Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 266897 от 09.12.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 3819/2020
Вид
Решение № 266897
Подписан
09.12.2021
В сила
16.05.2023
Състав
ВАЛЕРИЯ ТОДОРОВА БАНКОВА-ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 и 80 · Закон за движението по пътищата
  • чл.79 и 80 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 09.12.2021г. Град София

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав

На деветнадесети ноември

Година

2021

В публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА и секретар

ДИАНА БОРИСОВА като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N3819 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата Т.Л.М. излага в исковата молба, че е претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени вреди от смъртта на своя брат – П.Т., настъпила при ПТП на 13.10.2019г. в гр. София по вина на С.П., който, управлявайки лек автомобил Ауди А3 с рег. № ******, нарушил ЗДвП, като поради движение с несъобразена скорост и невнимание към пътната обстановка навлязъл в платното за насрещно движение и предизвикал произшествие с управляващия там велосипед П.Т.. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – „Л.И.“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата 40 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на своя брат, ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на доброволната претенция пред ответното дружество – 05.11.2019г. до окончателното изплащане.

В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва иска изцяло – относно легитимацията на ответницата, посочения от нея механизъм и вината на застрахования при него водач. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия брат на ищцата, който не е спазил разпоредбите на чл.79 и 80 от ЗДвП, с което е допринесъл за настъпването на вредите. Не оспорва валидността на застрахователното правоотношение. Счита, че производството по делото трябва да бъде спряно поради висящност на досъдебното производство, образувано по повод инцидента. Прави искаме по делото да бъде конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника неправоспособния водач С.Д.П., който е управлявал процесното МПС без да има придобита изискуемата за това от ЗДвП категория „В“, което обуславя възможността на застрахователя да предяви регресен иск срещу деликвента.

Третото лице помагач С.Д.П. оспорва иска. Оспорва легитимацията на ищцата да търси обезщетение за смъртта на своя брат. Оспорва механизма на ПТП. Поддържа, че вина за настъпилото ПТП има изцяло починалият велосипедист, който управлявал велосипед в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.80 от ЗДвП, както и с посока на движение, насрещна на разрешената, без светлоотразителна жилетка, предприемайки непосредствено преди удара неочаквана промяна в посоката си на движение и алкохолно повлиян. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат на посочените основания.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване механизма на процесното ПТП по делото са събрани писмени доказателства, неоспорени от страните, извършен е разпит на свидетели и е изслушано първоначално и допълнително заключение на съдебна авто-техническа експертиза.

При разпита в съдебно заседание свидетеля Б.Б. заявява, че е очевидец на пътния инцидент, при който е пострадал П.Т.. Било почивен ден, времето било хубаво, четирима приятели – пострадалият, свидетелят, И. и С.- заедно се връщали от разходка в Банкя. Управлявали велосипеди в локалното платно на Околовръстен път, което е за движение в посока Ломско шосе и бул. „Европа“, като се движели с посока, обратна на указаната. Свидетелят и другите му двама приятели се движели в лявата лента /от гл.т. на свидетеля/, а П.– в дясната. Свидетелят се движел последен, на около 50 м. зад останалите, при което видял случилото се. Лек автомобил, движещ се бързо, според свидетеля с над 50 км/ч, с посока към бул. „Европа“, ударил П.., тялото му излетяло на около 5 м. нагоре, след което се установил на пътната настилка. Заявява, че преди това, следобеда били изпили по 3-4 бири.

При разпита в съдебно заседание свидетелят И. Т. заявява, че на процесната дата той, Б., П.и С.се прибирали от Банкя, като карали в насрещното на Околовръстен път, в локалното. Преди удара П.се движел в най-дясната част на пътната лента, там, където има разделителен остров.

Непосредствено преди удара той е предприел маневра наляво, в опит да избегне лекия автомобил, но настъпил удар.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са непосредствени, вътрешно и помежду си непротиворечиви, а също така и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства.

