Решение № 95 от 15.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. С., 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора Ц. Б. И. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261800600450 по описа за 2026 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба против присъда № 2 / 30.03.2026г., постановена по НОХД № 85/2026г. по описа на РС Е. П..

По силата на посочената по- горе присъда съдът е признал подсъдимия Ц. Д. С., роден на ..............г. в гр. Е. П., български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, работи в "Л." ЕООД, живущ в с. К., общ. Е.

П., ул. „...." № ..., ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 04.02.2026г., около 03:50ч., в с. Д., общ. Е. П., обл. С., по ул. „Св. Св. К.и М.“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ ......., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно с концентрация на алкохол 2,28 на хиляда, установено по надлежния ред - с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол № 2026/ХИ - 52/06.02.2026г., поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК вр. с чл. 58а, ал. 1 НК вр.чл. 54 НК го е осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от срок от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 511.29 евро /петстотин и единадесет евро и 29 цента/.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание „лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца “ за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На осн. чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1. т. 7 от НК подсъдимият Ц. Д. С. е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 /две/ години, като на 1 основание чл. 59, ал. 4 от НК му е приспаднато времето, през което за същото деяние подсъдимият е бил лишен по административен ред, считано 04.02.2026 г.

Със същата присъда съдът на основание чл. 343б, ал. 5 вр. ал. 1 от НК , е осъдил подсъдимия Ц. Д. С. да заплати в полза на държавата по сметка на РС Е. П. равностойността на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ ....... в размер на 2508, 40 евро /две хиляди петстотин и осем евро и 40 цента/.

Постановил е веществените доказателства: лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ ......., рама №..... и 1 бр. контактен ключ за автомобила, намиращи се на съхранение в РУ - Е. П. да бъдат върнати на правоимащото лице В.Т. С.а, ЕГН **********.

Присъдата, е обжалвана от подс. С., чрез неговите защитници като явно несправедлива, като се навеждат доводи за прекомерност на наложените наказания, несъответни на тежестта и обществената опасност на деянието, както и на обществената опасност на личността на подсъдимия в частта, касателно размера на наложеното наказание „лишаване от права“ по чл.343г НК и осъждането на подсъдимия да заплати в полза на държавата равностойността на управляваното от него превозно средство -лек автомобил е атакувана като незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон. Защитниците, подали жалбата, аргументират своята теза с това, че наложената му наказателна санкция, като водач на лек автомобил за заплащане на равностойността на същия в размер на 2508.40 евро е непропорционална и се явява несправедлива спрямо тежестта на извършеното от него деяние, като не е съобразена с редица обстоятелства, имащи значение за конкретния случай и влияещи на отговорността а именночистото му съдебно минало, обстоятелството, че упражнява обществено полезен труд като работи на трудов договор, добри характеристични данни.

В жалбата се съдържа искане за изменение на присъдата в атакуваната и част.

В съдебно заседание по същество на делото, подсъдимият се представлява от защитник- адв. Г.. Същият поддържа жалбата, с изложените в нея оплаквания и доводи, както и направеното искане за изменение на присъдата, като явно несправедлива, като поставя особен акцент на незаконосъобразността на наложеното наказание – лишаване от право на подсъдимия да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години. В тази връзка изтъква конкретни обстоятелства- лична невисока степен на обществена опасност на подсъдимия, който е с необременено съдебно минало и грижата за възрастен родител във влошено здравословно състояние.

Представителят на СОП изразява становище в полза на потвърждаване на атакуваната присъда изцяло.

Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата, на заявените 2 основания и след като на основание чл.314,ал.1 НПК осъществи самостоятелна цялостна проверка на атакуваната присъда, в съответствие с доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното.

Жалбата е частично основателна в частта по отношение на размера на наложеното наказание – лишаване от право на подсъдимия да управлява МПС и по отношение на прилагането на разпоредбата на чл.343б,ал.5 НК.

В останалата част, се налага констатацията, че първият съд е изградил верни фактически изводи, като законосъобразно е ангажирал наказателната отговорност подс. С. по повдигнатото против него обвинение.

Фактическите изводи на съда са изцяло в съответствие с характеристиките на особеното производство на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,т.2 НПК, като съдът законосъобразно е констатирал наличието на изискуемите от закона предпоставки за провеждане на съдебно следствие по този ред, а именно:

-че самопризнанието, направено от подс. С. се подкрепя от събраните доказателства

- че доказателствата са процесуално годни- събрани по реда и в съответствие на изискванията на процесуалния закон

РС Е. П. законосъобразно е приел:

Подсъдимият Ц. Д. С. е роден на ..............г. в гр. Е. П., български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, работи в "Л." ЕООД, живущ в с. К., общ. Е. П., ул. „...." № ..., ЕГН: **********.

За времето от 19:00ч. на 03.02.2026г. до 07:00ч. на 04.02.2026г. свидетелите П. Г. П. и И. А.Р. - полицейски служители при РУ - Е. П., изпълнявали служебните си задължения като автопатрул. В тази връзка около 03:50ч. на 04.02.2026г. полицейските служители се намирали на ул. „Св. Св.

