Определение № 389 от 13.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 389 гр. Пловдив, 12.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500352 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК .

Образувано е по частна жалба от А. Г., ЕГН ********** против Определение № 13424 от 27.11.2023г., постановено по гр. д. № 13658 по описа за 2023г. на РС – Пловдив, с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба против Община Пловдив, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост, поради погасяване по давност на сумата от 1 024,91 лв. по акт за установяване на задължения по декларация № 2332-1/04.07.2022г., както и е прекратено производството по гр. Д.№ 13658/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ граждански състав.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че мотивите на районния съд са несъстоятелни. Твърди се, че АУЗД от 04.07.2022г. на Община Пловдив е бил предаден на ЧСИ Кремена Петрова за образуване на изпълнително дело. По тази причина, според жалбоподателя, защитата срещу действията на Община Пловдив и срещу ЧСИ Петрова следва да се реализира по реда на ГПК.

Навеждат се доводи, че влезлият в сила акт за установяване на задължения по декларация е годно изпълнително основание по смисъла на чл.268, т.1 АПК за задължения за данък и такса и следва да бъде изпълнено по реда на ДОПК 1 или по реда на ГПК по избор на компетентния общински орган.

Жалбоподателят сочи, че не е бил търсен и не е уведомен за съставянето на АУЗД. Излагат се съображения за погасяване на задълженията поради изтекла 5-годишна давност. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба - Община Пловдив е подал писмен отговор, с който оспорва същата като неоснователна. Излага съображения, че обжалваното протоколно определение е обосновано, законосъобразно и правилно. Сочи се, че принципно длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иска по чл.439 ГПК, но съгласно ал.2 на същия, това оспорване може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, тоест след влизане в сила на АУЗД. Искането към въззивния съд е да отхвърли частната жалба като неоснователна и да потвърди атакуваното протоколно определение. Моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество разгледана, жалбата е неоснователна.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК от А. Г. против Община Пловдив за установяване недължимостта на вземане в общ размер от 1 024,91 лева по Акт за установяване на задължение по декларация № 23321/04.07.2022г., за принудителното събиране на която е образувано изп. дело № 20238180400181 по описа на ЧСИ Кремена Петрова, район на действие Окръжен съд – Пловдив и което вземане е обективирано в покана за доброволно изпълнение по горното изп. дело, като погасено по давност с изтичането на 5-годишна погасителна давност през периода 2012 г. - 2017 г.

Ищецът е посочил, че в сумата от 1 024,91 лв. са включени следните вземания, претендирани от кредитора в изпълнителното производство:

753,49лв. - главница, законна лихва в размер от 271,42 лв., дължима за периода 2012 г. - 04.07.2022г . Ищецът основава иска си на твърденията, че не 2 е бил търсен и не е уведомен от ответника за съставянето на АУЗД № 23321/04.07.2022г. Сочи, че съгласно чл. 163, ал.1 ДОПК публичните вземания се събират по реда на този кодекс, а според ал.3 публичните вземания се събират от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите. Излагат се съображения за погасяване на задълженията по давност.

С Определение № 13424/27.11.2023г. първостепенният съд е върнал искова молба и производството е прекратено. Мотивите за това са, че ако се приеме, че процесният Акт за установяване на задължения по декларация № 2332-1/04.07.2022 г., не е влязъл в сила, то редът на защита на ищеца не е по ГПК. Сочи се, че наличието на специален ред за оспорване на задълженията за данък превозни средства и пътен данък, данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци, водят до извод, че липсва правен интерес от установяването на тези обстоятелства по общия гражданскоправен ред, чрез предявяване на установителен иск, защото в противен случай би се стигнало до злоупотреба с права. От друга страна, според районния съд, ако се приеме, че процесният Акт за установяване на задължения по декларация № 23321/04.07.2022 г., е влязъл в законна сила на 15.10.2022 г. и доколкото принудителното събиране на вземането се извършва от частен съдебен изпълнител по реда на ГПК, то принципно длъжникът може да оспорва изпълнението по чрез иска по чл. 439 ГПК, но съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК това оспорване може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, т.е. след влизане в сила на Акта за установяване на задължения по декларация № 2332- 1/04.07.2022г. В настоящия случай ищецът не навежда твърдения за факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на Акта на 15.10.2022 г. /твърди се, че давността за главницата е настъпила в периода 2012 г. – 2017 г. включително, а по отношение на лихвата – в периода от 2012 г. до 2018 г. включително/, което обосновава правния извод, че предявеният от него иск е недопустим.

