Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2885 от 29.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10398/2022
Вид
Решение № 2885
Подписан
29.04.2026
В сила
29.04.2026
Състав
Виолета Йовчева, Димитър Ковачев, Мариана Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2885 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Д. Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Д. Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100510398 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Л.

Ц. срещу Решение № 20035333/12.05.2022г., постановено по гр. д. № 12688/2021г. по описа на Софийски районен съд, 125 с-в, с което е извършено разпределение на ползването на недвижим имот между жалбоподателя и ищците по делото.

Изложени са оплаквания за неправилност на решението, тъй като в приетата СТЕ по делото имало предложен само един вариант и според него жалбоподателят нямало да има достъп до притежаваната от него сграда.

На други двама молители било определено повече пространство за ползване при равни на неговите права в съсобствеността върху мястото. Счита, че има право да ползва от свободната площ такава част която е съответна неговите 10 % идеални части от дворното място.

Постъпил е общ отговор от останалите страни по делото с който жалбата се оспорва. Считат, че извършеното от СРС разпределение е единственото възможно и отговаря на фактическото ползване.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК наМ. обжалваното решение за валидно и допустимо.

След преценка на оплакванията в жалбата и с оглед на охранителния характер 1 на производството, което е по спорна съдебна администрация на отношенията между съсобствениците по повод на ползването на мястото и като взе предвид събраните в производството доказателства за съсобствеността на страните и изслушаните експертизи наМ. жалбата за основателна по следните съображения:

От представените нотариални актове се установява, че страните са съсобственици на дворното място. Между страните няма спор за квотите им в съсобствеността. Няма спор и че в имота има построени две самостоятелни сгради, като едната е еднолична собственост на ответника Ц., а в другата сграда има самостоятелни обекти на собственост, които са собственост на другите страни по делото.

Спора по делото е дали при разпределяне на ползването на незастроената част от дворното място трябва да бъде съобразено, че сградата която е еднолична собственост на ответника-вътрешната сграда с идентификатор *** по скицата на л. 12 от делото на СРС, описана в Н. Акт на л. 6 от делото на СРС, заема реална площ в квадратни метри, която надвишава притежаваните от него идеални части от дворното място-също изразени в реална площ като квадратни метри и съответно има ли право да му бъде разпределена за реално ползване част от свободната (след приспадане на застроената част, обслужващите площи и тротоари за подход) дворна площ.

Според настоящия състав на СГС на ответника Ц. правилно не е била предоставена за ползване част от свободната дворна площ.

Трайна е практиката на ВКС обективирана в множество решения по чл. 32, ал. 2 ЗС, че при разпределението на ползването следва да се вземе предвид площта, заета от сградата, притежавана само от единия от съсобствениците. При разпределяне на ползването на незастроената площ между съсобствениците на парцела заетата площ от постройките, които са индивидуална собственост на отделните съсобственици, следва да се счита като пряко, непосредствено използвана от същите и да се съпоставя на общо основание към правата им, които имат върху дворното място (Решение № 467 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 166/2010 г., I г. о., ГК; Решение № 13 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4452/2008 г., III г. о., ГК; Решение № 39 от 10.I.1977 г. по гр. д. № 2401/76 г., I г. о; Решение № 139 от 23.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4255/2008 г., II г. о., ГК; Решение № 99 от 23.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 509/2012 г., II г. о., ГК) и др.

Доколкото ответника-въззивник Ц. притежава 10% от дворното място, а неговата сграда е от 73 кв.м. и заема 21 % от цялото дворно място, то ответника ползва обективно повече от притежаваното и нему не следва да се разпределя за ползване част от свободната дворна площ, както правилно е приел СРС, а в същото време другата сграда е с площ 137 кв.м. и при 90 % ид. части от мястото собственост на ищците те имат право да ползват 314, 1 кв.м. Разликата е 177 кв.м. Това обуславя и 2 предоставянето само на ищците на части от свободната дворна площ. Поради горното са неоснователни и оплакванията, че на част от ищците е предоставено реално ползване на повече квадратни метри площ от съответстващите на идеалните им части от мястото.

