Решение № 69 от 30.01.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Бургас, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20242120204765 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалбата на „*” ЕООД с ЕИК: *, против Наказателно постановление № 791741-F782863/21.10.2024 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в размер на 6300 лева.

С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за незаконосъобразност на санкционния акт.

В съдебно заседание представител на дружеството не се явява, депозирано е писмено становище като се поддържа жалбата, излагат се отново подробни съображения, които съответстват и на изложените в жалбата, оспорват се установените от НАП факти и счита, че същите се различават от действителността като поддържа изложеното, че е налице проследимост на разплащанията.

За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт *, която оспорва жалбата и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли да се потвърди. Претендира разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на НП то е връчено на търговеца на 30.10.2024 г., а жалбата е депозирана на 13.11.2024 г.- л. 43). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

1

На 03.08.2024 г. в 19.11 часа била извършена проверка по спазване на данъчното и осигурителното законодателство на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС щанд за бира Туборг, находящ се в гр. Бургас, морска гара, в рамките на *, стопанисван от „*" ЕООД, с ЕИК: *. Обектът работил временно в рамките на * в периода от 02.08.2024г. до 03.08.2024г. Установило се от органите по приходите, че в обекта няма монтирано, въведено в експлоатация, дистанционно свързано към НАП, работещо фискално устройство. Преди легитимирането на органите по приходите, в 19:11 ч. на 03.08.2024 г., била извършена контролна покупка на 2бр. бира Туборг, на стойност 14.00 лв., заплатени от Д. Л. Р. - главен инспектор по приходите - посредством собствена банкова карта, за която покупка от ПОС терминално устройство в обекта е издаден документ, на стойност 14.00 лв. от дата 03.08.2024 г. (19:11 ч.). в който е описан номер на устройство: R0019753, без за покупката да бъде издадена, нито касова бележка от ръчен кочан, като в обекта липсвало работещо фискално устройство. Св. Д. Р. преценил, че дружеството е допуснало нарушение на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г„ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Извършената проверка била документирана с ПИП cep. АА № 0188962/03.08.2024г.

АНО, сезиран с преписката изцяло възприел изложените в акта факти, поради което издал обжалваното наказателно постановление.

Съдът кредитира изцяло депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни, кореспондиращи си с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от ЗАНН. АУАН също е издаден от компетентен орган. НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Посочени са нарушените материалноправни норми. Ясно е записано, че е извършена проверка и какви са констатациите от нея.

Въз основа на така установената от съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 118, ал. 4 ЗДД предвижда, че Министърът на финансите издава Наредба, с която определя условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване иремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен 2 магазин; формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът за издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта.

Редът и начинът на издаване на фискални касови бележки се урежда с приетата на основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Установява се по делото условията за провеждане на събитието, а именно- че организаторът на събитието приема разплащания на територията на събитието чрез използване на фестивални платежни карти и банкови платежни карти.

Следователно, всеки посетител на фестивала може да извърши покупка на стока или услуга чрез използването на личната си банкова карта, какъвто е случая с използваната карта от страна на св. Р.. Поради това и съдът намира, че всички доводи относно това в какви отношения се намирали организаторът на фестивала и обслужващата банка са изцяло ирелевантни в конкретния случай.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Търговски обект по смисъла на пар. 1, т.

41 ДР на ЗДДС е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

Съгласно чл. 118, ал. 3 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

В случая в обекта – щанд за бира, е била извършена покупка на два броя бира, за която продажба не е била издадена фискална касова бележка съгласно посочената разпоредба.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата предвижда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ наймалко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

В случая съдебният състав не споделя съображенията за наличие на изключение, предвидено в чл. 3, ал. 1 от Наредбата, тъй като сумата в размер на 14 лева е платена не за да бъде открита т.нар. „микросметка“, а за заплащане на стока, т.е. тя е цената на стоката.

Този състав намира за неоснователни наведените в жалбата възражения за наличие на регистрирано фискално устройство от страна на дружеството – 3 жалбоподател, което да е било на територията на фестивала. Действително, видно от свидетелство за регистрация на ФУ такова устройство е било регистрирано в НАП преди датата на извършване на проверката. Конкретното нарушение обаче касае липсата на монтирано и въведено в експлоатация на ФУ в конкретния обект, в момента на плащането в 19,11 часа, което се установява и доказва от една страна от липсата на издаден фискален касов бон за извършената покупка в 19,11 часа и от показанията на свидетеля, на които съдът намира, че няма причина да не се довери, тъй като са последователни, логични и са подкрепени от писмените доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. лицата са длъжни с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка, която съобразно изискванията на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н - 18/2006 г. на МФ, следва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа нормативно установените задължителни реквизити, вкл. и тяхното вярно отразяване. В случая такава фискална касова бележка не е издадена, тъй като е липсвало в обекта монтирано и въведено в експлоатация ФУ. Предвид наличието на различни начини на плащане в това число и чрез лични банкови карти, няма как да се приеме, че отпада задължението на дружеството за монтиране и въвеждане в експлоатация на ФУ на събитието.

С оглед на изложеното този състав приема, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., за което законосъобразно дружеството е санкционирано чрез издаването на процесното НП.

Наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 2 изр. 1 ЗДДС, която предвижва, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Изр. 2 на посочената разпоредба обаче предвижда, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно - глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.