Решение № 128 от 22.12.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Кюстендил, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Н. Ал. Николов при участието на секретаря Теодора С. Димитрова в присъствието на прокурора К. П. Б. като разгледа докладваното от Н. Ал. Николов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231500600454 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава 21-ва НПК.

Образувано е по жалба от адв.Н. К. от САК, защитник на подсъдимия Н. А. М., ЕГН ********** срещу присъда от 17.05.2023г. по НОХД№260/2021г. по описа на Районен съд-Дупница, с която последният е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.209, ал.1 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено за 3 годишен изпитателен срок.

Жалбата, която е своевременно депозирана, критикува присъдата в наказателната й част, като счита същата за неправилна. Изразено е становище, че същата е постановена при неправилно тълкуване на събраните доказателства. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

1

Така се поддържа жалбата.

Прокурорът от ОП-Кюстендил пледира за потвърждаване на процесната присъда.

Адв.М. З. от АК-Кюстендил, повереник на частния обвинител и граждански ищец В. Т. К., ЕГН********** излага съображения за правилността на присъдата и настоява за потвърждаването й.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК, като съобрази релевираните в жалбата оплаквания, намира същата за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна и в срока по чл.319 НПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна, а присъдата, доколкото липсват основания за нейната отмяна или изменение на основание чл.338 НПК следва да се потвърди.

Съображенията за това са следните:

С процесната присъда подсъдимият Н. А. М., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че за времето от ***г. до ***г. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у В. Т. К. от гр.Д., като е поискал от нея на заем парична сума в размер на 4 500 лева, които му били предоставени на два пъти – сумата от 3 000 лева му била предадена на ръка от К. на ***г. в гр.Д., а сумата от 1 500 лева му била изпратена от В. К. по *** на ***г., като й обещавал, че ще й върне предоставената му парична сума до три дни, като от самото начало не е имал намерение да изпълни това свое обещание и да върне парите на В. К., като не е върнал парите на същата, с което й е причинил имотна вреда в размер на 4 500 лева – престъпление по чл.209, ал.1 НК, за което и при условията на чл.54, ал.1 НК му е наложено„лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за 3 годишен изпитателен срок.

Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и правото.

Преценявайки, че не е налице необходимост от събиране на нови 2 доказателства, въз основа на събраните и проверени от първия съд такива, в изпълнение на задължението си за извеждане на своя фактология по делото, КОС прие следното от фактическа страна:

Подсъдимият Н. А. М. е роден на ***г. в гр.Б.С., живущ в гр.С., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

В началото на 2020г. подсъдимият М. и пострадалата В. К. се запознали чрез социалните мрежи. Започнали да комуникират, като поддържали връзка по интернет и телефон. Започнали да се срещат, като връзката станала интимна. Към този момент К. живеела сама в гр.Д., отглеждайки двете си деца. М. живеел на семейни начала с друга жена и с двете им деца, но въпреки това започнал посочената „връзка“ с К.. Нещо повече предлагал й да се премести при него в гр.С., като и обещавал да й намери по-добре платена работа и по-добър живот. Разказал й за това, че има добър бизнес, че внасял стоки от Г., че имал автомивка и заведение.

Предлагал й да заживеят заедно. Пострадалата, бидейки в трудно положение, му се доверила. М., създавайки посочена представа у К., решил да се възползва от доверието й, като се облагодетелства за нейна сметка.

Един ден в началото на месец април 2020г. й съобщил, че има финансов проблем, дължал голяма сума пари на фирма в Г., от която купувал авточасти. Обяснил й, че молил приятели за помощ, но те отказали, тъй като били с коронавирусна инфекция. Помолил я да изтегли кредит от банка в размер на 20 000 лева, но тя му казала, че това е невъзможно. Той обаче настоявал и тя опитала да изтегли кредит от ****. Когато му казала, че от банката са отказали, били пред паркинга на хотел *** в гр.Д.. М. се нервирал и започнал да я моли да изтегли бърз кредит. Обяснил, че е заложил колата си за сумата от 11 000 лева и му оставала необходима сумата от 4 500 лева. К. първоначално отказвала, тъй като знаела, че при тези кредити лихвите са много високи. Но М. настоявал, като обещавал да й върне парите за срок от 3 дни, при което тя се съгласила.

Мотивирана по този начин, на ***г. К. изтеглила бърз кредит от „***ЕАД в размер на 3000 лева. На паркинга пред заведението *** тя му предала сумата. Казала му, че лихвата е висока, но той я уверил, че ще върне сумата с лихвата и ще се реваншира за услугата. М. взел парите и тръгнал към 3 гр.С. под предлог, че трябва бързо да ги преведе. Въпреки че бил обещал да отидат до нотариус, казал че бърза и не го сторил.

През следващи дни продължили да комуникират по телефон. М. заявил, че получена сума е недостатъчна и настоявал К. да изтегли още пари.

