Решение № 8424 от 12.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8424 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20221110155612 по описа за 2022 година

Предявен е иск за делба от Й. С. Б. срещу В. А. С., С. А. Д., Г. Н. Г., Ю. Н. Б., Й. П. Н., Д. Б. Гергова, П. Б. В. и Е. Б. С. на недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, а именно имот:

1/ Поземлен имот с идентификатор ., по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № .г. на изпълнителния директор на ., находящи се в Б., В., местност Б. с площ от 501 квадратни метра, трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: Иглолистна гора, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ., при съседи поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор . и поземлен имот с идентификатор .;

2/ Поземлен имот с идентификатор ., по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № .г. на изпълнителния директор на ., находящи се в Б., В., местност К. с площ от 299 квадратни метра, трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: Иглолистна гора, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ., при съседи поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор . и поземлен имот с идентификатор .;

3/ Поземлен имот с идентификатор ., по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № .г. на изпълнителния директор на ., находящи се в Б., В., Г. с площ от 2501квадратни метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ., при съседи поземлен имот с идентификатор ., поземлен имот с идентификатор ., и поземлен имот с идентификатор .;

4/ Поземлен имот с идентификатор ., по кадастрална карта и кадастрални регистри, 1 одобрени със заповед № .г. на изпълнителния директор на ., находящи се в Б., В., местност Д. с площ от 3000 квадратни метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ., при съседи поземлен имот с идентификатор .

5/ Поземлен имот с идентификатор ., по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № .г. на изпълнителния директор на ., находящи се в Б., В., местност Т. с площ от 7202 квадратни метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ., при съседи поземлен имот с идентификатор .

В исковата молба се сочи, че страните са съсобственици на процесните имоти като наследници на Н.Г.М., като се твърди, че тези имоти са възстановени на наследниците му с решения на . . и гори.

Депозиран е отговор на исковата молба от ответниците Й. Н., Г. Г. и Ю. Б., като същите не оспорват предявения иск за делба, но подчертават, че не всички страни в настоящото производство са съсобственици, тъй като е бил налице отказ от наследство, направен от част от наследниците на Н.Г.М.. Във връзка с твърденията си представят доказателства.

Отговор на исковата молба е подаден и от П. Б. В., в който се сочи, че предявеният иск е основателен и се моли да бъде допусната делба на процесните недвижими имоти.

Подаден е отговор на исковата молба от името на Д. Б. Г., чрез назначени от съда особен представител, в който се поддържа, че предявеният иск е допустим и основателен и се моли същият да бъде уважен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на делбата между страните по делото, ищецът, който твърди, че е налице съсобственост следва да установи по несъмнен начин този факт, както и юридическото основание на нейното възникване. Потестативното субективно право да се иска ликвидиране на съсобствеността на конкретен имот по чл. 34 ЗС/чл. 69 ЗН предполага съществуването на вещта и съпритежанието й от две или повече лица в резултат на конкретен юридически факт – в случая реституция и наследяване.

С решение № . от 27.06.2000г. ОСЗГ Б. е признато правото на собственост на наследниците на Н.Г.М. по реда на §9 от ПЗР на . върху имот с площ от 0.300 дка, представляваща земеделска земя, залесена или самозалесила се и върху имот с площ 0.500 дка., представляващ земеделска земя, залесена или самозалесила се, като е възстановено правото на собственост в нови реални граници по чл. 4, ал. 2 . върху имот № . по карта за възстановената собственост на землището с площ от 0.501 дка, представляваща иглолистна гора, находяща се в местността Б., при съседи: . и в нови реални граници по чл. 4, ал. 2 . върху имот № . по карта за възстановената собственост на землището с площ от 0.299 дка, 2 представляваща иглолистна гора, находяща се в местността К., при съседи: ..

С решение № . от 27.01.1999г. ОСЗГ Б. е възсатновено правото на собственост на наследниците на Н.Г.М. съгласно план за земеразделяне в землището на с.В. върху нива с площ от 2.501 дка, пета категория,местност Г., представляваща имот № . по план за земеразделяне, при съседи: . и върху нива с площ от 3.000 дка, четвърта категория,местност Д., представляваща имот № . по план за земеразделяне, при съседи: ..

Съгласно решение № .г ОСЗГ Б. на наследниците на Н.Г.М. е възстановено правото на собственост съгласно плана за земеразделяне в землището на с.В. върху нива от 7.202 дка, пета категория, местност Т., представляваща имот № . по плана за земеразделяне, при съседи: .

Видно от приетото по делото удостоверение изх.№.04.12.2008г, издадено от . . „.“, решение № . от 27.06.2000г. ОСЗГ Б. е влязло в сила на 14.09.2000г, решение № . от 27.01.1999г. ОСЗГ Б. е влязло в сила на 01.06.1999г, а решение № .г ОСЗГ Б. е влязло в сила на 11.10.2002г. Следователно с влизане в сила на трите решение за възстановяване на правото на собственост, наследниците на Н.Г.М. са станали собственици на посочените в решенията имоти.

Същевременно между страните не съществува спора, а се установява и от приетите по делото скици на недвижимите имоти, че възстановеният имот № . е идентичен с имот с идентификатор ., съответно имот № . е идентичен с имот с идентификатор ., имот № . е идентичен с имот с идентификатор ., имот № . е идентичен с имот с идентификатор . и имот № . е идентичен с имот с идентификатор ..

