Решение № 4846 от 23.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4846 гр. Пловдив, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330108031 по описа за 2025 година

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Електроразпределение Юг“ ЕАД Р. В. И. се твърди, че ищецът, в качеството на оператор на разпределителната мрежа, съгласно разпоредбата на чл. 88 от Закона за енергетиката, осъществява разпределение на електрическа енергия по същата и отговаря за нейното функциониране, поддръжка и развитие на дадена територия.

Излагат се съображения, че съгласно разпоредбите на действащите

ПИКЕЕ, преизчислението на количествата ел. енергия и фактурирането на същите се извършва от оператора на съответната разпределителна мрежа, в случая „Електроразпределение Юг“ ЕАД, както и че дружеството има право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване, както и да следи за техническото състояние на измервателните уреди.

Твърди се, че за Р. В. И. е открит клиентски номер *** относно обект с ИТН *** с адрес ***.

На 22.09.2023г. бил извършен последен дистанционен отчет на СТИ ***, като от тази дата била установена липса на комуникация със системата за дистанционно отчитане, като се констатирал проблем при предаване на данни. Във връзка с това на 29.10.2024г. обектът бил посетен от служители, като била извършена подмяна на СТИ. Настъпилият проблем не бил оказал влияние на метрологичните характеристики на СТИ, следователно от 22.09.2023г. до 29.10.2024г. консумираната от обекта ел.енергия се била отчитала коректно от измервателния уред, но той не изпращал отчетените данни за фактуриране, поради което и 1 отчетената ел.енергия не била заплатена от ответната страна. Така за посочения период допълнителното количество ел.енергия възлизало на 4546.47 лв., за което била издадена фактура № 8325970879/16.12.2024г. Поради забава в плащане на сумата, ответната страна дължала и обезщетение за забава в размер на 114.57 лв. за периода от 31.12.2024г. до 10.03.2024г. За периода от 22.05.2024г. до 29.10.2024г. стойността на ел.енергията възлизала на 934.30 лв., по фактура № 8325970880/16.12.2024г., както и лихва в размер на 23.54 лв. за периода от 31.12.2024г. до 10.03.2024г. Фактурите били изпратени до лицето, като с молба от страна на ответницата се сочило, че тя не оспорва и признава същите по основание и размер, но няма възможност да ги заплати. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по ч.гр.дело № 4639 по описа на ПРС за 2025г., по което заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което се предявявали настоящите искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р. В. И., с който оспорва исковата претенция. Оспорва ответницата да е титуляр на партида с ИТН ***.

Оспорва начисленията по двете фактури да са изчисления на основание конкретна хипотеза за преизчисление на ПИКЕЕ. Не била налице хипотезата на неосъществен достъп. Липсвал констативен протокол по смисъла на чл.56 ПИКЕЕ. Оспорва се ответницата да е извършила въздействие върху СТИ. Оспорва се начисленото количество ел.енергия да е изконсумирано през периода. Освен това ищецът правил две корекции за един и същ период. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 4639 по описа на ПРС за 2025г. е видно, че е издадена на 12.03.2025г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 12.03.2025г., по силата на която е разпоредено Р. В. И. да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД следните суми - главница в размер на 5480,79 лева, представляваща стойност на допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електроенергия за периода 22.09.2023 г. – 29.10.2024 г. за обект, находящ се в ***, ИТН: ***, длъжникът е с клиентски номер ***, 138,11 лева– обезщетение за забава за периода 31.12.2024 г. – 10.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.03.2025 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото, от които: 112,38 лева - държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

По делото са представени справка за коригиране на сметката за електроенергия на клиент Р.

В. И., с адрес на обекта *** за периода от 22.05.2024г. до 22.09.2023г., ведно с фактура № 8325980879/16.12.2024г. на стойност 4546.49 лв., справка за коригиране на сметката за електроенергия на клиент Р. В. И., с адрес на обекта *** за периода от 29.10.2024г. до 22.05.2024г., ведно с фактура № 8325970880/16.12.2024г. на стойност 934.30 лв.

До абоната е отправено писмо от дата 16.12.2024г., съдържащо уведомяване за начисление съгласно чл.56 ПИКЕЕ за клиентски номер ***.

2

Представено е заявление за услуга до „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, както и препис-извлечение от сметка за клиентски номер ***.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 4639 по описа на Пловдивски районен съд за 2025г., че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Установява се от представените писмени доказателства, че ответницата е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в ***, ИТН: ***.

В исковата молба се твърди, че след извършено посещение на обекта на 29.10.2024г. и установеното, че консумираната от обекта ел.енергия се е отчитала коректно от измервателния уред, но той не е изпращал отчетените данни за фактуриране е прието, че са налице предпоставките на чл.56 ПИКЕЕ и операторът на разпределителната мрежа е извършил преизчисление на количеството ел.енергия.