Основателно обаче е оплакването за неправилно като краен резултат разпределение, тъй като с извършеното от СРС предоставяне за ползване на площта оградена между т.т. 1,2,3,4,1 на скицата –приложение 3 към заключението на СТЕ от първата инстанция единствено на ищците на практика ответника е лишен от достъп от улицата („Парчевич“) до неговата собствена сградата при липса на друг достъп.

Същевременно единствено на ответника е предоставено ползване на площта между т.т. 5,6,7,8,5 на същата скица-приложение. Това пък лишава ищците от възможност да достъпват тази част от зоната за обслужване на тяхната сграда, която граничи със свободната дворна площ по същата скица приложение и като последица са лишени и от достъп до разпределените им с решението части от свободната дворна площ по скицата-приложение 5 към заключението на в. л. Ц.-прието пред СРС.

Ето защо обжалваното решение следва да се отмени и разпределението следва да се извърши от въззивния съд, според заключението на СТЕ, прието в първата инстанция, като на ищците Х. П. Р. ЕГН **********, Р. П. Р. ЕГН **********, Д. Н.

П. с ЕГН **********, Б. Н. П. с ЕГН********** (последните двама заместили по реда на чл. 227 ГПК, починалия техен баща Н. Д. П. ЕГН **********), Н. С. М. ЕГН **********, М. В. Б. ЕГН ********** бъде определено да ползват обслужващ тротоар, оцветен в червено на скица - приложение 3 към заключението на СТЕ от първата инстанция на лист 63 от делото на СРС.

Ответника Л. И. Ц. ЕГН ********** да ползва обслужващ тротоар, оцветен в жълто на скица - приложение 3 към СТЕ от първата инстанция - лист 63 от делото на СРС.

Д. Н. П. с ЕГН ********** и Б. Н. П. с ЕГН********** (заместили по реда на чл. 227 ГПК, починалия техен баща и ищец Н. Д. П. ЕГН **********) следва да се предостави да ползват общо част от 40,56 кв.м., заключена между т.т.т. 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 7 на скица - приложение 5 към СТЕ приета в първата инстанция - лист 65 от делото на СРС.

Х. П. Р. с ЕГН ********** да ползва част от 16,22 кв.м., заключена между т.т.т.

5, 6, 7, 8, 9, 3, 4, 5 на скица - приложение 5 към СТЕ приета в първата инстанция - лист 65 от делото на СРС.

Р. П. Р. ЕГН ********** да ползва част от 8,11 кв.м., заключена между т.т.т. 1, 4, 5, 6, 1 на скица - приложение 5 към СТЕ приета в първата инстанция - лист 65 от 3 делото на СРС.

Н. С. М. ЕГН ********** и М. В. Б. ЕГН ********** да ползват общо част от 8,11 кв.м., заключена между т.т.т. 1, 2, 3, 4, 1 на скица - приложение 5 към СТЕ приета в първата инстанция - лист 65 от делото на СРС.

ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ за преминаване от всички страни по делото остават площи за преминаване, заключени между точки 1,2,3,4,1, както и между точки 5,6,7,8,5 от скица - приложение 3 към СТЕ приета в първата инстанция-л. 63 от делото на СРС.

По разноските:

Както е посочено и от СРС решението по спорна съдебна администрация ползва всички страни, поради което и тези разноски, които са във връзка е извършване на разпределението, се понасят от страните, съразмерно на квотите им в съсобствеността.

Разноски за такси и възнаграждения за назначени от съда експертизи пред инстанциите по същество следва да съответстват на размера на дела им в съсобствеността, и разноски с такъв характер се присъждат, ако такова съответствие не е налице Поради това решението следва да се потвърди в частта му по разноските за първата инстанция.

За разноските за въззивна инстанция обаче е приложимо правилото на чл. 78 ГПК. В горния смисъл е практиката на ВКС (Определение № 233 от 16.04.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 100/2015 г., III г. о., ГК; Определение № 73 от 3.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2019 г., I г. о., ГК,). Въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на Л. И. Ц. внесения депозит за СТЕ и платената държавна такса или общо 173,84 евро (340,00 лева).

