Решение № 183 от 12.10.2022, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Ловеч, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20224300500269 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК

С решение №260055/15.11.2921 г. постановено по гр.д.№321/20 г. ТРС е признал за установено по отношение на Р. Н. Ф. ЕГН ********** и С. К. Ф. ЕГН ********** от с. ***, че А. Ф. И. ЕГН ********** и В. М. И. ЕГН ********** от с. *** са собственици съобразно Протокол от 06.09.1988г по гр.д. №339/1988г на Р.С.Тетевен за делба и нотариален акт №46,т. 1,д.№78/1989г на РС-Тетевен на 25 кв.м. представляващи част от УПИ XVII -29 в кв.

34 на с. Г. представляващи част от ПИ с идентификатор ***, а към настоящия момент попадащи в имот *** по КККР от северна и западна страна на с. Г. , както и че е допусната грешка в кадастралната карта на село Г. , обл. Ловеч одобрена със заповед РД -18-17788/30.10.2018г. на ИД на АГКК изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота като част от имота с идентификатор ***, изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална част от имота , като 25 кв.м. отбелязани на комбинираната скица № 7 от второто допълнителното заключение на СТЕ , която е неразделна част от решението; признал е за установено по отношение на К. Р. Т. от с. Г. , обл. Ловеч ,*** ,че ищците А. Ф.

И. ЕГН ********** и В. М. И. ЕГН ********** от с. *** са собственици съобразно Протокол от 06.09.1988г по гр.д. №339/ 1998г на Р.С.Тетевен за делба и нотариален акт №46,т.1,д.№78/1989г на РС-Тетевен на 31 кв.м. представляващи част от ПИ с идентификатор 1

***, а към настоящия момент попадащи в имот с идентификатор *** по КККР на с. Г. от към южна страна , както и че е допусната грешка в кадастралната карта на село Г. , обл. Ловеч одобрена със заповед РД -18-17788/30.10.2018г. на ИД на АГКК изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота като част от имота с идентификатор ***, изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална част от имота , като 31 кв.м. отбелязани на комбинираната скица № 9 от второто допълнителното заключение на СТЕ, която е неразделна част от решението; признал е за установено по отношение на Община Тетевен ЕИК ********* ,гр. ***, представлявана от кмета д-р М. Б.Н. ,че А. Ф. И. ЕГН ********** и В. М. И. ЕГН ********** от с. *** са собственици съобразно Протокол от 06.09.1988г по гр.д. №339/1988г на Р.С.Тетевен за делба и нотариален акт №46,т. 1,д.№78/ 1989г на РС-Тетевен на 13 кв.м. представляващи част от ПИ с идентификатор ***, а към настоящия момент попадащи в имот с идентификатор *** по КККР на с. Г. както и че е допусната грешка в кадастралната карта на село Г. , обл. Ловеч одобрена със заповед РД -18-17788/30.10.2018г. на ИД на АГКК изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота като част от имота с идентификатор ***, изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална част от имота , като 13 кв.м. отбелязани на комбинираната скица № 10 от второто допълнителното заключение на СТЕ, която е неразделна част от решението; осъдил е Р. Н. Ф. ЕГН ********** и С. К. Ф.

ЕГН ********** от с. *** да премахнели строителството от бетонови блокчета в парцела на ищците А. Ф. И. ЕГН ********** и В. М. И. ЕГН ********** от е. *** съставляващ XVII-29 в кв. 34 по плана на с. Г. , понастоящем имот с идентификатор *** целия с площ от 250 кв.м. при граници: улица , УПИ Х-29 в кв.34 , УПИ XI-30 в кв.34 , което строителство представлява преграда в имота на ищците от западна и северна граница с УПИ XVII-29 в кв.

34 и възстановят предишното положение; осъдил е на основание чл.78 ал.1 от ГПК Община Тетевен ЕИК *********, гр.***, представлявана от кмета д-р М. Б., Р. Н. Ф. ЕГН ********** , С. К. Ф. ЕГН ********** от с. Г. , обл. Ловеч , ул. *** , К. Р. Т. от с. *** да заплатят на А.

Ф. И. ЕГН ********** и В. М. И. ЕГН ********** сумата от 1220 лв. разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№261436/2.12.2022 г. от Р. Н. Ф. и С. К. Ф., двамата с адрес: с.Г., община Тетевен, обл. Ловеч,ул. *** чрез адв. С. Р. Л. от ЛАК срещу Решение №260055/15.11.21 г. постановено по гр.д.№321/20 г. по описа на РС-Тетевен, с което са уважени исковете на А. Ф. И. и В. М. И. и е признато за установено спрямо тях, че ищците са собственици съобразно Протокол от 06.09.1988 г. по гр.д. № 339/1988г. на ПСТетевен за делба и нотариален акт № 46/89 г. на РС-Тетевен на 25 кв.ч, представляващи част от У ПИ XVII - 29 в кв. 34 на с. Г., представляващи част от ПИ с идентификатор ***, а към настоящия момент, попадащи в имот *** по КККР на северна и западна страна на с. Г., както и че е допусната грешка в кадастралната карта на село Г., обл. Ловеч, одобрена със Заповед на ИД на АГКК, изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална част от имота. Сочи, че със същото решение те са осъдени да премахнат строителството от бетонови блокчета в парцела, което строителство представлява преграда в имота на ищците от западна и северна граница с УПИ XVII - 29 в кв. 34 и да възстановят предишното положение и са осъдени за разноски. Счита, че решението е неправилно поради 2 нарушение на материалния закон и необоснованост, както и поради допуснати съществени процесуални нарушения и моли съда да го отмени, като постанови решение, с което да отхвърли предявения спрямо тях иск като неоснователен и недоказан и да им присъди сторените по делото разноски за двете инстанции. Посочва, че за да уважи предявеният срещу тях иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, съдът е приел за меродавни границите на собствените на ищците и на ответниците имоти по регулационния план на с. Г. от 1963г. и последващото изменение на плана от 1988г. Счита, че този извод на съда е неправилен, тъй като по делото не са събрани никакви доказателства, от които да може да се направи извод, че регулацията е приложена. Изтъква, че съгласно § 6. (2) от ПЗР на ЗИД на ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона и общинската администрация осигурява извършването на необходимите оценки в едномесечен срок от постъпване на искането, а според §8. (1) от ПЗР на ЗУТ след изтичане на сроковете по § 6. ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява.

