Определение № 2539 от 08.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2539 гр. София, 03.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Николай Марков Частно касационно търговско дело № 20248003901897 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Еос матрикс“ ЕООД срещу определение №1589 от 25.06.2024 г. по ч.в.т.д.№518/2024 г. на САС. С определението в обжалваната част е потвърдено определение №541 от 10.11.2023 г. по гр.д.№242/2022 г. на ОС Благоевград в частта, с която е отхвърлена като неоснователна молбата на „Еос матрикс“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението, предвид обстоятелството, че жалбоподателят е признал предявения срещу него иск по чл.439 ГПК и не дал повод за завеждане на делото с поведението си, респективно не дължи заплащане на направените от ищцата разноски. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Дали само с наличието на изпълнителен лист се счита, че кредиторът е дал повод за завеждане на делото по чл.439 ГПК. Твърди се, че определението е и очевидно неправилно.

1

Ответникът по частната касационна жалба З. И. Ш. не заявява становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежни страни, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че съгласно трайно установената практика на ВКС, хипотезата, в която ответникът признава иск за установяване несъществуването като погасено по давност вземане, за което не е снабден с изпълнителен титул, е различна от тази, при която такъв титул е налице и въз основа на него е образувано изпълнително производство, макар да е настъпила перемпция. Посочил е, че в настоящия случай по делото е безспорно установено, че ответниците разполагат изпълнителен титул, респ. конституирани са като взискатели в изпълнително производство срещу длъжника-ищца, поради което същите не могат да бъдат освободени от отговорност разноски и при направено от тях признания на иска.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Формулираният от частния касатор въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. С този въпрос /а и с оглед цитираната практика на ВКС/ се предпоставя, че срещу ищцата по иска по чл.439 ГПК не е образувано изпълнително производство, респективно, че ответникът по делото не е предприел действия по принудително изпълнение въз основана на издадения срещу ищцата изпълнителен лист. Изрично обаче в определението на въззивния съд е посочено (а и се установява по делото), че ответникът жалбоподател е взискател по образуваното срещу ищцата (и други лица) изпълнително производство (за което не съществуват данни да е прекратено, вкл. поради перемпция), респективно решаващият извод на въззивният съд относно поведението на ответника и станало ли е то повод за завеждане на иска, е направен именно с оглед наличието на образувано въз основа на изпълнителния лист висящо и понастоящем изпълнително производство.

2

С оглед изложеното и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК касационно обжалване не следва да бъде допуснато, поради което, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1589 от 25.06.2024 г. по ч.в.т.д.№518/2024 г. на САС, в частта, с която е потвърдено определение №541 от 10.11.2023 г. по гр.д.№242/2022 г. на ОС Благоевград в частта, с която е отхвърлена като неоснователна молбата на „Еос матрикс“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3