По делото не е спорно, че Н.Г.М. е починал на 27.05.1957г., като същото се потвърждава и от представеното по делото удостоверение за наследници изх.№ ./13.06.2023г. на Н.Г.М.. Видно от така посоченото удостоверение за наследници след своята смърт Н.Г.М. е оставил за свои наследници по закон на основание чл. 5, ал. 1 ЗН децата си – З.Н.Х. /която съгласно прието по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена е известна и с името З. А. С./, П. Н. Г., Й. Н. Г., Ц. Н. Г. /която съгласно прието по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена е известна и с името Ц. Н. Г./ и Н.

Н. Г. и на основание чл. 9, ал. 1 ЗН преживялата съпруга – П. Б. М. /която съгласно прието по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена е известна и с името П.

М. С./.

Съдът намира за неоснователно възражението релевирано в отговора на исковата молба от ответниците Й. Н., Г. Г. и Ю. Б., че по отношение на З.Н.Х., П. Н. Г., Ц. Н. Г. и П. Б.

М. следва да бъдат съобразени направените от тях откази от наследството на Н.Г.М.. В конкретната хипотеза следва да се извърши преценка дали намира приложение нормата на чл.91а ЗН. С нормата на чл. 91а ЗН /нов- ДВ бр. 60/92 г./ се приема, че при наследство, в което влизат одържавени или включени в

ТКЗС имоти, които се възстановяват, отказът от наследство, извършен след одържавяването, респ. след включване на имотите в ТКЗС, няма действие по отношение на тези имоти и те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от Закона за наследството. Нормата е 3 създадена, за да обслужи процесите на реституция, като с решение № 3 от 4.02.1999 г. на Конституционния съд на Република България са дадени разяснения, че разпоредбите на чл.

90а и чл. 91а ЗН са част от нормите на провежданата реституция и нямат за цел да накърнят правата на наследниците, ползващи се от отказа от наследство, а с тях се охраняват интересите на отказалите се наследници и то само за реституираните имоти.

С оглед на така изложеното в трайната и непротиворечива съдебна практика се приема, че разпоредбата на чл. 91а ЗН е изключение от типичното правно действие на отказа от наследство и се прилага само когато отказът е извършен след одържавяване на имуществото и преди неговото възстановяване. Ако отказът е преди включване на имотите в ТКЗС, нормата на чл. 91а ЗН не се прилага и правата на наследниците се определят при зачитане действието на направения отказ от наследство от някои от тях. Същото се отнася и ако отказът се преценява спрямо други имоти, които не се обхващат от реституцията.

Следователно за да се приложи разпоредбата на чл. 91а ЗН следва да са налице две кумулативно дадени предпоставки - отказът от наследство да е направен след одържавяването на имота и преди възстановяването по реда на ЗСПЗЗ. В този смисъл решение № 292/21.11.2011г по гр.д.№ 329/2011г на ВКС, II г.о., решение № 46/25.03.2013г. по гр.д.№ 765/2012г. на ВКС, I г.о.

При съобразяване на така направените разяснения следва да се посочи, че от съществено значение за извършване на преценката дали отказите от наследство на З.Н.Х., П.

Н. Г., Ц. Н. Г. и П. Б. М. са породили действие и по отношение на имотите, предмет на делбата, е точният момент на внасяне на имотите в ТКЗС и момента, в който са направени отказите от наследство. Доколкото отказът от наследство е формален акт, не е трудно да се установи кога е извършен, като в случая от представените удостоверения от Софийски народен съд е видно, че З.Н.Х. /З. А. Симиенова/ е направила отказ от наследството на Н.Г.М. на 14.10.1964г, а П. Н. Г., Ц. Н. Г. /Г./ и П. Б. М. /С./ са направили отказ от наследството на Н.Г.М. на 21.11.1961г. Следователно безспорно отказите от наследството са направени преди възстановяване на процесните имот с решенията о т 27.01.1999г , от 27.06.2000г и от 10.05.2002г.

Предвид изложеното от съществено значение е момента на одържавяване на имотите, предмет на делбата. Начинът, по който е ставало включване на земите в стопанството, е бил уреден в Примерните устави на ТКЗС, като съгласно чл. 3 от Примерния устав на ТКЗС / Изв. бр. 112/1950 г./ членовете на кооперативното стопанство участват със своята земя, със земята на членовете на техните домакинства, както и със земята, която те стопанисват заедно с други сънаследници и съсобственици. А съгласно чл. 5 от Примерния устав всеки член е длъжен да предаде в стопанството всичката собствена земя, която домакинството му е обработвало до влизането му в кооперативното стопанство, а така също земята придобита впоследствие от него или от членовете на домакинството му. От тези разпоредби е видно, че никакви земеделски имоти на член- кооператорите не са оставали извън стопанството, като не съществува спор, че Н.Г.М. е бил член-кооператор, доколкото притежаваните от него земеделски имоти са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Същевременно масовизацията на 4 земеделските земи приключва през 1958г, следователно най-късно процесните имоти са били одържавени през 1958г, а отказите от наследство са направени съответно през 1961г и през 1964г, т.е след одържавяването на имотите.

С оглед на тези съображения следва да се приеме, че отказът от наследство е направен след като общият наследодател е внесъл имотите си в ТКЗС и поради това и на основание чл. 91а ЗН отказите на З.Н.Х., П. Н. Г., Ц. Н. Г. и П. Б. М. нямат действие по отношение на тези имоти, а при разпределяне на новооткритото наследство /след възстановяването/ се прилагат правилата на чл. 5- 10 от Закона за наследството.