От заключението на изслушаната САТЕ, изготвена от вещото лице А.А. се установява следния механизъм на ПТП /вещото лице подробно е обсъдило в заключението събраните писмени доказателства – констативен протокола за ПТП, огледен протокол, скица, фотоалбум и др. –поради което съдът не ги обсъжда отделно/:

На 13.10.2019г. около

18.45 часа в гр. София, лек автомобил марка „Ауди АЗ", с peг. № ******, управляван от неправоспособния С.П. се е движил по основното платно на ул. „Околовръстен път" с посока на движение от бул. „Ломско шосе“ към бул.

„Сливница" със скорост около 76 км/ч. След като е преминал моста над изграден пътен възел и е започнал спускане по лек низходящ наклон, за водача се е открила пряка видимост напред спрямо целия път, включително и спрямо дясното локално платото, което е с 2 пътни ленти. Локалното платно е разделено от основното с разделителни острови в зоната след пътния възел, а след това с разделителна ивица. Слънцето е залязло в 18,48 часа и видимостта е добра при ясно и сухо време. Когато автомобилът е достигнал до отклонение за навлизане в дясното локално платно, водачът му е предприел отклонение надясно е се е насочил към лявата пътна лента на локалното платно за движение в посока към бул. Сливница.

В същото време от страничен път, намиращ се в дясно от локалното платно са излезли 4 велосипедиста и са завили наляво в посока към бул. Ломска шосе по локалното платно срещу посоката на движението му със скорост около 20 км/ч. Най-отпред се е движил велосипедистът Светослав в лявата за него лента и дясната за автомобила. Зад него в същата пътна лента на локалното платно се е движил И., а в дясната лента за велосипедистите срещу посоката на л.а. Ауди се е движил пострадалия велосипедист П.Т.. Накрая, изостанал от групата, се е движил свидетелят Б..

Водачът на л.а. Ауди е навлязъл в лявата пътна лента на локалното платно. Тъй като нито водачът на л.а.

Ауди, нито пострадалият велосипедист П.са предприели спиране или други спасителни действия, е настъпил челен удар на автомобила с велосипеда и велосипедиста. При удара велосипедистът е качен на предния капак, последвал удар на тялото му в челното стъкло и с предната част на покрива на автомобила. След това тялото на велосипедиста е отхвърлено напред по посока на движението на автомобила и след летеж, падане с удар в асфалта, плъзгане и премятане се е спряло в мястото, където е петното от кръв, на около 33,5 м след мястото на удара. Автомобилът е спрян в лявата си пътна лента на 57,5 м след мястото на удара, което на практика съвпада с опасната му зона за спиране 59 м. означава,че водачът му е реагирал към момента на удара.

Причините за настъпване на произшествието са от субективен характер.

Причината за създаване на опасната ситуация и настъпване на ПТП е в движението на велосипедиста срещу посоката на движение за локалното платно и посоката на л.а.

Ауди. Той не е предприел своевременни действия за предотвратяване на удара с автомобила.

Бездействието на водача на л.а. Ауди, който не е предприел също своевременни действия за намаляване на скоростта си до безопасна съобразно създадената ситуацията или до пълно аварийно спиране, което е било технически възможно, тъй като и двамата водачи са имали пряка взаимна видимост от далечно разстояние – 260м., много по-голямо от опасните им зони за спиране.

Скоростта на л.а.

Ауди при удара, и най-вероятно и преди ПТП, е 76 км/ч. Скоростта на велосипеда е около 20 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобил Ауди АЗ при движение със скорост 76 км/ч е 59 м, (59,25 м), а при скорост 40 км/ч е 24 м (23,78) метра. Опасната зона за спиране на велосипеда е 10,5 м.

