Решение № 174 от 10.11.2025, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. К., 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20255100500320 по описа за 2025 година

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

С констативен протокол от 09.09.2025 год. по по изп.дело N */2025 г. по описа на ЧСИ Р.С. с рег. N * в КЧСИ e постановен отказ да се изнесе на публична продан самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр.К., общ.К., обл.К., одобрени със Заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр.К., п.к.6600 /шест хиляди и шестстотин/, ул.“Х.Д.“ N *, ет.*, обект: ателие, със застроена площ 51.47 кв.м., предназначение на самостоятелния обект:

Ателие в жилищна сграда, брой нива на обекта: 1, находящ се в Многофамилна жилищна сграда с идентификатор *, разположена в поземлен имот с идентификатор *** състоящ се от кабинет, антре, баня с тоалетна и работно помещение, ведно с прилежащия му С. N 8, със светла площ 3.40 кв.м. и ведно с припадащите се 4.62 кв.м. идеални части от общите части на сградата и припадащите се 6% идеални части в размер на 32.99 кв.м., от поземления имот с идентификатор * собственост на длъжника по изпълнителното дело Е. Г. Н. от гр.К., бул. "С.С." N 12, вх.*, ет.*, ап.*.

Срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство е подадена жалба от взискателя С. А. С. от гр.К., чрез представител по пълномощие, в която се излагат доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.444, т.7 от ГПК, с искане обжалваният отказ да се отмени като незаконосъобразен и на жалбоподателя да се присъд я т разноски по делото. Сочи се в жалбата, че 1 необосновано и в нарушение на процесуалните и материалните правила, за да постанови отказа, съдебният изпълнител се е позовавал на възражение от длъжника срещу насрочения опис на описания самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.10, ч е същият представлява единственото му жилище и е несеквестируемо по смисъла на чл.444., т.7 от ГПК, както и на отговор от Община К. относно предназначението на имота, гласящ, че по подадено заявление с вх. N АС-СС10/20.01.24 г. от Е. Г. У. е издадена виза от Главния архитект на Община К. за промяна предназначение на ателие в жилище от 29.01.2025г. Излага се в жалбата, че посоченият самостоятелен обект в сграда представлява ателие и "Ателие" по смисъла на чл.38, ал.1 и ал.3 и чл.39, ал.1 о т ЗУТ представлява обособено в сградата помещение, което е с предназначение да служи за задоволяване на индивидуална творческа дейност, а съгласно §5, т.30 от ДР на ЗУТ "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Според нормата на чл.40, ал.1 о т ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и С.ово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Т.е.правилата на ЗУТ разграничават обекта "ателие" от обекта „жилище“. За да получи един имот статут на жилище, е необходимо той да отговаря на редица изисквания, които са регламентирани в Закон за устройство на територията, Наредба N 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, издадена от МРРБ и Наредба N РД-02- 20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, издадена от МРРБ, като освен посочените по-горе помещения, жилището трябва да не е с изложение изцяло на североизток, северозапад или север; светлата височина на жилищните помещения в нови жилищни сгради и сгради със смесено предназначение да бъде най-малко 2.60 м; да е осигурено поне едно паркомясто или гараж и мн. др. За да получи един имот статут на ателие е достатъчно той да отговаря само на 2 изисквания: да разполага със самостоятелен санитарен възел /тоалетна с мивка/ съгласно чл. 102, ал. 4 от Наредба N 7 от 2003 на МРРБ и да е осигурено поне едно паркомясто или гараж съгласно Приложение N 5 към чл. 42 и чл. 50 от Наредба N РД02-20-2 от 2017 г. на МРРБ, с извод, че не са били спазени всички изисквания за получаване от ателието на статут на жилище по смисъла на ЗУТ и по смисъла на чл.

444, т. 7 ГПК, съответно не представлява "несеквестируемо” имущество. Релевира се, ч е делото липсват каквито и да било доказателства, че е направена промяна на предназначението на имота, длъжникът дори има друг адрес и не на последно място носи друга фамилия, като не става ясно защо съдебният изпълнител е приел, че длъжникът Е. Г. Н. и лицето Е. Г. У. са едно и също лице, и подаденото заявление с вх.

N АС-СС10/20.01.24 г. касае процесния недвижим имот, и то след като съдебният 2 изпълнител на 21.08.2025 г. е извършил опис, а на 25.08.2025 г. е постьпила експертна оценка, при което при липса на данни за промяна на предназначението на имота от ателие в жилище, не е ясно по какви причини съдебният изпълнител е решил да откаже изпълнението на взискателя, което вече е започнал, без да е мотивирал акта си съгласно чл. 121, ал. 4 от Конституцията, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 254 ал. 1 от ГПК.

Освен това, след постъпилото от длъжника възражение, съдебният изпълнител е предприел последващи действия - опис и оценка, които не са били обжалвани от длъжника по съответния ред.

О т присъединения взискател И.М.И. не са постъпили писмени възражения в срока по чл.436, ал.3, изр.1-во от ГПК.

От длъжника Е. Г. Н. от гр.К., чрез представител по пълномощие, са постъпили писмени възражения по чл. 436, ал. 3, изр. 1-во от ГПК, озаглавени „отговор на жалбата“, с който жалбата се оспорва изцяло, с искане да се остави без уважение.

Претендира се възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. Към отговора се представят писмени доказателства, в т.ч. и разрешение за промяна на предназначението N * от 18.04.2025г. на главен архитект на Община К..

От ЧСИ Р.С. с рег. N * в КЧСИ са представени мотиви по обжалваното действие по чл. 436, ал. 3, изр.2-ро от ГПК. Сочи се, че жалбата е неоснователна, излагат се подробни съображения, в т. ч. и независимо от това, че ЗУТ различава двата обекта „ателие“ и „жилище‘, §5, т.29 и т.29а от ДР на ЗУТ приравнява „ателието“ на „жилище“ по повод определяне на предназначението на сграда, в която са изградени и от извършения опис се установява, че процесният имот отговаря на всички изисквания на нормата на чл.40, ал.1 от ЗУТ, за да се ползва за жилище и да задоволява жилищни нужди. По отношение на извършените опис и оценка на имота съдебният изпълнител сочи, че действащото законодателство допуска възбрана и опис на несеквестируем имот, но забранява изнасянето му на публична продан, като именно след описа съдебният изпълнител може да направи пълна преценка кое имущество е секвестируемо и кое имущество е несеквестируемо. Относно мотивирането на акта си, съдебният изпълнител сочи, че в ГПК липсва такова изискване и изключението е само относно изготвянето на мотиви по обжалваните действия.

Окръжният съд, след като извърши преценка на доказателствата по делото, по повод и във връзка с подадената жалба, приема следното:

Жалбата е подадена от взискател по изпълнителното дело против обжалваемо от това лице действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 1, т. 1 о т ГПК - отказ на съдебния изпълнител да изнесе недвижим имот на длъжника на публична продан, обективиран в констативен протокол от 09.09.2025 г. по изп.дело N */2025 г. по описа на ЧСИ Р.С. с рег. N * в КЧСИ, с който е оставена без уважение Молба с вх. N 32295/29.07.2025г. в частта, с която взискателят С. А. С. е поискал изпълнението да 3 бъде насочено към самостоятелен обект в сграда с идентификатор * – чрез публична продан. Отказът е връчен на взискателя С. А. С. чрез упълномощен адвокат на 29.09.2025г. със съобщение изх. N 5663/09.09.2025г. по същото изпълнително дело, поради което жалбата е подадена в срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.1, т.1 ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие. Съгласно чл.444, т.7 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее от него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39, ал.2 от Закон за собствеността.

Изпълнително дело N 2025*0400* по описа на ЧСИ Р.С. с рег. N * в КЧСИ е образувано на 28.05.2025г. по молба на С. А. С. въз основа на изпълнителен лист N 272 от 27.05.2025г., издаден от Районен съд –К. на основание чл.416, вр. чл.417 от ГПК по подлежаща на изпълнение Заповед за изпълнение N 234/2025г. по гр.д. N 662/2025г. на РС-К. за парично вземане от 45 000 лв. главница, ведно със законна лихва от 15.05.2025г. и 1 926.19 лв. лихва за периода от 17.01.2025г. до 15.05.2025г., произтичащо от неизпълнение на договор за заем от 16.07.2024г., както и за разноски по делото от 938.52 лв. за държавна такса и 2 400 лв. – адвокатско възнаграждение. В производството е връчена надлежно покана за доброволно изпълнение на длъжника Е.