От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че за периода от 22.09.2023г. до 29.10.2024г. процесният имот е бил присъединен към захранващата мрежа, като няма извършено отсъединяване нито по искане на клиента, нито по решение на ЕВН. За посочения период обектът е снабдяван с ел.енергия. Според вещото лице е настъпила повреда в модема, като консумираната ел.енергия се е отчитала коректно от измервателния уред, но той не е изпращал отчетените данни за фактуриране. С оглед на това вещото лице е посочило, че приложената методика по чл.56 ПИКЕЕ се отнася за остойностяване на количеството електроенергия в случаите на преизчисляване на количествата електрическа енергия и е приложена необосновано, доколкото консумираната ел.енергия в случая е отчетена коректно. Предвид така установените факти, съдът приема, че корекционните процедури по ПИКЕЕ, вкл. и по чл.56 ПИКЕЕ са приложими единствено в хипотези на установено неточно, неправилно или липсващо измерване, какъвто настоящият случай не е. В случая електромерът е технически изправен, произведен през 2016г., преминал според вещото лице успешно проверки на извадков принцип през май 2022г., с което срокът на валидност му е бил удължен до май 2025г. Поради това съдът намира, че следва да се вземе предвид стойността на отчетеното количество електрическа енергия от СТИ за периода от 22.09.2023г. до 29.10.2024г., изчислено от вещото лице по цената за битови потребители, съгласно съответните ценови решения на КЕВР , действащи през регулаторния период. Или за периода 22.09.2023г. до 22.05.2024г. общата стойност на дневната и нощна ел.енергия възлиза на сумата от 1277.80 евро с ДДС, а за периода от 22.05.2024г. до 29.10.2024г. – на сумата от 374.77 евро с ДДС. До тези размери установителните искове за всеки от посочените периоди следва да бъдат уважени, респ. отхвърлени за разликите съответно над сумата от 1277.80 евро до пълния претендиран размер от 2324.58 евро /4546.49 лв./ и над сумата от 374.77 евро до пълния претендиран 3 размер от 477.70 евро /934.30 лв./. При използване на онлайн калкулатор за изчисляване на законна лихва, установителните искове за обезщетението за забавено плащане следва да бъдат уважени съответно за сумата от 32.20 евро, а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 58.58 евро /114.57 лв./ за първия период искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. За втория период искът следва да бъде уважен за сумата от 9.43 евро и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 12.04 евро /23.54 лв./. Обезщетенията за забава са дължими за периода от 31.12.2024г. до 10.03.2025г., за който период са присъдени и със заповедта за изпълнение по ч.гр.дело № 4639 по описа на ПРС за 2025г., като съдът приема, че в исковата молба е допусната техническа грешка при посочване крайната дата на периода, а именно 10.03.2024г., вместо 10.03.2025г.

При този изход на делото и предвид направеното от ищцовата страна искане, на страната следва да се присъдят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от исковите претенции. С оглед на това от общо направените в заповедното производство разноски в размер от 83.02 евро, на присъждане подлежи сумата от 48.96 евро, а от общо направените по исковото производство разноски в размер на 905.28 евро /за внесена държавна такса, възнаграждение за особен представител, първоначален и допълнителен депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение/, на присъждане подлежи сумата от 533.86 евро. Ищцовата страна следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив съответната част от изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице, а именно сумата от 31.47 евро.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. В. И., ЕГН ********** от *** дължи на „ Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, ул.“ Христо Г Данов“ № 37 следните суми за обект в ***, ИТН: *** сумата от

1277.80 евро

– стойност на електрическа енергия по фактура

№

8325970879/16.12.2024г., издадена от „ Електроразпределение Юг“ ЕАД на Р. В. И. за периода от 22.09.2023г. до 22.05.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.03.2025 г. до окончателното й погасяване; сумата от 32.20 евро обезщетение за забавено плащане за периода от 31.12.2024г. до 10.03.2025г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница и обезщетение за забава съответно за разликата над размера от 1277.80 евро до пълния претендиран размер от 2324.58 евро, както и за разликата над размера от 32.20 евро до пълния претендиран размер от 58.58 евро; сумата от

374.77 евро

– стойност на електрическа енергия по фактура

№

8325970880/16.12.2024г., издадена от „ Електроразпределение Юг“ ЕАД на Р. В. И. за 4 периода от 22.05.2024г. до 29.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.03.2025 г. до окончателното й погасяване; сумата от 9.43 евро обезщетение за забавено плащане за периода от 31.12.2024г. до 10.03.2025г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница и обезщетение за забава съответно за разликата над размера от 374.77 евро до пълния претендиран размер от 477.70 евро, както и за разликата над размера от 9.43 евро до пълния претендиран размер от 12.04 евро, за които суми е издадена заповед рег.№ 2094/12.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 4639 по описа на ПРС за 2025г.