Решение № 3187 от 16.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3187 гр. Пловдив, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20245330106849 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата Ц. П. Я.- С., ЕГН: **********, от град П., ул. „П. В. С.“ № *, чрез пълномощник адв. С. Н., е предявила против „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от *** Н. П., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 312, 77 лева- недължимо платена по клауза за неустойка по договор за потребителски кредит № ****/ **** г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 17.04.2024 г., до окончателното й плащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ***/**** г., по който на ищеца била предоставена сумата от 750 лева, при фиксиран лихвен процент- 40, 05 % и ГПР- 49, 83 %. Според чл. 5 от договора като обезпечение се предвиждало обезпечение с банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на определени условия, а в противен случай се дължала неустойка по чл. 11 в размер на 312, 77 лева, платима разсрочено с погасителните вноски. За да се заобиколи нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят (неизпълними условия за поръчителство или банкова гаранция), а като санкция за неизпълнение се предвиждало заплащане на неустойки или такси, чрез които се гарантирала допълнителна печалба за дружествата. Преценката за действителността на неустойката 1 следвало да се прави с оглед претърпените вреди, доколкото тя следвало да служи като обезщетение при неизпълнение. В конкретния кредит обаче неустойката била загубила присъщите си функции, защото размерът й бил около половината от този на получения заем и така скрито се оскъпявала цената на услугата, с което неоснователно се обогатявал кредиторът, а това било в разрез с принципа за спазване на добрите нрави. Недобросъвестно финансовата институция поставила неизпълними изисквания към потребителя, изцяло в негов ущърб. Разходите и печалбата на търговеца следвало да са включени във фиксирания лихвен процент по договора, но неустойката не била, като така размерът на ГПР не отговарял на законовото ограничение по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Предявява се иск за връщане на недължимо платената суми за неустойка, защото тя била заплатена при начална липса на основание. Търси се и законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане. Претендират се и разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява, но пълномощникът й взема писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който искът се признава и се моли за постановяване на решение при признание на иска. В предходен съдебен процес- с решение № 5187/ 20.12.2023 г., постановено по гр. дело № 8954/ 2023 г. на ПРС, XXI гр. с-в, клаузата за неустойка била обявена за недействителна, а видно от справка за движенията по договора претендираната сума била действително платена. Твърди се, че в случая били налице предпоставките на чл. 78 ал. 2 от ГПК, защото освен с признанието си, ответникът не бил дал и повод за завеждане на делото. Ищецът можел да поиска в предходния процес между страните търсената сума, защото двете дела произтичали от един и същ договор, но настоящото било заведено само, за да се обогати страната с разноски. Към момента на завеждане на делото ищцата била наясно, че е платила процесната сума, поради което с иска предявявала недобросъвестно правата си и злоупотребявала с права, а това й поведение следва да не бъде допускано от съда, защото противоречало на чл. 3 от ГПК. Пред Районен съд- П. ищцата образувала пет дела във връзка с договори за кредит между страните, с една цел- генериране на разноски. Правят се искания за обединяване на дела или за неприсъждане на разноски в процеса, предвид недобросъвестното поведение на ищцата. Оспорва се обстоятелството, че същата е материално затруднено лице и моли да не й се присъждат разноски по реда на чл. 38 ал. 2 от ГПК. В с.з. страната също не се явява, но пълномощникът й взема писмено становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит № ***/**** г., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 750 лева, при следните условия: срок- 17 седмици, при фиксиран годишен лихвен процент- 40, 05 % и годишен процент на разходите- 49, 83 %, по който е предвидено обезпечение- банкова гаранция или поръчителство, при непредставянето на което се дължи неустойка в общ размер на 312, 77 лева, платима разсрочено по погасителния план.

2

Като писмени доказателства са приети договор за посредничество по кредита, както и погасителен план към договора за кредит.

Видно от удостоверение за липса на задължения, издадено от ответника, ищцата няма задължения по договор за кредит № ****. Представена е и справка за движението по кредита.

С влязло в сила на 17.01.2024 г. решение № 5187/ 20.12.2023 г., постановено по гр. дело № 8954/ 2023 г. на ПРС, XXI гр. с-в, е обявена за нищожна клаузата на чл. 11 от договора за кредит, предвиждаща задължението за заплащане на сумата от 312, 77 левадължима неустойка по кредита.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С влязло в сила на 17.01.2024 г. решение № 5187/ 20.12.2023 г., постановено по гр. дело № 8954/ 2023 г. на ПРС, XXI гр. с-в, е обявена за нищожна клаузата на чл. 11 от договора за кредит, предвиждаща задължението за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение. Предходно проведеният между страните процес е приключил с признание на иска, т.е. ответникът се е съгласил с твърденията на ищеца, че клаузата за неустойка е нищожна.

При недействителност на договора потребителят дължи единствено връщане на получената по кредита сума, но не и други разходи по заема. Според договора и погасителния план, за неустойка потребителят дължи сумата от 312, 77 лева, като видно от удостоверение, издадено му от кредитора, лицето няма задължения по кредита. В отговора също се признава, че всички суми са били погасени, което се установява и от справката за 3 движение по кредита. Така няма спор между страните по обстоятелството, че ищецът е платил неустойка в размер на 312, 77 лева. Тази сума се явява заплатена при начална липса на основание и ответникът следва да бъде осъден да я върне на ищеца. След като въпросната клауза като част от нищожен договор се явява нищожна, а оттук- и несъществуваща, по нея не се дължи изпълнение от потребителя, а платеното се явява недължимо и подлежи на връщане. В този смисъл осъдителният иск следва да бъде уважен и претенцията да се присъди за търсената сума, която се дължи ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото това е законна последица от уважаване на осъдителната претенция.

Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се претендират и за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50 лева, която сума следва да му се възстанови от ответника, като законна последица от решението.

Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв.

С. Н., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева. Сумата следва да се присъди директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила разноски, за да й се възстановяват на нея.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, ет. 5, представлявано от **** Н. П., да заплати на Ц. П. Я.- С., ЕГН: **********, от град П., ул. „П. В. С.“ № *, сумата от 312, 77 (триста и дванадесет лева и седемдесет и седем стотинки) лева- неоснователно платена неустойка по договор за потребителски кредит № ****/ **** г., предвид призната с решение № 5187/ 20.12.2023 г., постановено по гр. дело № 8954/ 2023 г. на ПРС, XXI гр. с-в, нищожност на клаузата за тази неустойка, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 17.04.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, ет. 5, да заплати на Ц. П. Я.- С., ЕГН:

**********, от град П., ул. „П. В. С.“ № *, направените разноски по делото- внесена 4 държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, ет. 5, да заплати на С. К. Н., ЕГН:

**********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Й. Г.“ № **, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Ц. П. Я.- С., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 400 (четиристотин) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5