Определение № 2806 от 28.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2806 гр. София, 28.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20268002101892 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „БДЖ Товарни превози“ЕООД, Поделение за товарни превози - Г. О. и В. А. Т. срещу решение №.108/4.02.26 по г.д.№.1212/25 на ОС Варна, ІVс., с което, след частична отмяна на решение №.1027/24.03.25 /поправено с реш.№.3147/27.08.25/ по г.д.№.8004/23 на РС Варна, предявеният от В. Т. иск с правно основание чл.200 КТ е уважен за сумата 73093,52лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 2.10.21, до окончателното изплащане, и е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 300 000лв., със съответно произнасяне по разноските. „БДЖ Товарни превози“ЕООД, Поделение за товарни превози - Г. О. обжалва решението в осъдителната му част, а В. Т. - в отхвърлителната.

В.Т. оспорва жалбата на „БДЖ Товарни превози“ЕООД, Поделение за товарни превози - Г. О., и претендира разноски по нея; последното оспорва неговата жалба.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за 1 допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че са налице условията на чл.200 КТ за ангажиране на отговорността на ответника като работодател на наследодателя на ищеца-негов син, за претърпените от последния неимуществени вредиболки и страдания във връзка със смъртта на баща му при травматично увреждане, признато по надлежен ред за трудова злополука /разп.№.5104-0485/10.12.21 на ТП НОИ В. Т./. Изяснени са възрастта, здравословното състояние и положението на ищеца - роден на ... ... ...; с установена трайно намалена работоспособност /с ЕР ТЕЛК №.4717/166/2.12.21 – 80% ТНР при диагноза „генерализирани разстройства на развитието“; с ЕР ТЕЛК №.91155/20.06.24 на НЕЛК – 100% ТНР с чужда помощ поради общо заболяване умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение, с дата на инвалидизация 3.9.05 (според констатациите при освидетелстването когнитивните му умения съответстват на първа група в детска възраст, облича се с помощ, не може да се обслужва сам, тромава и нестабилна походка, с некоординирани движения, не поддържа очен контакт, ориентиран за собствена личност и място, дезориентиран за време, отговаря на въпроси едва след настояване от майка му със забавена, акцентуирана реч, мислене – забавено, ограничено и бедно като понятиен състав; стереотипни, заучени фрази, емоционално изравнен, апатичен, усмихва се неадекватно; памет и интелект - умерена умствена изостаналост, с нарушено когнитивно, личностово и социално функциониране, невъзможност за самостоятелно справяне, налице е необходимост от постоянен придружител, емоционално-волева сфера – апатичен, отслабен волеви контрол)/, поставен под пълно запрещение /с реш.

№.883/7.07.22 по г.д.№.688/22 на ОС Варна - и назначен настойник майка му удост. №.АУ006378КНС/19.01.23/. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е отчел силната връзка и емоционална близост, която е съществувала между родителя и детето позовал се е на свидетелските показания, от които е установено, че основните грижи за ищеца са полагани от неговия баща; последният е подхождал с изключителна загриженост, всеотдайност, внимание и обич към своя син; към датата на смъртта си А. Т. е бил в трудоспособна възраст, осигурявал е финансовата обезпеченост на семейството си, а след загубата му съпругата му 2 е поела изцяло грижите за домакинството и сина им. Прието е, че е вън от съмнение, че внезапната смърт е причинила тежка травма на ищеца, която е белязала живота му не само емоционално, но и в материален аспект; в лицето на баща си той е загубил морална опора, сигурност, загриженост, бащина любов, финансова подкрепа, като тази загуба неминуемо е оказала и ще оказва и в бъдеще изключително негативно влияние върху живота му-още повече, че именно поради липсата на пълноценни комуникативни умения и трудната си подвижност с оглед състоянието си, ищецът е общувал изключително с баща си, който е намирал подход към него в стремежа си да стимулира развитието на елементарни социални умения у сина си и подобряване на двигателните му такива. Съдът е намерил за неоснователни доводите на ответника, поддържани и във въззивната му жалба, че ищецът не е могъл да формира осъзнато чувство на симпатия и емоционална близост към баща си, както и да възприеме загубата му с характерните негативни последици и изживявания – тъга, скръб, чувство на липса на близък човек, загуба на подкрепа и др., които обикновено се наблюдават у хората с нормално умствено развитие. Посочил е, че доказателства, които да обосноват подобен извод, по делото няма ангажирани. Обратно – от доказателствата е установено, че синът е бил изключително привързан към баща си, не можел да се примири, че го няма, продължавал да го търси в очакване, че „може да си дойде“; след смъртта му често изпадал в кризи, ставал мълчалив, свеждал поглед и по това близките му разбирали, че нещо го мъчи -т.е. независимо, че не изживява страданието от загубата на баща си по начин, който обществото очаква, то установеното погоре обосновава категоричен извод, че изпитва тъга и мъка от загубата на любим човек и че тези чувства ще го съпътстват ежедневно. Като е съобразил горното и критерия за справедливост, в това число възрастта и състоянието на В.Т., който се нуждае от ежедневна подкрепа от близък човек, вкл. и за удовлетворяване на най-елементарните си нужди, икономическите условия в страната към момента на увреждането, съдът е намерил, че дължимото обезщетение за установените неимуществени вреди възлиза на 300 000лв. (153 387,56евро).

