Решение № 3117 от 08.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3117 гр. София, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана Генжова

Яна Борисова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100500712 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20209322 от 09.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 33211 по описа за 2020 г. на СРС, 165-и състав, са отхвърлени предявените от ищеца Т. Г. Г. срещу ответника „Г. БГ“ ЕООД осъдителни искове с правно основание чл.60 и следващите от ЗЗД вр.чл.48,ал.7 от ЗУЕС чл.86 от ЗЗД за сума в размер на 1 581,02 лв., представляваща припадаща се част от разходи за необходим ремонт на покривното покритие на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, кв. „Овча купел“, ул.“******* извършен в периода 16.04.2018 г. – 04.06.2018 г., както и сума в размер на 206, 85 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.04.2019 г. – 22.07.2020 г., като е осъдена да заплати на ответника на основание чл.78,ал.3 от ГПК сума в размер на 500 лв., представляваща сторени разноски по делото.

Със същото решение са отхвърлени предявените от ищцата искове с правно основание чл.60 и следващите от ЗЗД вр.чл.48,ал.7 от ЗУЕС чл.86 от ЗЗД срещу Д. Е. Г. за сума в размер на 1 502,37 лв., представляваща припадаща се част от разходи за необходим ремонт на покривното покритие на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, кв. „Овча купел“, ул.“******* извършен в периода 16.04.2018 г. – 04.06.2018 г., както и сума в размер на 196,51 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.04.2019 г.-22.06.2020 г. като неоснователни поради плащане, извършено в хода на процеса. Ответникът е осъден на основание чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на ищцата сума в размер на 600,09 лв., представляваща сторени по делото разноски.

Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба, подадена от ищцата Т. Г. чрез пълномощника адв.Д. П., срещу решението в частта, в която са отхвърлени предявените от нея искове срещу „Г. БГ“ ЕООД за заплащане на сума в размер на 1 581,02 лв., както и сума в размер на 206,83 лв. Моли решението в тази част да бъде отменено като неправилно и необосновано. Излага твърдения, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което стигнал до неправилни изводи. Първоинстанционният съд не обсъдил показанията на св.Д.Г.,с когото ищцата живее 1 на семейни начала и който заявил, че всички парични средства за заплащане на извършения ремонт на покрива са му дадени от нея. Това гласно доказателство кореспондирало с останалите доказателства по делото, а именно – нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост върху имота, находящ се в сградата, в режим на етажна собственост, личната карта на Д.Г., удостоверяваща факта, че постоянният му адрес е на този имот, свидетелските показания на св.А. Ж., св.П.З. и св.Г.М., които сочат, че притежаваният от нея апартамент се обитава от ищцата, мъжа Д.Г. и техните деца; писмени протоколи от ОС на ЕС, от които било видно, че по всички въпроси, касаещи етажната собственост, като представители за апартамент 8 участвали тя и мъжът , като всички етажни собственици ги възприемали като семейство. Твърди, че ремонтът е извършен с нейни средства, които дала на св.Г., за да извърши от нейно име и за нейна сметка всички необходими действия. Счита, че неправилно съдът приел, че разходите за ремонта са фактически разплащани от св.Г., поради което той имал качеството кредитор по облигационна претенция. Заявява, че за нея и св.Г. като партньори с дългогодишна връзка, съвместните грижи били нормални, поради което никога не се налагало да съставят помежду си писмени документи за упълномощаване за получаване на парични средства. Неправилно в решението било прието, че в представения договор за СМР св.Г. фигурирал като възложител на ремонта. Според въззивницата договорът е подписан от Г. като представител на етажната собственост, като същият е сключен след проведените ОС на ЕС, на които е разглеждан въпросът за извършване на неотложен ремонт на общата част и след представяне на оферта за извършване на ремонт /Протокол от ОС на ЕС от 28.01.2018 г., Протокол от ОС на ЕС от 12.04.2018 г./. Тъй като предмет на договора е извършване на ремонт на обща част-покрив, макар че ремонтът е изцяло финансиран с нейни средства, то за да възникне в полза на ЕС правото да иска отстраняване на недостатъци в гаранционния срок, в договора била вписана ЕС като възложител.

На следващо място, съдът не обсъдил приетото по делото доказателство – документ, издаден от „Т.“ ООД, представляващ оферта № 706, с дата 05.04.2018 г. на стойност 6942,64 лв. без ДДС, в който след печатния текст е изписано ръкописно „получено,П.З.“ и подпис.

Счита, че този документ има характер на разписка, удостоверяваща получаването на сумата 6942,64 лв. от изпълнителя на ремонтните дейности – П.З.. Това писмено доказателство изцяло намира, че кореспондира с останалите доказателства по делото,а именно – Договор от 16.04.2018 г. и Приложение № 1-КСС, удостоверяващо включването на покривна система Snap Lock в ремонта, свидетелските показания на П.З., удостоверяващи факта, че при ремонта на общата част е изпълнена тази покривна система с материалите, описани в офертата, както и че му е заплатена стойността на ремонта, вкл. и стойността на материалите; заключение на СТЕ, установяващо, че при ремонта е изпълнена покривната система с материалите, описани в офертата, и че претендираната цена за материалите – 6942,64 лв., е пазарна.