На ел. стълб намиращ се на 2,6 м преди линията на ориентира е поставен пътен знак В26, ограничаващ скоростта до 40 км/ч. Опасната зона при 40 км/ч на л.а. Ауди е около 24 метра. Тъй като мястото на удара е само на 10,8 м преди знака В26, водачът дори и да е задействал спирачките би могъл само да намали скоростта си до 60,63 км/ч, но не може да я намали до предписаната от знака 40 км/ч.

Заключението е изготвено компетентно, отговаря в пълнота на поставените задачи и не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.

С цел изясняване на въпроса за предотвратимостта на ПТП в зависимост на това от кой момент е възникнала опасността от гледна точка на водача на лекия автомобил – от момента, в който е можел да възприеме велосипедиста или от момента, в който последният е предприел маневра завиване на ляво, при което е навлязъл в траекторията на движение на автомобила, е допуснато изслушването на допълнително заключение на САТЕ. От същото се установява, че тъй като отстоянието от 24,7 м. на л.а. Ауди към момента на завиване на велосипеда наляво е по-малко от опасната зона на спиране на автомобила 59,25 метра при скорост на движение 76 км/ч, се налага изводът, че за водачът на лекия автомобил ударът е бил непредотвратим.

Ако обаче водачът е намалил предварително скоростта си на движение до 40 км/ч, предвид факта, че на ел.стълб, намиращ се на 2,6 м. преди линията, възприета от вещото лице като ориентир, е поставен пътен знак В26, ограничаващ скоростта до 40 км/ч, то той е имал възможността да спре спрямо момента, в който велосипедистът е започнал да завива наляво. Ако водачът се е движел със скорост, при която би могъл да намали скоростта си на движение до 40 км/ч към момента, в който е достигнал знака, ограничаващ скоростта до 40 км/ч, той също не би могъл да спре преди мястото на удара, спрямо момента в който велосипедистът е започнал да завива наляво.

Заключението е изготвено прецизно и компетентно отговаря на поставените въпроси, поради което съдът го кредитира изцяло.

Установява се от заключението на изслушаната по делото СМЕ и приетите по делото писмени доказателства /подробно обсъдени от вещото лице , поради което съдът не ги обсъжда отделно/, че от процесното ПТП П.Т. е получил тежка съчетана травма, която в крайна сметка е причинила смъртта му.

Съдът кредитира заключението на СМЕ, което не се оспорва и от страните.

По делото е изслушано заключението на комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза, от която се установява по категоричен начин следното:

Установената концентрация на етилов алкохол в кръвта, взета при аутопсията – 0.72 g/l, отразява съдържанието на етанол в кръвта към момента на смъртта, а именно – 21:16 часа на 13.10.2019г. Съобразявайки времето, изминало от произшествието до часа на смъртта, категорично се налага изводът, че пострадалият е бил във фазата на елиминиране на алкохола от организма. Ретроспективната корекция на концентрацията на етанол в кръвта, при използване на среден елиминационен коефициент от 0,15 g/l/за час, показва, че към момента на ПТП, концентрацията на алкохол в кръвта на починалия е била около 1,1 промила. Тази концентрация отговаря на фаза на еуфория, характеризираща се с разговорливост, повишена самоувереност, намалени задръжки, отслабено внимание, забавено обработване на информацията, загуба на ефективност при тестове за реакция.

Съдът кредитира заключението изцяло, като компетентно изготвено и неоспорено от страните.

За установяване на конкретните неимуществени вреди, претърпени от ищцата, по делото е проведен разпит на свидетеля Ц.М.– съпруг на ищцата. При разпита в съдебно заседание, свидетелят заявява, че след смъртта на брат си, ищцата не е същата жена. Косата й побеляла, плачела, ходела на гробища всяка неделя. С починалия имали много близки отношения приживе. Той живеел с родителите им, но всяка седмица се виждали. Разчитали един на друг. Ищцата се обръщала към брат си за помощ за неща, които съпругът й не можел да свърши, оставяла му детето си да го гледа от 12 годишна възраст. Детето в момента било вече на 21 години.