Решение № 169 от 08.12.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Варна, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Геновева Хр. НЕ. в присъствието на прокурора С. Г. Я. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600302 по описа за 2023 година Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимия С. М. В., ЕГН ********** против присъда № 45 от 26.07.2023г. по НОХД № 859/2023 год. по описа на Окръжен съд – Варна .

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в това, че на 20.01.2023г. на главен път Ш-2008 на разклона за с. Тополи, обл. Варна, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Туран" с per. № В 2730 ВА, в нарушение на чл.20, ал. 2 от ЗДвП при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните условия и видимост и по непредпазливост причинил смъртта на С.Д.И. на 79 год., като деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия.

На основание чл.343а, ал.1, б. „б“, вр. чл.343, ал.1, б. „в", вр. чл. 342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК на подс. В. е определено наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок о т ЕДНА ГОДИНА, определено по реда на чл.373, ал.2 от НПК.

На основание чл. 304 от НПК подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан по същото време и място при управление на МПС да е нарушил чл.

20, ал.1 и чл. 116 от ЗДвП.

На основание чл. 66, ал.1 от НК ВОС отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

1

На основание чл. 343г от НК първата инстанция лишила подсъдимия от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

Въззивното производство пред Варненския апелативен съд е образувано по жалба от адв.А. Д. – защитник на подсъдимия В., с която се твърди, че постановената присъда е незаконосъобразна, а наложеното наказание е явно несправедливо. Твърди се необоснованост на изводите на ВОС за виновно поведение на подсъдимия, оспорват се изводите на АТЕ и се настоява, че ПТП се дължи единствено на поведението на загиналия пешеходец. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която подс. В. да бъде изцяло оправдан. Алтернативно се моли нейното изменение чрез намаляване на наложеното наказание „лишаване от свобода” в хипотезата на чл.55 от НК.

В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин, а материалния закон е бил приложен правилно. Аргументира становище за справедливост на наложеното наказание.

Частните обвинители, редовно призовани за съдебното заседание пред въззивната инстанция, не се явяват. Техният повереник – адв. В., поддържа становище по същество за неоснователност на оплакванията на защитата, предвид протеклото съкратено съдебно следствие по инициатива на подсъдимия и с признаване на фактите по обвинителния акт.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия, в лицето на адв.Д. от АК Варна, поддържа жалбата като излага аргументи, аналогични на изнесените във въззивната жалба. Иска се приложение на чл.15 НК или изменение на присъдата и намаляване на размера на наложеното наказание.

В личната си защита подс. В. заявява, че не е престъпник, тъй като е направил всичко възможно, за да избегне удара с пешеходеца, който излязъл неочаквано за него на пътя.

В последната си дума подсъдимият заявява, че няма вина за пътния инцидент.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира оплакванията на защитата на подсъдимия за неоснователни по следните съображения:

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие. Било е образувано по внесен във ОС-Варна обвинителен акт срещу С. М. В. за извършено престъпление чл.343а, ал.1, б.

„б", вр. чл.343, ал.1, б. „в", вр. чл. 342, ал.1 от НК. Съдът е провел съдебно следствие, в което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти:

Подсъдимият С. М. В. е роден на 19.09.1953 г. в с.Бдинци, живущ е в гр.

Варна, българин, български гражданин. Същият е женен, има завършено средно образование, не е осъждан, към настоящия момент пенсионер, Няма 2 данни да е извършвал противообществени прояви, не е известен на органите на МВР.

С. В. е водач на МПС от 1978г. - притежава свидетелство № 283810684 за правоуправление, категория „В М АМ" , валидно до 28.11.2028г. Наказван е по административен ред за нарушения на ЗДвП с наказателни постановления на два пъти до 2009г. В периода 2012 - 2023г. е наказван 15 пъти на глоби с фиш, предимно за нарушения на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Подс. С. М. В. притежавал лек автомобил „Фолксваген Туран" с peг. № В 2730 ВА. На 20.01.2023 г., около 18,30 часа, в тъмната част на денонощието, В. го управлявал по главен път Ш-2008 /известен като „крайезерния път"/ в посока от гр. Варна към с. Страшимирово, обл. Варна. В автомобила на предна дясна седалка се намирала и съпругата му св. П.Л.В..