Определението е правилно.

Процесните вземания безспорно представляват публични общински вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 ДОПК , установени с издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 4 и чл. 9б ЗМДТ Акт за установяване на задължение по декларация № 2332-1/04.07.2022 г.

АУЗД представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 209, 3 ал. 2, т. 3 ДОПК. Съгласно чл. 163, ал. 1 ДОПК публичните вземания се събират по реда на ДОПК, но само ако в закон не е предвидено друго. В чл. 4, ал. 2, вр. чл. 9б ЗМДТ изрично е предвидено друго – принудителното събиране на данъците и на таксите по този закон се извършва от публичен изпълнител по реда на ДОПК или от съдебен изпълнител по реда на ГПК, т. е. законодателят е предоставил на органите в общинската приходна администрация да преценяват реда, по който да бъде извършвано принудителното събиране. В случая ответната община е избрала принудителното събиране на процесните публични вземания да се извърши от частен съдебен изпълнител по реда на ГПК, при което защитата на длъжника по исков ред срещу принудителното изпълнение следва да бъде реализирана по реда на чл. 439 ГПК.

Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е предоставен на длъжника в изпълнителния процес за оспорване на предприетото срещу него принудително изпълнение. Защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение се изразява в оспорване на вземането (изпълняемото право), т. е. целта е да се установи материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК претенцията на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Или чрез иска по чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът оспорва изпълнението с твърдения, че правото на принудително изпълнение е възникнало, но новите обстоятелства (настъпилите след изпълнителното основание) са го погасили. Това правило се отнася както за случаите, в които вземането по изпълнителното основание е установено със сила на пресъдено нещо към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, респ. арбитражното производство (тъй като в този случай настъпва преклузия по отношение на фактите, възникнали преди приключване на съдебното дирене), така и за случаите на вземане, установено в друго производство, но за събирането на което е приложим реда по ГПК.

В настоящия случай ищецът основава иска си по чл. 439 ГПК на твърдението за изтекла погасителна давност на вземанията за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2012 г. - 2017 г., които са установени с АУЗД от 04.07.2022г., както и за неуведомяване за съставянето на този акт, т. е. искът за несъществуване на вземането се основава на правопогасяващо възражение за погасяване на правото на изпълнение върху оспорените вземания по давност и ненадлежно уведомяване за съставянето на АУЗД.

Въззивният съд намира, че така заявените възражения не представляват нови факти по смисъла на чл.439 ГПК. Дали А.Г. е бил надлежно уведомен за съставянето на процесния АУЗД, респ. дали е изтекла 4 погасителната давност по отношение претендираните от Община Пловдив вземания, са въпроси, по които Районен съд Пловдив не е компетентен. След като е налице предвиден в ДОПК специален ред за защита на правата на длъжника срещу незаконосъобразно принудително изпълнение на публично държавно или общинско вземане, недопустимо е тези права да се защитават чрез предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на начисления данък. Исканията и доводите следва да бъдат направени пред директора на компетентния ТД на НАП, а неговото решение – пред компетентния административен съд и при евентуален отказ за предприемане на действия по отписването им той може да бъде обжалван по реда на чл. 266 ДОПК. В случай, че направените искания и доводи по чл. 173 ДОПК не бъдат уважени, длъжникът може да защити правата си в производство пред административния съд, образувано по реда на чл. 268 ДОПК.

Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав споделя извода на първоинстанционния съд за недопустимост на иска по чл. 439 ГПК, като правилно производството по него е било прекратено с обжалваното определение.

С оглед на изложеното обжалваният съдебен акт следва да се потвърди, като правилен и законосъобразен, а частната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

На основание чл. 78, ал. 1 , ал. 3 и ал. 8 от ГПК в полза на Община Пловдив следва да се присъди сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13424 от 27.11.2023г., постановено по гр. д. № 13658 по описа за 2023г. на РС – Пловдив.

ОСЪЖДА А. К. Г., ЕГН ********** да заплати на Община Пловдив, ЕИК: 000471504 сумата в размер на 50 лева - юрисконсултско възнаграждение за производството.

5

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6