Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1674 от 16.08.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 474/2022
Вид
Решение № 1674
Подписан
16.08.2022
В сила
20.12.2022
Състав
Георги Росенов Гетов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1674 гр. Пловдив, 16.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330200474 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от АНТ. Ц. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** против Електронен фиш серия К № 4736691 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Моли се за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно уведомена, жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата, като навежда допълнителни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и поддържа искането си за отмяна на електронния фиш.

Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт Г.Б., с пълномощно по делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш.

Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си. Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в 1 полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от АНТ. Ц. Ц., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката на 24.11.2021 г., установено от приложената по преписката разписка за връчване на препис от ЕФ, а жалбата е подадена на 08.12.2021 г. съгласно датата на пощенското клеймо на лист 5 от делото, като жалбата е подадена пред Районен съд – Карлово, а образуваното дело е изпратено по подсъдност на Районен съд – Пловдив. При тези факти съдът приема, че срокът по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като атакуваният електронен фиш следва да бъде изменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 09.04.2021 г. в 12:10 часа в с. Песнопой, общ. Калоянов, обл. Пловдив, на ул. „Първа“ № 2 в посока към с. Долна махала жалбоподателката АНТ. Ц.

Ц. управлявала собствения си лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *** със скорост на движение от 96 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с №511. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 99 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 96 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 46 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП против жалбоподателката Ц. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 4736691, с който й било наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 1-33-21 от проверка на мобилна система за видеоконтрол 2

TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 511 е преминало последваща метрологична проверка на дата 01.03.2021 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 273р-4034/12.04.2021 г. се установява, че на дата 09.04.2021 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 511 е заснела статични изображения с номера от 18607 до 18663, с начален час на работа 09:40 ч. и краен час на работа 14:40 ч. и с място на контрол с. Песнопой, общ.

Калояново, обл. Пловдив, ул. „Първа“ № 2 в посока към с. Долна махала, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От изготвеното статично изображение във вид на снимков материал от клип № 18633 от радар TFR1-M № 511 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 99 км/ч, а заснемането е извършено на 09.04.2021 г. в 12:10 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателката АНТ. Ц. Ц..

От писмо с вх. № 19688/11.03.2022 г. от кмета на Община Калояново (лист 22 от делото) и извадка от Кадастрален и регулационен план (лист 23 от делото) се изяснява, че местоположението на административен адрес ул.

„Първа“ № 2 е урбанизираната територия на с. Песнопой.

От писмо с вх. № 32613/21.04.2022 г. от кмета на Община Калояново (лист 31 от делото) се установява, че в Общината няма данни за това към дата 09.04.2021 г. да са липсвали табелите Д11 и Д12 за начало и край на населеното място за с. Песнопой.

От заключението на съдебно-техническа (геодезична) експертиза се установява, че географските координати, посочени в статично изображение от клип № 18633 от АТСС тип TFR1-M с № 511, въз основа на което е издаден обжалваният електронен фиш, попадат в границите на населеното място с. Песнопой. Конкретното местоположение на процесния лек автомобил „Пежо 206” с рег. № *** е графично отбелязано на скица № 1 към експертизата и съответства на т. 2. С точки № 3 и 4 на същата скица са обозначени пътните знаци Д11 и Д12 за начало и край на населеното място.

Предвид посоката на движение на автомобила се установява, че той се е движил във вътрешността на с. Песнопой и към момента на заснемане на движението му от техническото средство се е намирал на 150 метра след табелите Д11 и Д12 за начало и край на населено място. На скица № 1 към заключението по експертизата е обозначен и административният адрес ул.

„Първа“ № 2 в с. Песнопой, като се установява, че той е първият и найблизкият адрес до мястото, на което е заснето движението на процесния автомобил, като преди или до него няма друг съществуващ административен адрес от страната, от която се е движила жалбоподателката. Досежно 3 видимостта на табелите за начало и край на населеното място следва да се отбележи, че заснемането по експертизата е извършено повече от година след датата на деянието и няма обвързваща съда сила. Същевременно от събраните писмени доказателства се установява табелите Д11 и Д12 да са били налични към интересуващата делото дата 09.04.2021 г. Пак от заключението по експертизата се установява и че за табелите Д11 и Д12 не е налице пълна липса на видимост, а само такава от по-далечно разстояние. Табелата за началото на с. Песнопой е снимана на изображение 2 от скица № 3, което ясно демонстрира, че тя е напълно видима при преминаване покрай нея. На изображение № 1 се вижда, че по-напред има храсти, които затрудняват и ограничават видимостта при приближаване към табелата, но вещото лице е категорично, че при преминаване покрай табелата, а и поне 10 метра преди нея има пълна видимост, която позволява на водачите да узнаят за започналото населено място. Същевременно за деянието на жалбоподателката се доказва, че не е извършено непосредствено след табела Д11, за да се твърди, че е нямала достатъчно време да намали скоростта си и да приведе поведението си в съответствие с изискуемото от чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а всъщност нарушението е осъществено на 150 метра след преминаването покрай табелата Д11 и във вътрешността на селището. Следователно е обезпечена възможността на жалбоподателката да узнае за започналото населено място, което има значение за субективната съставомерност.

Изображение 1 и 2 от скица № 3 ясно показват, че липсва обективна пречка двете табели да бъдат възприети от всеки, минал покрай тях, водач.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – с. Песнопой, общ.

Калояново, обл. Пловдив, ул. „Първа“ № 2 в посока към с. Долна махала; датата – 09.04.2021 г.; точният час на извършване на нарушението – 12:10 часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателката АНТ. Ц. Ц.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 96 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 600 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателката за пороци, свързани с реквизитите на съдържанието на електронния фиш. Тези задължителни реквизити са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. Посочените в жалбата обстоятелства – издател и дата на съставяне на ЕФ, не попадат сред тях. Непосочването на обстоятелства, които 4 не са част от нормативно установеното задължително съдържание на електронния фиш, не представлява процесуално нарушение и не обосновава отменително основание. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална спрямо чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Липсата на данни – имена и длъжност, за издател на електронния фиш не представлява съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Съгласно § 1, ал. 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. В случая в електронния фиш е посочено мястото на извършване на нарушението, което обективно попада на територията на област Пловдив, посочено е и че фишът е издаден от ОД на МВР – Пловдив, поради което е доказано, че същият е издаден от компетентната териториална структура на МВР - така Решение № 1272 от 23.06.2021 г. по к.а.н.д. № 948/2021 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1642 от 03.08.2021 г. по к.а.н.д. № 1508/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к.а.н.д. № 1440/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. Аргументи в подкрепа на поддържаната от жалбоподателя теза не могат да се черпят и от разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП. Същата приравнява влезлия в сила електронен фиш на влязло в сила наказателно постановление относно правните последици, но не и досежно процедурата по издаването на двата акта - в този смисъл Решение № 2449 от 26.11.2019 г. по к.а.н.д. № 3366/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2259 от 08.12.2020 г. по к.а.н.д. № 2438/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. При наличието на изрична правна уредба за реквизитите на съдържанието както на електронните фишове, така и на наказателните постановления несподелимо е по тълкувателен път да се извеждат и други, непредвидени от законодателя реквизити за електронните фишове.