Решение № 109 от 07.05.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Елин Пелин, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20221820101072 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от „Т.С." ЕАД-С с ЕИК............, в която се твърди, че дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжник Н. А. Л. от гр. С. за следните суми: 1238.52 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена консумирана топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г., заедно със законната лихва, считано от 08.04.2022г. до изплащане на вземането, 251.33 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 28.03.2022г., 23,71 лева – главница, представляваща сума за дялово разпределение, дължима за периода от м.03.2019г. до м.04.2020г., заедно със законната лихва считано от 08.04.2022г. до окончателното изплащане, 5.19 лева – мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 28.03.2022г..

В срока по чл. 414 от ГПК ответникът и длъжник по заповедното производство е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. При така депозираното възражение ищецът в едномесечен срок е депозирал настоящата искова молба .

Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на ТЕ от „Т.С."ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. С които ОУ са одобрени от КЕВР.

Твърди се, че разпределението на ТЕ между клиентите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличие на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ, като в случая собствениците са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Т.С."ЕООД-С. и сумите за консумирана ТЕ са начислявани за процесния имот по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период изготвяни изравнителни сметки от фирмата извършваща дялово разпределение на ТЕ на база реален отчет на уреда за дялово разпределение.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по 1 отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 290.00 лева, представляваща незаплатена част от главницата от 1238.52 лева, заедно със законната лихва, считано от 08.04.2022г. до изплащане на вземането; 58.56 лева – представляваща незаплатена част от мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 28.03.2022г.; законна лихва върху призната главница за услуга “дялово разпределение”; 5.39 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2019г. до 28.03.2022г..

Претендират се сторените разноски в заповедното производство, както и направените разноски по настоящото дело, в т.ч. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В едномесечния срок пълномощникът на ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца, Н.Л. да е собственик или носител на вещно право на ползване за част или целия процесен имот. Оспорва представените от ищеца с исковата молба доказателства. Оспорва ответницата да е встъпвала в облигационно правоотношение с ищеца, по силата на което да е придобила качеството на “ потребител на топлинна енергия”.

Позовава се на предоставен от ищеца с ИМ документ от Столична община от който видно, че в СО няма данни имотът да е собственост на ответницата. Оспорва дължимостта на претендираните с исковата молба мораторни лихви.Твърди, че претендираните суми, в т.ч. за главници и лихви са погасени по давност. По същество прави искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

“Т.С.” ЕООД-С. - трето лице-помагач на страната на ищщеца, не е депозирало становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите изложени в исковата молба, становището на ответника заявено с отговора по чл.131 ГПК и след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

В производство по ч.гр.д. № 615/2022г. по описа на PC- Елин Пелин, по отношение на ответника и длъжник в заповедното производство е издадена в полза на "Т.С." ЕАД Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумите: 1238.52 лева – главница- консумирана топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г., заедно със законна лихва върху главницата, считано от 08.04.2022г. до изплащане на вземането, 251.33 лева - мораторна лихва за забава за периода 15.09.2019г. до 28.03.2022г., 23,71 лева – главница-дялово разпределение за периода м.03.2019г. до м.04.2020г., заедно със законната лихва считано от 08.04.2022г. до окончателното изплащане, 5.19 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 28.03.2022г., както и за направените от заявителя в заповедното производство разноски.

В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК "Т.С." ЕАД е предявило против Н.

Л. настоящите обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД.

С исковата молба е представено и прието по делото Писмо изх. № П-13302 /07.11.2017г. на Столична община, Р-н “Слатина” от което е видно, че за лицето Н.Л. няма данни за придобита собственост върху цитиран имот с адрес : гр.С ж.к.”Х.С.”, бл.33, вх.1, ап.35.

С Протокол от 15.07.2002г. ОС на етажна собственост, кв.”Хр.С.”, бл.33 е взело решение за сключване на договор с „Т.С."ЕООД-С. за извършване на услугата “ топлинно счетоводство”.

2

Представен е и приет по делото Договор № 182/13.08.2002г., сключен между “Т.С.” ЕООД и представители на ЕС на бл.33, кв.”Хр.С.”, с който третото лице-помагач на ищеца в настоящото производство се е задължило да извърши доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на ТЕ, както и да извършва индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е и Договор № Д-0-67/13.08.2002г., сключен между “Т.С. ” ЕАД и “Т.С.” ЕООД, с който третото лице-помагач на ищеца се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на ТЕ между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в гр. С при спазване изискванията на Общите условия.

