Решение № 659 от 09.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. Велико Търново, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100500785 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на а М. С. К. от гр. С. чрез пълномощник адв. Н. Н. ВТАК, против Решение № 1068/17.07.2024 г., постановено по гр.д. № 2272/2023г. по описа на РС – Велико Търново, по силата на което е допусната делба на десет недвижими имоти между страните по делото при равни права и е отменен по реда на чл. 537,ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 1964, т.10, рег.№ 11886, д.№ 1244 от 19.10.2018 г. на пом. нотариус при нотариус рег.№283 в НК с район на действие ВТРС, с който Е. С. К. с ЕГН ********** е призната за собственик по давностно владение на описаните в него недвижими имоти, находящи се в гр.В. Т., урбанизираната територия на с. С. С. и землищата на с.С. С. и с.О., Община П. Т. Отхвърлено е възражението на жалбоподателката като ответник, че имотите са индивидуална нейна собственост, придобити по силата на дарение, а дарителката й ги е придобила 1 /2 ид.ч. по наследство и 1/2 ид.ч. по давностно владение.

Наведени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения - неправилно са ценени събраните доказателства, решението е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика.

1

Формулирано е искане да се отмени обжалваното решение и да бъде постановено друго, по силата на което да бъде отхвърлен иска за делба и съединените с него искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - ищеца Й. С. К., чрез пълномощник адв. С. П. ВТАК, с който възразява по основателността на жалбата. Моли да бъде потвърдено решението на ВТРС, предвид недоказване на владение – намерение за своене, от страна на Е. С. К. върху процесните имоти в период десет години преди снабдяването й с нотариален акт и съответно липса на вещно-транслативен ефект на дарението й към ответницата, не бидейки собственик на частта от имотите, наследена от ищеца.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството пред Районен съд Велико Търново е образувано по искова молба Й. С. К., който излага, че заедно със сестра си Е. С. К. са придобили по наследство от родителите си при равни права следните недвижими имоти: 1.

Апартамент в гр. В. Т. на адрес ул. "Т.” № .., ет. . ап. .., с площ 101.57 кв.м., заедно избено помещение № 5 с площ 6.62 кв.м., 6.81652 % ид.ч. от общите части на сградата и 6.81652% ид.ч. от правото на строеж върху 1/5 идеална част от ПИ; 2. УПИ -недвижим имот в с. С. С., общ. П. Т. с площ 1 100 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда, гараж и 1/2 ид.ч. от стопанските постройки, заедно с всички подобрения и трайни насаждения в имота; 3. Нива - недвижим имот в землището на с. С. С., общ. П. Т., м. „А. б. ”, с площ 37,293 дка, трета категория; 4. Нива - недвижим имот в землището на с. С. С., общ.

П. Т., м. „Л.”, с площ от 3.155 дка, от която 1.261 дка пета категория и 1.894 дка. трета категория; , номер по предходен план: 5. Нива - 1/2 идеална част от недвижим имот в землището на с. О., общ. П. Т., м. „Г.“, с площ 5 302 кв.м., втора категория; 6. Нива - 1/2 идеална част от недвижим имот, намиращ се в землището на с. О., Общ. П. Т., м. „М.“, с площ 10 669 кв.м., четвърта категория; 7. Нива - 1/2 идеална част от недвижим имот, намиращ се в землището на с. О., Общ. П. Т., м „К.”, с площ 14 419 кв.м. четвърта категория; 8. Нива - 1/2 идеална част от недвижим имот, намиращ се в землището на с. О., Общ. П. Т., м. „Т. г.“, с площ 20 001 кв.м., трета категория;

9. Нива - 1 /2 идеална част от недвижим имот в землището на с. О., Общ. П. Т., м. „Д.С., с площ 38 941 кв.м., трета категория; 10. Лозе - 1/2 ид.ч. от недвижим имот, намиращ се в землището на с. О.. Общ. П. Т., местност „С.е лозя“, с площ 500 кв.м., пета категория. Твърди, че от 1994г. живее извън страната, но си идва редовно - през няколко години, поддържал спорадично контакти със сестра си, интересувал се от имотите си, включително преспивал в апартамента, получавал рента за земеделските земи и е бил със съзнание, че имотите са съсобствени между него и сестра му. Узнал, че на 19.10.2018 г. сестра му се снабдила с констативен нотариален акт № 1964, том 10, рег.№ 11886, дело № 1244, издаден от Иван Запрянов - помощник-нотариус по заместване при нотариус Татяна Братванова с рег.№ 283 в НК, с който е 2 призната за собственик и на неговата част от тези имоти, въпреки, че не ги е владяла, е извършвала действия на обикновено управление по поддържане на съсобствени имоти и не е доказала по никакъв начин промяна на намеренията си за завладяване на неговите идеални части от имотите. Оспорва този НА, счита че след като имотите не са придобити от сестра му, тя не ги е прехвърлила на ответницата с нотариалния акт за дарение от 2018г. и последната е придобила само притежаваните от дарителя 1 /2 ид.ч. от имотите.