Приел е, че възражението по чл.201 ал.2 т.1 КТ за съпричиняване на злополуката от пострадалия е основателно. Посочил е, че в тежест на работодателя, който го е въвел, е да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение 3 на работата, т.е., при условията на пълно и главно доказване работодателят трябва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но и че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и мерки за безопасност; изводът за съпричиняване от страна на работника не може да почива на предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за безопасност – работникът е допуснал груба небрежност само в случаите, когато поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на работата. Посочено е, че в случая твърденията на ответника са, че при извършването на маневрата на 2.10.21г. пострадалият А.Т. е нарушил чл.57 т.10 от "Инструкция за маневрист, началник влак товарно движение и маневрен стрелочник" (в сила от 25.11.13), с която е бил надлежно запознат и инструктиран, както и чл.33 ал.1 предл. първо ЗБУТ, която установява общото правило, че всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си. От констатациите в протокол №.5103-0326/2.12.21 за резултатите от извършеното разследване на злополуката, който съгласно чл.58 ал.6 КСО се ползва с обвързваща доказателствена сила до опровергаването му, обсъдени във връзка с протоколите за оглед на местопроизшествие и на труп и с показанията на свидетелите М. М., Е. И. и В.

М., е установен механизмът на настъпване на трудовата злополука: при извършване на маневрата /набутване на група вагони по седми претоварен коловоз/ пострадалият Т. е качен на степенката на челния вагон и подава сигнал по радиостанцията „бутай назад“; при приближаването на ж.п. състава към порталната врата на халето със скорост от около 4 км/ч той се опитва да се премести (прехвърли) към челната страна на вагона, за да не се удари в рамката на вратата на претоварния пункт поради стеснения габарит, като стъпва на Z-образения лост на челото на вагона, разположен хоризонтално, на разстояние от 60 см. вдясно от степенката, не успява да се прехвърли на челото на вагона (поради подхлъзване или поради недостатъчно време да се прехвърли) и е затиснат между вагона и рамката (касата) на порталната врата, като в резултат затискането получава травми, от които настъпва смъртта му.

Прието е, че описаният механизъм обосновава извод за проявена груба небрежност от страна на работника за настъпване на злополуката. Установено е, че той е бил надлежно инструктиран относно правилата за безопасна работа 4 при извършване на маневра в Претоварен пункт, включително с Инструкцията за маневрист, началник влак товарно движение и маневрен стрелочник, в сила от 25.11.13, като в деня на злополуката също му е проведен инструктаж.

Съобразно установения механизъм на настъпването на трудовата злополука съдът е намерил, че А. Т. е нарушил чл.57 т.10 от цитираната инструкцияспоред която при подаване на вагони на коловози за общо ползване пред складове, магазии и други, маневреният стрелочник върви покрай коловоза пред вагоните, като предупреждава за движението на състава намиращите се работници по товаренето, разтоварването, ремонта и други. Т. е имал дългогодишен стаж като маневрен стрелочник – от 2012г.; проведено му е обучение и е издържал проверочен изпит за правоспособност; много добре е познавал особеностите на руските вагони, тъй като е работил по „руската част“. Въпреки това вместо да се придвижва пеша покрай коловоза пред вагоните - съобразно изискването на чл.57 т.10 от Инструкцията за маневрист, началник влак товарно движение и маневрен стрелочник, при приближаването на ж.п. състава към халето, макар и с ниска скорост, той е бил на степенката на челния вагон и по време на движение на състава е предприел рисково преминаване на челната страна на вагона, който няма преходен мост или платформа за преминаване от другата страна, стъпвайки на Z-образния лост, който е в близост до спепенката. По този начин пострадалият е нарушил правилата за безопасност на труда, задължение за което му е вменено с цитираните по–горе норми, неполагайки грижа, каквато и найнебрежният в подобна ситуация би положил. Същевременно е отразено, че съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства-колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване. В случая при преценката за степента на съпричиняване съдът е съобразил и влязлата в сила присъда №.64/03.11.22 по н.о.х.д.№.757/22 на ОС Варна, с която маневристът и ръководител на маневрената бригада М. М. М. е признат за виновен за това, че на 2.10.21г., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е допуснал многобройни подробно описани нарушения и по непредпазливост е причинил смъртта на А. Т. – престъпление по чл.123 ал.4 вр. ал.1 НК. Съгласно чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския 5 съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършване деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Установеното с присъдата, че служител на ответника -маневристът М.М. допуснал множество нарушения при изпълнение на възложената му работа, е от значение за степента на съпричиняването на увреждането, а оттам и на отговорността на работодателя. С оглед конкретните обстоятелства, механизма на настъпване на злополуката, установен по-горе, както и влязлата в сила присъда, въззивният съд е приел, че обективният принос на пострадалия в съпричиняването на вредоносния резултат е в размер на 60%. С този процент следва да бъде намалено и определеното на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, при което дължимото от работодателя такова възлиза на 120 000 лева. На основание чл.200 ал.3 и ал.4 КТ от него са приспаднати получените от ищеца суми по общественото осигуряване /180лв./ и застраховка „Трудова злополука“ по Наредбата за задължително застраховане за риска „трудова злополука“ на работниците и служителите /46 726,48лв./, и искът е уважен до размер 73 093,52лв. (37 372,12 евро).