С исковата молба ищецът е представил и съобщение към Фактура № 0106561046 от 31.07.2019г. и Обща фактура №1005365487/31.07.2020г., както и разпечатка за абонат 4000196136.

Приети са по делото и Общо условия за продажба на топлинна енерги забитови нужди от “Т.С.” ЕАД на клиенти в гр. С публикувани 11.07.2016 година.

Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕВ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. С исковата молба ищецът твърди, че ответницата е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, поради което при условията на пълно и главно доказване следва да установи така въведеното твърдение, респ., че правото на собственост или правото на ползване за процесния имот е принадлежало на ответницата в посочения с исковата молба период - м.05.2018г. - м.04.2020г.. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните във връзка с доставката и консумирането на топлинна енергия за битови нужди в посочения в ИМ за топлоснабден имот. В тежест на ищца е да докаже качеството на ответницата на "потребител на топлинна енергия", както и доставяното за имота в процесния перид количество ТЕ, респ. реално потребеното за имота такова по количество, размер /МВтч/ и стойност, в т.ч. касателно и посочената в ИМ главница за дялово разпределение, с оглед претенцията за мораторна лихва върху тази сума, както и за законна лихва. Не се доказва от ангажираните от ищеца в процеса доказателства, че по партида на вписане на ап.35, бл. 33, ж.к..”Хр.Смирнески”, гр. С същият принадлежи на ответницата. Но дори и да е така, само по себе си това обстоятелството не ангажира отговорността на ответницата за претендираните с исковата молба суми.

От друга страна представените с исковата молба и приети по делото частни свидетелстващи документи не доказват при условие на пълно и главно доказване консумираната ТЕ / като единична и обща стойност / за процесния период, посочена като главница, както и претенцията за дялово разпределение, респ. размера на претендираната мораторна лихва върху двете главници / за консумирана ТЕ и за дялово разпределение/, както и по отношение претенцията за законна лихва върху главницата за дялово разпределение.

При горните съображения съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като недоказани, в т.ч. и за сторените разноски по ч.гр.д. № 615/2022г. по описа на РС Елин Пелин.

По разноските

При този изход на спора по делото следва да бъде обсъдена претенцията на пълномощника на ответника за разноски.

3

По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 02.12.2022г.. От същия е видно, че на ответника е оказана правна защита и съдействие при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Налице е позоваване на конкретна хипотеза по чл.38, ал.1 ЗА.

Съгласно трайната съдебна практика, за да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение при условието на чл.38, ал.1 ЗА, достатъчна предпоставка е наличието на договор за правна защита и съдействие с отразено в същия че помощта се предоставя на лице, което е материално затруднено, какъвто е и настоящия случай. В последна връзка отговорността за разноските е функция от изхода на делото по въведения с последното материалноправен спор, а не от вътрешните отношения между адвокат и клиента / вж.: Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2798/18 г., ВКС, 1 ГО;

Определение № 616 от 5.06.2017 г. на ВКС, IV-то ГО., по гр. д. № 5089/2016 г.; Определение №708/05.11.2015г. по д. 4891/2015г., 4 г.о./. При предпоставките на цитираната разпоредба от ЗА за осъществената безплатна правна помощ в полза на пълномощника на ответницата се дължи възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Адв. И. не навежда твърдения и не ангажира доказателства, че е данъчно данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС, съответно обект на облагане съгласно чл.2, т.1 ЗДДС, вр. с чл.8 от ЗДДС. Ето защо при предпоставките по чл.38, ал.2, вр. с ал.1 ЗА и на основани чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. И.

И., с ЕГН **********, с адрес:гр.С ул.“Гургулят“№31, ет.1, адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от "Т.С." ЕАД-С с ЕИК............, против Н. А. Л. от гр.С с ЕГН ********** за установяване по отноение на ответницата Н. Л., че дължи на "Т.С." ЕАД-С. суми за топлоснабден имот и консумирана топлинна енергия за ап.№35 в гр.С ж.к.”Х.С.”, бл.33, вх.1, както следва: 290.00 лева, сума представляваща незаплатена част от главница от 1238.52 лева, заедно със законната лихва, считано от 08.04.2022г. до изплащане на вземането; 58.56 лева – представляваща незаплатена част от мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 28.03.2022г.; законна лихва върху главница за “дялово разпределение”; 5.39 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2019г. до 28.03.2022г., както и разноски по ч.гр.д. № 615/2022г. по описа на РС Елин Пелин.