Ответницата М. С. К. е оспорила допустимостта и основателност на иска за делба, като признава, че ищецът е брат на нейната майка Е. К. и двамата са наследили от родителите си процесните недвижими имоти. Излага, че ищецът не се интересувал от родителите си и от наследените имоти, а майка й ги владяла над десет години, извършвала е подобрения, правила е ремонти, заплащала е данъци.

С обжалваното решение първоинстанционния съд е допуснал до делба недвижимите имоти, описани в ИМ, приемайки за недоказано придобиването по давностно владение от страна на праводателката на ответницата на идеалните части на ищеца и отменяйки оспорения нотариален акт за собственост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност - постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи недопустимост на исковата претенция, респ. на обжалваното решение, като постановено по недопустими искове. Ищецът е процесуално легитимиран да предяви иск за съдебна делба, доколкото твърди, че заедно с ответницата са съсобственици на процесния недвижим имот на основание придобиването му по възмездна сделка по време на брака.

Първоинстанционното решение е постановено при надлежно упражняване на правото на иск и в рамките на поисканата защита и съдействие.

Безспорно е по делото, е ищецът и праводателката на ответницата са брат и сестра и като такива са наследили имотите на родителите си, починали съответно през 200г. и 2002г., а именно – процесните, както и че за наследените от ищеца идеални части майката на ответницата се снабдила с оспорения нотариален акт за придобиването им по давностно владение.

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно и задълбочено е изследвал и анализирал събраните доказателства, поради което препраща към приетата от ВТРС за установена фактическа обстановка.

3

При формиране на правните си изводи първоинстанционният съд е процедирал в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 69 от ЗСобств. и практиката на ВКС по прилагането им, като е достигнал до извод, че ответницата не е доказала нейният праводател да е придобил имотите по давност. От гласните и писмените доказателства по делото се установя, че макар ищецът да е устроен в Канада, се прибира в България през няколко години, проявява интерес към имотите си, като до преди 5-6 години е бил допускан в апартамента /свидетелката му дала ключ, предоставен от сестра му/, получавал рента за земеделски земи по сключен от самия него договор, извършил ремонт в селския имот. В последните години поради влошени отношения със сестра си тя не му отваряла вратата, не си вдигала телефона и той не можел да влезе в апартамента, но по този начин не са установява друго, освен състоянието на отношенията между тях.

Както правилно е посочил и ВТРС, не е доказано непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на десет години върху всички процесни имоти, за които бидейки съсобствени, намерението за своене следва да е станало достояние на другите съсобстевници. Обстоятелството, че единият съсобственик ползва жилищните имоти, вкл. частите на другия, очевидно с негово съгласие, е държане. За да е налице владение, т.е. фактическа власт и намерение да се държи частите на другия съсобственик като своя, следва да се установи, че съсобственикът е започнал да държи тези части с намерение да ги свои, като доведе това свое намерение до знанието на другия съсобственик чрез действията си. /в този смисъл ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/. Отказът от комуникация с ищеца, довел до фактическа невъзможност да получи ключ за апартамента, не е действие по отблъскване на неговото владение, доколкото за него не е станало ясно каква е причината за това. За останалите имоти изобщо липсват доказателства за манифестирано намерение за своене на частите на ищеца. Оплакването в жалбата относно посочената в решението дата като начална на владението е несъстоятелно.

Текстово съдията е посочил, че има предвид датата на съставяне на нотариалния акт, тъй като оттогава става публично намерението на единия съсобственик спрямо частите на другия, но цифром е посочена друга дата /очевидно погрешка/, което не прави неправилен изводът на съда.

Като препраща изцяло към мотивите на ВТРС на основание чл. 272 от ГПК, съдът приема, че жалбоподателката по силата на дарение от майка си е придобила само това, което е притежавала, а именно половината от наследените права върху процесните имоти, поради което обжалваното решение като правилно, подлежи на потвърждаване.

Претенции за разноски в хода на въззивното производство е предявил единствено виззиваемата страна, която предвид изхода на делото има право на такива. Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2000 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1068/17.07.2024 г., постановено по гр.д. № 2272/2023г. по описа на РС – Велико Търново.

ОСЪЖДА М. С. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С.ул. „Б. п. № .., ап. 17 ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.В.Т. ул. „Т.“ № .., ет..., сумата от 2000 лв. (две хиляди лева) за направените по делото разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5