Решение № 8375 от 09.12.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 09.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в закрито заседание, в състав:

СЪДИЯ:

Екатерина Стоева разгледа гр.д. № 2442 по описа за

2014г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е молба от адв.Н.Ч., пълномощник на ответника В.С.Н. за допълване на постановеното по делото съдебно решение по отношение разноските от 1200лв.

В молбата сочи, че в мотивите съдът формирал извод относно дължимостта на тези разноски, но това не е отразено в диспозитива.

Ищцата изразява становище за недопустимост на искането поради неговото преклудиране, както и не са налице предпоставките на чл.248 ГПК.

Останалите ответници не са изразили становище.

Съдът, след като разгледа молбата и прецени данните по делото, намира следното:

С постановеното на 29.12.2017г. съдебно решение е отхвърлен иска на Т.Г.К. против В.С.Н., Н.Р.Н., П.Л.С. и „Е.“ ЕООД /в несъстоятелност/ с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за учредяване право на строеж от 01.09.2005г., обективиран в НА № 175/2005г. на нотариус В.Г.. В мотивите на решението, с оглед изхода от спора, съдът приел, че на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника В.Н. разноски от 1200лв., но в диспозитива липсва произнасяне в тази част.

Решението е влязло в сила на

26.07.2019г. като потвърдено с Решение от 13.12.2018г. по в.гр.д.№ 2625/2018г. по описа на САС, което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 634/16.07.2019г. по гр.д.№1356/2019г. по описа на ВКС. Въпросът за посочените разноски не е бил предмет на произнасяне от по-горните съдебни инстанции.

При горното съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.250 ГПК за допълване на съдебното решение, тъй като съдът се е произнесъл по спорното право, предмет на предявения иск. Формирането в мотивите на извод за дължимост на разноски в полза на молителя-ответник на основание чл.78, ал.3 ГПК, който не е отразен в диспозитива /не са присъдени/ по своята правна същност е допусната очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК. Отстраняването на очевидна фактическа грешка не е скрепено с преклузивен срок и може да бъде отстранена винаги, когато се констатира от страните или служебно от съда. В случая се за пропуск на съда да обективира в диспозитивната част на съдебното решение вече изразената в мотивите воля по този въпрос, поради което следва да се допусне поправка в посочения смисъл по чл.247 ГПК.

Водим от горното съдът

Р Е

Ш И:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 8797/29.12.2017г. по гр.д.№ 2442/2014г. по описа на СГС, І-1 състав, като в диспозитива след текста относно отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД да се чете:

„ОСЪЖДА Т.Г.К., ЕГН **********,***, чрез адв.Н., да заплати на В.С.Н., ЕГН ********** ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1200лв.“ Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред

Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

СЪДИЯ: