Определение № 1925 от 18.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1925 гр. Варна, 18.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20233100501001 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от от "А1 България" ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище гр. София, действащо чрез пълномощник адв.

Л. Р., срещу разпореждане № 12322/31.03.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 15433/2022 г. по описа на ВРС, в частта, в която е отхвърлено заявление вх. № 80512/22.11.2022 г. подадено от "А1 България" ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище гр. София, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу "ЕКСТАЗ 2012" ЕООД, ЕИК 201988766, със седалище гр. Варна, както следва: за сумата от 973.96 лева, представляваща незаплатена главница за месечни такси и потребление за периода 21.12.2021 г. – 20.05.2022 г. по издадени 5 бр. фактури, дължими по договор № М6814244 от 14.08.2020 г. и осем приложения към него, както и за сумата от 62.19 лева, представляваща мораторна лихва за задълженията по пет фактури издадени в периода 24.01.2022 г. – 23.05.2022 г., формирана за периода 14.02.2022 г. – 21.11.2022 г., на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.

В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят твърди, че заявлението отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

1

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й процесуален представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд, с което е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Производството пред ВРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от "А1 България" ЕАД, ЕИК 131468980 срещу "ЕКСТАЗ 2012" ЕООД, ЕИК 201988766 за сумата от 973.96 лева, представляваща незаплатена главница за месечни такси и потребление за периода 21.12.2021 г. – 20.05.2022 г. по издадени 5 бр. фактури, дължими по договор № М6814244 от 14.08.2020 г. и осем приложения към него, както и за сумата от 62.19 лева, представляваща мораторна лихва за задълженията по пет фактури издадени в периода 24.01.2022 г. – 23.05.2022 г., формирана за периода 14.02.2022 г. – 21.11.2022 г., неустойки за неизпълнение на договор № М6814244 от 14.08.2020 г. в размер на 4304 лева и лихва върху неустойката в размер на 211.80 лева.

В т.12 на заявлението е посочено, че дължимите суми са обективирани в 5 броя фактури.

Заповедният съд е дал указания на заявителя за отстраняване на нередовности, свързани с индивидуализация на вземането по основание и размер. Постъпила е уточняваща молба, в която е посочено, че за всяка отделна услуга или пакет от услуги по договор № М6814244 са сключени отделни приложения, конкретно осем приложения. С втората уточняваща молба е заявено, че по договора са предоставени различни по вид, цена и срок на действие мобилни услуги, но това не означава, че са налице множество облигационни отношения.

С оглед преценка за неотстранените нередовности в заявлението, РСВарна е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 973.96 лева, представляваща незаплатена главница за месечни такси и потребление за периода 21.12.2021 г. – 20.05.2022 г. по издадени 5 бр. фактури, дължими по договор № М6814244 от 14.08.2020 г. и осем приложения към него, както и за сумата от 62.19 лева, представляваща 2 мораторна лихва за задълженията по пет фактури издадени в периода 24.01.2022 г. – 23.05.2022 г., формирана за периода 14.02.2022 г. – 21.11.2022 г.

Въззивният съд намира, че заповед за изпълнение може да се издаде в случаите, когато заявлението отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 от ГПК, който препраща към чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК, а именно необходима е точна индивидуализация на претендираните вземания, като се изложат всички обстоятелства, на които се основава претенцията. В настоящия случай жалбоподателят не е отстранил констатираните нередовности чрез индивидуализация на вземането с посочване на точно основание и размер. Уточнението на заявителя, че вземането касае предоставени, но незаплатени мобилни услуги и интернет услуги по осем приложения към договора не го освобождава от задължението да посочи какви суми са включени във фактурите. Не е посочено какво се включва във всяка една от петте фактури – такси, ползвани услуги и др., по кои от приложенията са начислени.

Целта на заповедното производство е кредиторът, чието безспорно, ликвидно и изискуемо вземане длъжникът не погасява доброволно, да бъде снабден по облекчен ред с изпълнително основание (заповед за изпълнение) и изпълнителен лист, въз основа на който да предприеме действия за принудително изпълнение. Това означава, че за да се издаде заповед за изпълнение е необходимо от изложените в заявлението твърдения на молителя, да може да се направи положителна преценка, че вземанията, за които се иска издаването на заповедта, са определени по основание и размер и са с настъпил падеж за плащане.

Законодателната препратка в чл. 410 от ГПК към изискванията за редовност на исковата молба не е самоцелна включително в контекста на съпоставка на заявено за установяване вземане в бъдещ исков процес с това по заповедта. Затова при липсата на такава индивидуализация на вземането, заявлението следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че претендираната от заявителя заповед за изпълнение не може да бъде издадена. Като е достигнал до същия краен извод районният съд е постановил законосъобразно и правилно разпореждане, което следва да бъде потвърдено.

3

Въз основа на горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 12322/31.03.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 15433/2022 г. по описа на ВРС, в частта, в която е отхвърлено заявление вх. № 80512/22.11.2022 г. подадено от "А1 България" ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище гр. София, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу "ЕКСТАЗ 2012" ЕООД, ЕИК 201988766, със седалище гр. Варна, както следва: за сумата от 973.96 лева, представляваща незаплатена главница за месечни такси и потребление за периода 21.12.2021 г. – 20.05.2022 г. по издадени 5 бр. фактури, дължими по договор № М6814244 от 14.08.2020 г. и осем приложения към него, както и за сумата от 62.19 лева, представляваща мораторна лихва за задълженията по пет фактури издадени в периода 24.01.2022 г. – 23.05.2022 г., формирана за периода 14.02.2022 г. – 21.11.2022 г., на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4