Платното за движение било с по една лента за движение във всяка посока. В района на кръстовището за с. Тополи лентите за движение в посоката на подс. В. ставали две, като средната била за завой на ляво и била разделена от останалите с двойна непрекъсната линия.

Пътният участък бил равен, а пътната настилка - мокра, като данните от Националният институт по метеорология и хидрология филиал Варна сочат, че в този час е имало валеж от слаб дъжд /л.91/ . Пътя в района на кръстовището за с. Тополи не е бил осветен от улично осветление. В района на ПТП освен метеорологичните условия не е имало ограничение на видимостта.

Приближавайки кръстовището за с. Тополи, подс. В. се движел с автомобила си в дясната лента за движение с включени къси светлини и със скорост от около 67,06 км/ч., при разрешена скорост в района на кръстовището 60 км/ч.

В същото това време, от ляво на дясно по посока на движение на автомобила на подс. В., пострадалият С.Д.И. на 79 години, предприел пресичане на платното за движение с бавен ход на място, където нямало пешеходна пътека.

В момента, в който И. стъпил на пътното платно, той се е намирал в зоната на осветеност на предните светлини на л.а. „Фолксваген Туран" с per.

№ В 2730 ВА и е бил видим за шофьора му - подс. В.. От този момент пострадалият е представлявал предвидимо препятствие за движението и конкретно за подсъдимият, и като шофьор е следвало незабавно да предприеме спиране на автомобила. Поради несъобразяване с възникналата опасност на пътя от страна на подс. В. и превишената скорост на движение на автомобила, последвал удар, при който с предна дясна част на автомобила, предна броня и десен фар е ударен С. И.. След първоначалния удар последвало възкачване на тялото на И. върху десния край на предния капак, плъзгане към предното стъкло, след което си е ударил главата в десния край на предното стъкло и в дясната колонка на автомобила. От удара тялото на И. било отхвърлено на около 28.47 метра от мястото на удара и паднал на 3 подлежащата настилка. Веднага след удара подс. В. отбил автомобила си в дясно и спрял. Двамата със съпругата му - св. П. В.а слезли от автомобила.

Веднага отишли да проверят състоянието на пострадалия. Подс. В. установил, че пострадалият все още диша, но не бил в съзнание. Веднага се обадил на тел. 112, за да съобщи за инцидента, от където му казали да постави тялото на пострадалия на една страна и главата му да бъде повдигната. За да изпълни дадените му указания подс. В. взел от автомобила си едно старо яке и го подложил под главата на пострадалия.

След като пристигнал медицинският екип са били извършени действия по реанимиране на пострадалия, но същия е починал.

На мястото на ПТП е извършен оглед, при който са фиксирани чрез описване и фотографиране пътната обстановка, включваща вида и състояние на асфалтова настилка, разположението на следи в резултат на удара, разположение на трупа на пътника и МПС и други

По делото са назначени следните експертизи:

Съдебно медицинска експертиза /Аутопсия №13/2023г./л. л.56-60 дп/ която дава заключение, че в следствие на ПТП, пострадалия С.Д.И. е получил контузия на мозъка в телен дял на лявото голямомозъчно полукълбо, лявото малкомозъчно полукълбо, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки в същата област, оток на мозъка, вклиняване на малкомозъчните полукълба, оток на белите дробове и др. Причината за смъртта на С.Д.И. е черепномозъчна травма - контузия в областта на лявото голямомозъчно полукълбо и лявото малкомозъчно полукълбо.