Г. Н.; на основание чл.456 от ГПК е присъединен като взискател И. И. М.; наложени са запор на трудови възнаграждения на длъжника и възбрана, с последващи я опис и оценка на самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр.К., общ.К., обл.К., одобрени със Заповед N РД-18-66/18.10.2006г. на изпълнителния директор на АК, със застроена площ 51.47 кв.м., предназначение на самостоятелния обект: Ателие в жилищна сграда, находящ се в Многофамилна жилищна сграда с идентификатор *, разположена в поземлен имот с идентификатор * състоящ се от кабинет, антре, баня с тоалетна и работно помещение, ведно с прилежащия му С. N *, със светла площ 3.40 кв.м. и ведно с припадащите се 4.62 кв.м. идеални части от общите части на сградата и припадащите се 6% идеални части в размер на 32.99 кв.м. от поземления имот с идентификатор *, собственост на длъжника Е. Г. Н. от гр.К., бул. "С.С." № *, вх.*, ет.*, ап.*, която е разведена, няма деца и до развода е с фамилно име У..

Междувременно, на 11.08.2025г. е постъпило възражение от длъжника Е. Г. Н., че процесният недвижим имот е единственото й жилище и като такова е несеквестируемо по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК. По възражението е подадено становище от взискателя С. А. С., че процесният имот представлява ателие, а не жилище. В тази връзка съдебният изпълнител е изискал от отдел „АСУТ“, община К.

4 да удостовери какво е предназначението на процесния имот, в отговор на което е получил писмо изх. N 11-03-1614-/1/ от 27.08.2025г., подписано за кмет на Община К., че по подадено заявление с вх. N АС-СС-10/20.01.24 г. от Е. Г. У. е издадена виза от Главния архитект на Община К. за промяна предназначение на ателие в жилище от 29.01.2025г.

По изпълнителното дело, при описа по протокол от 21.08.2025г. е установено, че процесният имот се състои от антре, санитарно помещение, работно помещение с обособена кухня и кабинет, излаз на двете помещения към обща тераса и С.. По изпълнителното дело не е установено друго недвижимо имущество, собственост на длъжника.

С констативен протокол от 09.09.2025г. е оставена без уважение Молба с вх. N 32295/29.07.2025г. в частта, с която взискателят С. А. С. е поискала изпълнението да бъде насочено към самостоятелен обект в сграда с идентификатор * – чрез публична продан.

В настоящото производство, с отговора на жалбата е представено разрешение за промяна на предназначението N 8 от 18.04.2025г. на главен архитект на Община К., от което се установява, че е разрешена промяна на предназначението на процесния имот в жилище.

Спорно по делото е дали описаният имот е единствено жилище на длъжника. За този извод е без значение настъпилата промяна във фамилното име на длъжника, доколкото се установява идентичността му, както и адресната регистрация на длъжника, различна от тази на гореописания имот. Представените доказателства за издадена виза от компетентния орган за промяна на предназначението на имота от „ателие“ в „жилище“ и събраните по изпълнителното дело доказателства за липса на друго недвижимо имущество на длъжника, в частност „жилище“, изключват извода, че процесният недвижим имот не е единственото му жилище. Нито съдебният изпълнител, нито настоящият съд могат в настоящото производство да преценят законосъобразността на извършената промяна на предназначението на процесния имот в „жилище“. Но и без тази промяна, с оглед на липсата на друго недвижимо имущество, притежавано от длъжника, както и установеното от съдебния изпълнител при описа на процесния недвижим имот, че в същия са налични минимално необходимия брой и вид на помещения съгласно изискванията на чл.40, ал.1 ЗУТ и съответно не са налични такива, надхвърлящи минималната в тази връзка жилищна нужда, изводът е, че процесният недвижим имот е несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК и правилно съдебният изпълнител е постановил отказ да бъде изнесен на публична продан.