Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 41 от 20.03.2026, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 52/2026
Вид
Решение № 41
Подписан
20.03.2026
В сила
09.04.2026
Състав
Здравка Запрянова

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.36 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143 ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Кърджали, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Д.а като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20265140200052 по описа за 2026 година

Обжалвано е Наказателно постановление № ******/ ******г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 300лв./153.39 евро и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, както и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз-2539/ 17.12.2012г. на МВР на С. Е. М. от ****** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 15.07.2025г. в гр.Кърджали на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят С. Е. М., който обжалва наказателното постановление. Настоява, че то противоречи на материалния закон, необосновано е, и при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че не бил уведомен за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС, което е собственост на жената, с която живее на семейни начала. Сочи, че в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, са посочени различни марки лек автомобил, което не отговаряло на истината и било съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени така издаденото наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. За съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Последният в ход по същество моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъбразно и постановено при съществени процесуални нарушения, като им се присъдят и направените по делото разноски. Пледира, че липсвал субективния елемент на вината, тъй като жалбоподателят мислел, че 1 автомобилът бил регистриран по надлежния ред, освен това МПС-то е било с поставени на мястото си регистрационни табели. Настоява още, че жалбоподателят не е собственик на лекия автомобил, и не бил уведомен по никакъв начин нито от собственика на автомобила, нито от органите на ОД на МВР-Кърджали, че същият е дерегистриран. Моли съда да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. Жалбоподателят изразява съгласие с казаното от повереника му.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като счита подадената жалба за неоснователна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВРКърджали, а при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 15.07.2025г. около 01,27ч. в гр.Кърджали на ул.Стефан Стамболов с посока на движение към „Грийн Парк“ била извършена проверка на лек автомобил марка „******“ с рег.№ ****** с водач С. М. от свидетелите С. С. и А. А., които били на работа в сектор „Пътна полиция“- Кърджали. При нея след справка с РСОД- таблет установили, че спреният автомобил е с прекратена регистрация въпреки наличието на регистрационни табели на определените за това места.

Поради това двамата проверяващи извършили проверка и с ОДЧ при РУ- Кърджали, която потвърдила вече установеното. По този повод срещу жалбоподателя С. същия ден бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, който бил подписан без възражения. На 15.07.2025г. била издадена мотивирана резолюция, с която административно наказателното производство по този акт било прекратено. След това на 17.09.2025г. прокурор в Районна прокуратура- Кърджали издал Постановление, с което отказал да се образува наказателно производство и препис от него е изпратено на РУ- Кърджали за преценка за налагане на административно наказание. По този повод на ******г. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 300лв./ 153,69 евро, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и отнемане на 10 точки за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Видно от справка по история за лек автомобил марка „******“ с рег.№ ****** на датата ******г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП поради непререгистриране на превозното средство. От писмените доказателства- справка от ******г. по история за ПС с рег.номер ******, се установява, че спреният за проверка лек автомобил е собственост на Г.А.М., а от 2 свидетелство за регистрация на моторно превозно средство част II, като собственик е вписан Х.А.М. лица различни от жалбоподателя С. М.. По делото няма никакви данни административно наказващият орган да е уведомил собственика на това МПС за прекратената регистрация на лекия му автомобил.

Тази безспорна фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите А. А. и С. С.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя, справка от ******г. по история за ПС с рег.номер ******, свидетелство за регистрация на моторно превозно средство част II, Постановление на РП- Кърджали за прекратяване на досъдебно производство, както и другите приети по делото писмени доказателства. Всички тези доказателства са еднопосочни и взаимно си кореспондират, поради което бяха кредитирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, и за това следва да бъде разгледана по същество. На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на С. М. е ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП /в редакция към дата на деянието/, която гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 15.07.2025г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „******“ с рег.№ ****** след като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред. Регистрацията на автомобила била прекратена по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП, който регламентира служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни средства на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние- действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици.

Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е 3 предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят С. М. е управлявал МПС, което е чужда собственост и не се ангажираха доказателства лицето да е било уведомено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от датата ******г.

Поради това водачът М., който не е собственик на автомобила, не е осъзнавал общественоопасният характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в производството пред районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 300 евро, но от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението е прекомерно и същото не е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото.

Съгласно чл.18 ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно наказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 500лв., която приема за приложима норма, тъй като в настоящият случай има и наложено лишаване от право да управлява МПС. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е 4 в размер на 300 евро, като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300лв. и „лишаване от право да управлява МПС, като делото не представлява фактическа и правна сложност. Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата и с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36 ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18 ал.4 от Наредбата, а именно до размера от 500лв., което при превалутирането съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България се равнява на 255,65 евро, какъвто размер следва да се присъди. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР- Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото. Ето защо, Съдът