Описаните в аутопсията травматични увреждания, преценени в своята съвкупност, могат да бъдат получени при удар от детайли на лек автомобил в областта на долните крайници в посока от дясно на ляво, последващ удар в областта на десния лакът, прехвърляне през капака на автомобила, удар на лицето в предното панорамно стъкло, изпадане върху пътната настилка и удар в подлежащата настилка на лява тилна област.

Съдебна автотехническа експертиза /л.65-79/, според заключението на която се установява, че причина за ПТП е било изключително поведението на подс. С. В., управлявал л.а. фолксваген „Туран" с рег. № В 2730 ВА със скорост от около 67,06 км/ч. При тази скорост опасната зона за спиране е била 68,57м, а при разрешената скорост от 60 км./ч тя е 58,76м. Отстоянието на автомобила в момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно е 312м. На установеното място на удара няма открити следи от спирачен път или опит за избягване на ПТП. Скоростта на движение на автомобила при удара на пешеходеца е била същата като тази преди самия удар. Осветеността е била около 61,75 м по дължина па пътното платно , а по широчината му 42,50м. Пешеходецът е попаднал в осветената зона на късите светлини, когато автомобилът е бил на около 59,05 м. С оглед т.нар. физиологично заслепяване от насрещно движещият се автомобил, водачът е имал възможност да възприеме пешеходеца на разстояние от 44,29 м. При реакция, водачът на 4 автомобила не е можел да предотврати настъпването на ПТП, чрез аварийно спиране, нито със скоростта с която се е движил, нито при разрешената от 60 км./ч. при конкретните пътни условия. Ударът е бил предотвратим, ако автомобила се е движел със скорост от 48,67 км./ч

В хода на разследването е установено чрез справка от НИХМ филиал Варна, че в отрязъка от време, когато е настъпило ПТП земната повърхност е била влажна без локви.

Първата инстанция е оценила доказателствата като събрани по реда и начините, указани в НПК, поради което и ги е приела за годни източници на доказателствена информация, приобщила ги е по реда на чл.373, ал.1, вр.чл.283 от НПК, кредитирала ги с доверие и е изградила върху тях вътрешното си убеждение.

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че приоритетно следва да разгледа възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция при разглеждането на делото по реда на т.нар „съкратено съдебно следствие“, доколкото то предопределя произнасянето по приложението на материалния закон.

Тук следва да се отбележи, че подобно оплакване се извлича от заявеното от защитата пред Апелативен съд Варна, че известни съществени за правилното решаване на делото факти са им била станали ясни едва в съдебно заседание пред първата инстанция.

Въззивният съд, ангажиран от задължението си по чл.314 от НПК, намира оплакванията за несъстоятелни. На първо място следва да се посочи тяхната недопустимост в проведеното по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие” производство, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. При избрания от подсъдимия диференциран ред на разглеждане на делото, същият получава по-благоприятно наказателно правно третиране във връзка с наказанието, което следва да понесе, но същевременно се съгласява с известни ограничения - да не спори по поддържаните от прокурора факти , както и да не бъдат проверявани лично и непосредствено от всички участници в процеса н а установяващите ги доказателства и доказателствени средства. Затова оспорването на признатите факти, каквото по съществото си е оплакването за необоснованост акта, представлява оттегляне на самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК, което оттегляне е процесуално недопустимо пред въззивната инстанция. Съгласно ТР № 1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС, крайният момент до който могат да бъдат оттеглени изявленията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК е постановяването на определението на първостепенния съд по чл. 372, ал. 4 от НПК. След като делото е решено при условията на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК и при нейното провеждане не са допуснати съществени процесуални нарушения /такива липсват по настоящето дело, за което ще стане реч по-долу/, защитата на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съглА. с изложената фактология в обвинителния 5 процесуален документ, същият не е следвало да инициира провеждането на диференцираната процедура, а е следвало своевременно да изложи съображенията си, за да може производството да се проведе по общия ред. В този смисъл е и практиката на ВКС на РБ - Решение № 282 от 23.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 885/2015 г., III н. о., НК, Решение № 279 от 16.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 813/2015 г., III н. о., НК