процесния титул. Счита, че между страните липсва спорно право и за ищцата липсва правен интерес от водене на настоящия иск. Преди завеждане на иска ищцата не е довела до знанието на кредитора, че счита задължението си за погасено по давност, на което да е получила отказ, който да й даде повод да предяви настоящия иск. За „ЕОС Матрикс" ЕООД, в качеството на финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, на основание чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ за Централния кредитен регистър, възниквало задължение да предоставя информация за кредитната задлъжнялост на всички свои клиенти, задължение, което не отпадало дори при липсата на притезателно право на принудително изпълнение. Вземането продължавало да съществува като естествено и длъжникът продължавал да дължи, но възможността да бъде изпълнено била ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 ЗЗД. Отказът да се заличи едно неиздължено задължение, макар и покрито с давност, не бил в противоречие с изискванията за поддържане на актуални данни в ЦРК, тъй като самото задължение не е погасено.

Извънсъдебното позоваване на едно превърнало се в естествено вземане, включително поканата за неговото издължаване, не представлявало повод за предявяване на иска за отричане правото на принудително изпълнение. В случай, че съдът приеме иска за допустим, с отговора на искова молба ответникът изрично признава неговата основателност, тъй като възможността за принудително изпълнение на вземането действително била погасена по давност.

Според ответника, предвид признанието на иска по отношение на вземанията, предмет на събиране по процесния изпълнителен лист, както и предвид обстоятелството, че „ЕОС Матрикс" ЕООД не е дало повод за завеждане на същия, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК направените по делото разноски следвало да останат в тежест на ищцовата страна. „ЕОС Матрикс" ЕООД, в качеството на частен правоприемник на процесните вземания, не е дало повод с процесуалното си поведение за завеждане на настоящия иск. Обстоятелството, че след като е било прекратено образуваното изпълнително дело не са били предприети последващи действия, които да накърнят правата на длъжника по изпълнителното дело, било чрез депозиране на последващи молби за действия, било чрез депозирането на молба за образуване на ново изпълнително производство, свидетелствало в тази насока.

Кредиторът чрез процесуалното си поведение показал, че се е дезинтересирал от последващи действия по отношение на ищеца.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на 4 страните, намира за установено следното:

Искът по чл.439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща същия процес защита, която е регламентирана именно в Глава тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“ на ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. При уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като в тази хипотеза взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство. Ето защо преценката на правния интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК следва да се извърши не само с оглед факта на прекратяване на изпълнителното производство, но и конкретните правни последици на това прекратяване. Правен интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на който последният може да поиска образуване на изпълнително производство. Прекратяването на изпълнителното производство по искане на взискателя на осн. чл.433, ал.1, т.2 ГПК не е свързано с отказ от права и няма за правна последица погасяване на правото да се иска въз основа на изпълнителния лист отново да бъде образувано изпълнително производство.