К.и М.“ в с. Д., общ. Е. П., където възприели лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ ........ Посоченият лек автомобил се движел по ул. „Св. Св. К.и М.“ в с. Д., с посока на движение към с. Огняново, общ. Е. П.. Около 03:50ч. на 04.02.2026г. свидетелите П. и Р. подали звуков и светлинен сигнал за спиране на посоченото МПС. Водачът на автомобила се подчинил на подадения сигнал и спрял. Полицейските служители установили моторното превозно средство, спряно от тях за проверка - лек автомобил 3 марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ ......., след което се представили на водача и поискали документи за самоличност и за моторното превозно средство. От представените от водача документи установили неговата самоличност - обвиняемият Ц. Д. С., ЕГН **********. Същият не представил на полицейските служители П. и Р. свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС. Свидетелите П. и Р. разпоредили на обвиняемия С. да слезе от автомобила, за да покаже оборудването му. При слизането на обвиняемия С., полицейските служители забелязали, че същият не може да пази равновесие, както и че силно лъхал на алкохол. В тази връзка полицейските служители П. и Р. поискали съдействие от друг полицейски екип - АП 700 с оглед тестване на обвиняемия за употреба на алкохол. В резултат на това на място пристигнали свидетелите З. В. Д. и М. М. П. полицейски служители в РУ - Е. П.. На обвиняемия Ц. С. била извършена проба за употреба на алкохол по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - с техническо средство "Алкотест Дрегер "с фабричен номер ARNA-която отчела концентрация на алкохол - 2, 20 на хиляда.

Подсъдимият С. бил задържан за срок до 24 часа със заповед по ЗМВР, като на същия бил съставен АУАН серия GA № 4712356 за това, че управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол. На подсъдимия С. бил издаден и талон за медицинско изследване № 312108.

Подс. С. бил съпроводен до ФСМП - град Е. П., където дал кръвна проба за медицинско изследване. След това С. предал с протокол за доброволно предаване управлявания от него лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с per. № ......., негова собственост. С договор за дарение на МПС от 12.02.2026г. подс. Ц. Д. С. прехвърлил на майка си В.Т. С.а собствеността на процесния лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ ........

В хода на проверката била назначена и изготвена химическа експертиза.

От заключението на изготвената химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 2026/ХИ - 52/06.02.2026г. по описа на сектор „БНТЛ“ при ОДМВР - С., е видно, че в кръвната проба, взета от обвиняемия Ц. С., се доказва наличие на етилов алкохол в количество 2.28 на хиляда.

4

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно оценителна експертиза, според заключението на която пазарната стойност на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ ....... към датата на инкриминираното деяние, а именно 04.02.2026г, е 2508,40 евро.

На тази фактическа основа РС Е. П. законосъобразно е ангажирал отговорността на подс. С. по чл.343б,ал.1 НК. Наложено е справедливо наказание лишаване от свобода, определено в минималния размер, редуцирано по правилата на чл.373, ал.2 НПК, вр.чл.58а,ал.1 НК предвиден в закона, законосъобразно е прието, че липсва необходимост в съответствие с чл.36 НК, да бъде изтърпяно наказанието и същото е условно отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. Правилно и законосъобразно е наложено и определено по размер допълнителното кумулативно наказание – глоба в размер на 511.29 евро.

При цялостния служебен контрол по отношение на обжалваната присъда съдът констатира явна несправедливост -завишаване по размер на определеното допълнително наказание по чл.343г, вр.чл.37,т.7 НК -лишаване от право за управляване на МПС – за срок от две години.

Характера и степента на обществена опасност на престъплението, както и личната невисока степен на подс. С., който е с необременено съдебно минало, работещ, полага грижи за възрастен родител, не обосновават лишаването му от право за такъв продължителен срок, като създават предпоставки за ревизия в тази част на присъдата по реда на въззивния съдебен контрол.

Въззивният съдебен състав обаче единодушно счита, че не може да бъде докрай споделена като напълно основателна жалбата в тази част, касателно отправеното искане лишаването от права да бъде сведено до размер от една година.

Изложените по- горе обстоятелства, които характеризират подс. С. като правомерен гражданин на обществото и личност с невисока степен на обществена опасност, не биха могли да бъдат противопоставени на констатацията, която се налага за поведението му като водач, в зависимост от справката на подс. С. за нарушител- водач, приложена на л.35-36 от досъдебното производство, в зависимост от която се установява:

За периода от придобиване на правоспособност от 2007г. регистрирани 17 5 броя нарушения от страна на С. на правилата за движение по пътищата 7 от тези нарушения са регистрирани непосредствено преди инкриминираното деяние предмет на делото- в периода 2025-2026година Повече от 50% от случаите на регистрирани нарушения се касае за такива, свързани с превишена скорост- по чл.21,ал.2 ЗДП, обстоятелство, което е с най-висок дял сред причините за настъпване на резултатни престъпления по транспорта на общия криминогенен фон на този вид престъпления.

При цялостната съвкупна преценка на личността и обществената опасност на подс.С., от една страна- като личност с невисока степен на обществена опасност, а от друга- като водач с трайно установени навици за нарушаване на правилата за движение, свързани с режима на скоростта, съдът намира, че определеното от първия съд – РС Е. П. наказание-лишаване от право по чл.343г НК, би могло да бъде редуцирано до размера на 1г. и 6 месеца, като в останалата част жалбата по отношение на размера на същото се явява неоснователна.