Заявява, че св.П.З. доставил и вложил при ремонта на общата част материалите, включени в оферта № 706 от 05.04.2018 г., издадена от „Т.“ ООД, която цена е платена с нейни средства, като какви са отношенията между изпълнителя и „Т.“ ООД счита, че няма никакво отношение към спора. Ето защо намира изводът на първоинстанционния съд, че приложената оферта не е доказателство за извършено плащане и не следва да се включва в разноските за ремонта, за неправилен. На последно място, заявява, че плащането на припадащите се части от дълга от останалите етажни собственици, притежаващи 86,9065 % са безспорни конклудентни дейстия, равни по значение на решение на ОС за възстановяване на направените от нея разходи. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „Г.“ ЕООД чрез адв. А. Д., с който оспорва изложените във въззивната жалба доводи. Счита, че по делото не е установено по безспорен начин ищцата да има сключен граждански брак със св.Г., поради което не може да се приеме, че съюзът им е семейство. Намира за необосновани твърденията на жалбоподателката, че извършените плащания от останалите етажни собственици представляват конклудентни действия, равни по значение на решение на ОС, тъй като редът за свикване и приемане на решение на ОС са изрично уредени в ЗУЕС, като само валидно взетите решения подлежат на изпълнение. На следващо място, счита за необосновано 2 твърдението, че св.Г. подписал договора като представител на етажната собственост, тъй като липсвало решение на ОС за делегиране на Г. да сключва от името на ЕС договори за СМР на общи части. Намира, че ищцата не успяла да докаже по безспорен начин вложените в ремонта материали по видове, количество и стойност, както и стойността на положения труд. На последно място, заявява, че липсата на договор за извършване на ремонт на покривната конструкция към датата на провеждане на общото събрание на 09.10.2018 г., било индиция, че такъв договор не е съществувал към този момент и същият е съставен за нуждите на настоящия спор. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част, жалбата да бъде оставена без уважение, като му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване решение, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част служебно, а по правилността на първоинстанционното решение е ограничен от проверката си само в рамките на въведените оплаквания с жалбата.

Съдът намира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. По отношение на правилността съобразно изложените от въззивницата оплаквания, намира следното:

Ищцата е сезирала първоинстанционния съд с иск с правно основание чл.60 и следващите от ЗЗД вр.чл.48,ал.7 от ЗУЕС и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника „Г.“ ЕООД да заплати сума в размер на 1 581,02 лв., представляваща припадаща се част от разходи за необходим ремонт на покривното покритие на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, кв. „Овча купел“, ул.“******* извършен в периода 16.04.2018 г. – 04.06.2018 г., както и сума в размер на 206, 85 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.04.2019 г. – 22.07.2020 г.

Искове със същите правни основания са предявени и срещу друг етажен собственик – Д. Е. Г., но тъй като в хода на процеса същият е заплатил претендираните суми, първоинстанционният съд е отхвърлил претенциите спрямо него поради извършеното плащане. Тъй като решението не е обжалвано пред въззивна инстанция, в тази част същото е влязло в сила и не подлежи на проверка в настоящото производство.

Ищцата е въвела твърдения, че е собственик на апартамент №8, който придобила още на груб строеж през 2007 г., като след въвеждането на сградата в експлоатация през 2008 г. до 2018 г. покривът не е ремонтиран. Тъй като състоянието на покрива било много лошо в началото на 2018 г., а тя като собственик на апартамент, находящ се именно в подпокривното пространство, била претърпяла множество вреди, нанесени в резултат от непрестанни течове в дома вследствие от повредите на покрива, решила да постави въпроса за ремонт на покрива пред етажните собственици. По нейно настояване бил извършен оглед на покрива и моментното му състояние към 12.04.2018 г., което било описано в констативен протокол. Нейният мъж /с когото живеят на семейни начала, имат две деца, но не са в брак/, както и съседът А. Ж. провели поредица от консултации със строителни фирми с цел намиране оптимално решение на проблема за съотношение качество на строителни материали и цена за отстраняване повредите на покрива.

Установило се, че освен подмяна на покривната покривка с нова, която да отговаря на особеностите на покривната конструкция и на съвременните изисквания за качество, наложително било да се положи липсващ хидроизолационен материал над дъсчената обшивка, да се подменят ламаринените обшивки на комините, както и че е необходимо да бъде монтирана снегозадържаща система, която да предпазва от свличане на снежни маси.

Настояла пред етажните собственици да бъдат извършени незабавни действия за ремонт на покрива, но поради незаинтересованост на етажните собственици, не е взето решение от общо събрание за ремонт на тази обща част. Тъй като положението в апартамента било нетърпимо, през месец април 2018 г. в качеството си на собственик на самостоятелен обект взела решение и извършила със собствени средства, без решение на ОС 3 на ЕС ремонт покрива на сградата, като от нейно име и за нейна сметка всички действия по възлагането и приемането на извършените СМР, покупката и плащането на строителни материали са извършени от Д.Г., с който живее на семейни начала. Ремонтът бил изпълнен в периода 16.04.2018 г. – 04.06.2018 г. и цялата му стойност възлязла на 12 074,88 лв. – общо за труд и материали. На 09.10.2018 г. се провело ОС на ЕС, на което представила документи за направените от нея разходи, като поискала да бъде взето решение тези разходи да се възстановят. Част от етажните собственици първоначално не били съгласни да се извършва ремонт без решение на ОС, но след обсъждане се взело решение да бъдат възстановени направените разходи. На проведеното на 03.10.2019 г. ОС на ЕС тя и касиерът на ЕС В. Ж.а представили на ОС отчет относно възстановяването на направените от нея разходи за необходим ремонт на покривна конструкция, като към този момент четирима от собствениците на самостоятелни обекти не били изплатили припадащата им се част. ОС взело решение тези собственици допълнително да бъдат поканени да платят доброволно до 31.10.2019 г., като последвало доброволно плащане от още двама от собствениците.