Счита, че регулацията по плана от 1988г. не е приложена по следните съображения:

В Протокол за съдебна делба на Тетевенския районен съд от 06.09.1988г. по гр.д. № 339/1988г. страните Ф.И. И. и А. Ф. И. са се спогодили, че А. И. ще получи в дял парцел XVII-29 в кв. 34 по плана на с. Г. с площ от около 250 кв.м, като е следвало да се изплати и парично уравнение на дела от 375 лева, представляващо стойността на новообразувания парцел, а по делото липсват каквито и да било доказателства, че тази сума е била изплатена; след сключване и одобряване на съдебната спогодба не е била изградена ограда по регулационната граница между парцел XVII - 29 в кв. 34 и парцел X - 29 в кв. 34 по плана на селото. Изтъква, че за това обстоятелство са показателни свидетелските показания на Д.И., според която където е новият дувар никаква стена не е имало, не е имало ограда там, където е дуварът", св. В. А., съгласно чиито показания навътре в границите на имота имало оградна мрежа с колове, от която започвала бетоновата стена и за това свидетелства и заключението на вещото лице инж. К. по основното заключение, че бетоновата ограда, изградена от ищците, не съвпада с имотната граница по кадастралната карта на с. Г. и с регулационната линия на УПИ XVII - 29. Сочи, че според второто допълнително заключение на вещото лице инж. К. изградените огради около имота на ищеца не отговарят на регулационните граници, описани в скица № 30/29.02.1988г. на новообразуваните парцели Х-29 и XVII - 29 от разделения парцел Х-29 в кв. 31 по утвърденото изменение на регулационния план на с. Г. от 14.03.1988г и реалното местоположение на построената бетонна ограда от ищеца не отговаря на данните от протокол № 15/21.09.1989г. и протокол № 4/17.03.1994г. за определяне на строителната линия и ниво на строеж на ограда, издадени на А. И., следователно не са спазени строителната линия и ниво за строеж, поради което регулацията не е приложена.

3

Сочи, че с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без дори да е необходимо провеждане на административна процедура по §. 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. В този смисъл цитира TP № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, като твърди, че следва да се има предвид и практиката на ВКС по въпроса относно отчуждителното действие на дворищнорегулационните планове, което е условно и прехвърля само гола собственост, защото едва със заплащането и завземането на придадените места по съответния ред приключва процеса на прилагане на регулацията и тя е стабилизирана. Сочи, че тогава планът се счита за приложен и създадените с него граници следва да се считат за имотни такива при изработване на следващ кадастрален и регулационен план и съответно, ако до изработването на следващ регулационен план регулацията не е приложена, то отчуждителното действие на плана се прекратява и съществуващите стари имотни граници следва да послужат за основа при изработване на новия план.

Ето защо счита за невярно посоченото от ищците, че е нарушен § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, в който е посочено, че УПИ, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот и че това не било сторено. Твърди, че по отношение на двата УПИ регулацията не е била приложена. Излага, че съдът приема, че преди години имотът е имал други огради, които в момента на съществуват и същите са се намирали на различни от сегашните места.

Изтъква, че за да се установи, че регулацията е била приложена, следва да се установи и безспорно докаже, че именно по вътрешната регулационна линия между двата имота от 1988г. е имало изградена ограда, а такова доказване ищците не са провели и щом не е доказано, че спорните части от имотите са собственост на ищците, то не е доказано и че в техен имот е изградена оградата от бетонови блокчета.

Излага, че е невярно, че изградената от тях ограда била незаконна, тъй като за същата са издадени всички надлежни строителни книжа за построяването й - разрешение за строеж, конструктивно становище, протокол за линия и ниво. Изтъква, че извършеното строителство на мястото на Р. и С. Ф.и, което представлява ограда от бетонни блокчета, отговаря на документите, одобрени от главния архитект на общината, определена строителна линия и разрешение за строеж и ето защо, не може да има противоправно поведение от тяхна страна, които точно са се съобразили с издадените им строителни книжа, а съдът приема, че следва да се докаже противоправно поведение на ответника, както и реално претърпени вреди от ищеца.

На следващо място, счита, че съдът едностранчиво и пристрастно е дал вяра само на свидетелите на ищците, като не е съобразил дадените показания от свидетелите на ответниците. Сочи, че разпитаните свидетели, които са съседи, свидетелстват, че между имотите не е имало никаква ограда през годините и тъй като ищците и ответниците са 4 роднини, ежедневно децата и внуците на страните са играли в общия двор и сядали на пейка, която се е намирала на мястото, където ищците твърдят, че е имало изградена ограда.