Следва да се присъди и заплатения адвокатски хонорар от 332,34 евро (650 лева). Общо има право на разноски от 506,18 Евро.

Въззиваемите дължат равни части от горните суми или всеки по 84,36 Евро Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20035333/12.05.2022г., постановено по гр. д. № 12688/2021г. по описа на Софийски районен съд, 125 с-в, в частта с която е извършено по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС разпределение между Х. П. Р. ЕГН **********, Р. П. Р. ЕГН **********, Н. Д. П. ЕГН ********** (починал в хода на въззивното производство и заместен от Д. Н. П. с ЕГН ********** и Б. Н. П. с ЕГН**********) , Н. С. М. ЕГН **********, М. В. Б. ЕГН ********** на ползването на недвижим имот съставляващ поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, по КК и КР, одобрени със заповед № РД -108/13.12.2018г. на ИД на 4

АЕКК, с административен адрес на имота град София. улица .,********, с площ от 349 кв.м. с номер по предходен план 5, кв.348, парцел III, м. „Зона Г-Центъра“ като вместо него постановява:

РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на недвижим имот съставляващ поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, по КК и КР, одобрени със заповед № РД -108/13.12.2018г. на ИД на АЕКК, с административен адрес на имота град София. улица .,********, с площ от 349 кв.м. с номер по предходен план 5, кв.348, парцел III, м. „Зона Г-Центъра“ както следва:

Х. П. Р. с ЕГН **********, Р. П. Р. с ЕГН **********, Д. Н. П. с ЕГН **********, Б. Н. П. с ЕГН**********, Н. С. М. с ЕГН ********** и М. В. Б. с ЕГН ********** да ползват обслужващ тротоар, оцветен в червено на скица приложение 3 към заключението на СТЕ от първата инстанция - лист 63 от делото на СРС.

Л. И. Ц. ЕГН ********** да ползва обслужващ тротоар, оцветен в жълто на скица - приложение 3 към СТЕ от първата инстанция - лист 63 от делото на СРС.

Х. П. Р. с ЕГН ********** да ползва част от 16,22 кв.м., заключена между т.т.т. 5, 6, 7, 8, 9, 3, 4, 5 на скица - приложение 5 към СТЕ приета в първата инстанция - лист 65 от делото на СРС.

Р. П. Р. ЕГН ********** да ползва част от 8,11 кв.м., заключена между т.т.т. 1, 4, 5, 6, 1 на скица - приложение 5 към СТЕ приета в първата инстанция - лист 65 от делото на СРС.

Н. С. М. ЕГН ********** и М. В. Б. ЕГН ********** да ползват общо част от 8,11 кв.м., заключена между т.т.т. 1, 2, 3, 4, 1 на скица - приложение 5 към СТЕ приета в първата инстанция - лист 65 от делото на СРС.

Д. Н. П. с ЕГН ********** и Б. Н. П. с ЕГН********** (заместили по реда на чл. 227 ГПК, починалия техен баща и ищец Н. Д. П. ЕГН **********) да ползват общо част от 40,56 кв.м., заключена между т.т.т. 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 7 на скица - приложение 5 към СТЕ приета в първата инстанция - лист 65 от делото на СРС.

ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ от всички страни по делото остават площи за преминаване, заключени между точки 1,2,3,4,1, както и между точки 5,6,7,8,5 от скица - приложение 3 към СТЕ приета в първата инстанция-л. 63 от делото на СРС.

Скица - приложение 3 и скица - приложение 5 към СТЕ на в.л. Ц., приета в първоинстанционното производство, приподписани от въззивния състав на съда са неразделна част от настоящото решение.

Потвърждава решението в частта му по разноските на страните за първа 5 инстанция.

ОСЪЖДА всеки от въззиваемите Х. П. Р. с ЕГН **********, Р. П. Р. с ЕГН **********, Д. Н. П. с ЕГН **********, Б. Н. П. с ЕГН**********, Н. С. М. с ЕГН ********** и М. В. Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА Л. И. Ц. ЕГН ********** СУМАТА ОТ 84,36 Евро – разноски за въззивна инстанция за държавна такса, вещо лице и адвокатски хонорар.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________