Тя решила отново да му помогне, като на ***г. от ****АД изтеглила сумата 1000 лева, а от ***ЕООД изтеглила сумата 500 лева. Още същия ден чрез *** превела на М. сумата 1500 лева.

Тъй като М. не върнал парите в уговорения срок, К. се усъмнила, че е измамена. М. спрял да отговаря на телефонните й обаждания. Тя продължила да го търси чрез приложенията „Месинджър“ и „Вайбър“. Той обещавал, че ще върне парите, но се оправдавал с многото работа и временни затруднения.

На 18.05.2020г. К. депозирала жалба в РП-Дупница.

Наложило се да изтегли нов кредит от ***АД в размер на 6381, 60 лева с цел да погаси изтеглените по-рано такива при по-неблагоприятни за нея условия.

Така изложената фактическа обстановка не се различава значително от приетата от страна на РС-Дупница и се установява от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите В. К., А.Н., А.К., Г.Ч. и И.Д.; договори на пострадалата К. с посочените финансови институции, разписка от *** за извършения превод и справка за съдимост.

Не съществуват причини, които да пораждат съмнения в обективността на показанията на посочените свидетели, най-вече тези на пострадалата К.. Същите са прецени като логични, последователни и в съответствие с приложени по делото документи.

Съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на св.С.М., които са изцяло опровергани от кредитираната доказателствена съвкупност.

Обвинението против подсъдимия Н. М. за извършване на престъпление по чл.209, ал.1 НК е доказано по безспорен и несъмнен начин, а именно: че за времето от ***г. до ***г. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у В. Т. К. от гр.Д. и с това й е причинил имотна вреда в размер на 4 500 лева.

В мотивите към обжалваната присъда първоинстанционния съд е 4 изложил своите съображения относно осъществяването на състава на престъплението и неговото авторство, които въззивния такъв споделя.

Всички действия на М. са били насочени именно към осъществяване на този престъпен състав – възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалата, с цел набавяне за себе си на имотна облага – получаване от пострадалата на посочената парична сума.

От обективна страна въздействието върху съзнанието на измамената се е проявило във възбуждане и поддържане на заблуждение. Подсъдимият е създал неверни представи у пострадалата, че има сериозни намерения към нея, че иска да заживеят заедно, че ще и осигури по-добър живот.

Възползвайки се от така създадени у нея представи, той я помолил да изтегли посочените суми, за да разреши мнимите си финансови проблеми, като обещавал да върне сумите в тридневен срок с лихвите и да се реваншира за услугата. Мотивирана по този начин, пострадалата в периода от ***г. до ***г. изтеглила на три пъти посочените суми и се разпоредила с тях, като ги предала лично и чрез паричен превод на М., без последният да е имал никакво намерение да задължава себе си. В резултат на това пострадалата К. е извършила последователно актове на имуществено разпореждане със собствените си парични средства в общ размер на 4500 лева, мотивирани от подсъдимия. По този начин на пострадалата е причинена имотна вреда в посочения размер. С действията си подсъдимият е постигнал и преследваната от него съставомерна цел - да набави за себе си имотна облага.

Субект на престъплението е подсъдимия М..

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл и с користна цел. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и пряко ги е целял. М. е предвиждал, че вследствие на въздействието си върху пострадалата у нея ще се възбудят неправилни представи за действителността, което е използвал за да я мотивира да се снабди, а впоследствие да се разпореди с процесните парични средства. Наред с това, у подсъдимия е била налице и специалната цел за имуществено облагодетелстване, при наличието на ясно съзнание, че в резултат на това за пострадалата настъпва имотна вреда.

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционния 5 съд е взел предвид всички обстоятелства по чл.54 НК, като изводите му се подкрепят от въззивната съдебна инстанция.

Степента на обществена опасност на деянието не се отличава значително от законодателно определената. От друга страна, степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска – същият е неосъждан, осъществява трудова дейност. Наложеното от РС-Дупница наказание – "лишаване от свобода" за срок от 1 година, правилно е определено при значителен превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и е съобразено в пълна степен с обществената опасност на деянието и на дееца.

Правилно и законосъобразно е постановено условно изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", като определения изпитателен срок по чл.66, ал.1 НК е в минимален размер. По този начин, с налагане именно на такова наказание, ще се постигат в пълнота целите на наказателната репресия по чл.36 НК.

Изложените от страна на защитата доводи не могат да бъдат споделени – извършването на престъпление и неговото авторство в лицето на подсъдимия се установяват по безспорен начин.

Извън горепосоченото, на ДП и при разглеждане на делото от страна на РС-Дупница не е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на присъдата. Доколкото не са налице основания за отмяна или изменяне на присъдата, същата следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения

Кюстендилският окръжен съд и на основание чл.338

НПК, постановена по

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 17.05.2023г.,

НОХД№260/2021г. по описа на Районен съд-Дупница.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

6

1. _______________________

2. _______________________

7