Решение № 126 от 20.03.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Русе, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Десислава Р. като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело № 20254500500102 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Русенският районен съд с решение № 1552 от 15.11.2024г. постановено по гр.д.№ 3691/23г. изнася на публична продан апартамент с ** /****/, находящ се на ****** етаж, в жилищна сграда- бл. ***, вход *, построен върху държавна земя в гр. Русе, в комплекс „*********“ по ул. „М. Х.“ **, със застроена площ 58.30кв. метра, ведно с избено помещение и заедно с 3,045 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, с пазарна оценка на имота по делото 106 400 лева като съделителите С. Б. С., ЕГН:********** и К. Г. П., ЕГН:********** се удовлетворят по равно от продажната цена.

Със същото решение К. Г. П., е осъден да заплати на С. Б. С. сумата в 1974 лева, представляваща обезщетение за ползването на допуснатия до делба имот за периода от 14.07.2023 г. до 04.11.2024 г.

Със същото решение РРС е отхвърлил искането по сметките на К. Г. П. срещу С. Б. С. за заплащане на 17 500 л ева за направени подобрения в имота, извършени от трето лице- М. С.. Присъдени са и разноски.

С определение от 03.01.2025г. по гр. дело №3691/2023г. РРС е допълнил постановеното по делото решение №1552 от 15.11.2024 г, като в диспозитива относно присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на имота след текста „за периода от 14.07.2023 г. до 04.11.2024 г.“ и преди текста „както и 247,90 лв. – разноски по делото“ е допълнил „ведно със законната лихва върху 1 сумата от 26.02.2024 г. и ОТХВЪРЛЯ искането законната лихва да се присъди от по-ранна дата – от 14.07.2023 г.

Постановеното по делото решение №1552 от 15.11.2024 г. е допълнено и в частта за разноските, като е осъден К. Г. П. да заплати на адв. М. Б. сумата в размер на 497,40 лв. – адв. възнаграждение за предоставената на ищцата безплатна правна помощ по делото.

Постановеното по делото решение №1552 от 15.11.2024 г. е допълнено и в диспозитива относно изнасяне на имота на публична продан, като след текста „стар идентификатор-няма“ и преди текста „ с пазарна оценка по делото 106 400 лв.“ е допълнено с текста: „като по отношение на идеалната част на К. Г. П. – 1/2 ид.ч., има запазено право на ползване от трето лице - М.

С. Д..

Недоволен от постановеното по делото решение №1552 от 15.11.2024 г.

К. Г. П. го обжалва, като иска да бъде отменено в частта, с която е осъден да заплати обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС на С. Б. С. и желае искът на последната да бъде отхвърлен, както и да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът му за заплащане на подобрения, като бъде уважен този иск.

С. Б. С. депозира отговор на въззивната жалба, с който я оспорва.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че и в двете обжалвани части решението е недопустимо.

По отношение на частта, с която К. Г. П. е осъден да заплати на С. Б.

С. сумата в 1974 лева, представляваща обезщетение за ползването на допуснатия до делба имот за периода от 14.07.2023 г. до 04.11.2024 г:

Този иск е предявен устно от С. Б. С. в съдебно заседание от 26.02.2024г. със следното изявление:

„Поддържам искането, което съм изложила в исковата молба по чл. 344, ал. 2 от ГПК за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 ид. част от имота, считано от завеждане на иска до приключване на устните прения в размер на 180 лв. месечно.“

В исковата молба на С. Б. С. се съдържа следното изявление:

„На основание чл. 344, ал.2 от ГПК Ви МОЛЯ да постановите Определение, с което като привременна мярка да осъдите ответника К. Г. П. срещу ползването му без основание на моята част от съсобствения ми имот, да ми заплаща по 180 лева месечно занапред, считано от датата на подаване на исковата молба /14.07.2023г./, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до окончателното извършване на делбата, с влязъл в сила съдебен акт и окончателно уреждане на отношенията ни във връзка с прекратяване на 2 съсобствеността.“

Тези две изявления не представляват искане по сметките, което жалбоподателят и първоинстанционният съд квалифицират като такова по чл.

31, ал.2 от ЗС.

Съгласно чл. 344, ал.2 от ГПК

В решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.

Както правилно е посочила ищцата в исковата молба, искането по чл.

344, ал.2 от ГПК е вид привременна мярка, която се прилага до окончателното извършване на делбата. С исковата молба тя е направила именно такова искане, което е заявила че поддържа в съдебно заседание на 26.02.2024г. По това искане се присъжда сума до окончателното извършване на делбата, който момент е неизвестен, за това и не се присъжда обща сума за периода, а се присъжда сума на месец/на седмица/- за целия период до окончателното извършване на делбата. Това искане не е искане по сметките, както го е приел районният съд. Първата инстанция е квалифицирала иска по чл. 31, ал.2 от ЗС, но такъв иск няма предявяван (иска се привременна мярка по чл. 344 от ГПК)- следователно има произнасяне по непредявен иск, поради което в тази част първоинстанционното решение подлежи на обезсилване, като делото се върне на първоинстанционният съд, който следва да прецени направените изявления от името на С. Б. С. могат ли да се приемат за иск по сметките в делбата (макар и нередовен) или представляват искане по чл. 344, ал.2 от ГПК.

Ако се приеме, че се предявява иск по сметките то следва да бъдат дадени указания за отстраняване на всички нередовности по него. Ако се приеме, че искането е по чл. 344, ал.2 от ГПК следва да се съобрази кои са началният и крайният момент на периода, за който може да се присъжда съответната сума.

По отношение на частта, с която е отхвърлено искането по сметките на К. Г. П. срещу С. Б. С. за заплащане на 17 500 лева за направени подобрения в имота, извършени от трето лице- М. С..

За да отхвърли този иск, районният съд е посочил, че ремонтите са извършени не от К. Г. П., а от трето лице, което разполага със собствени права.

Тук отново районният съд се е произнесъл по непредявен иск- за заплащане на подобрения извършени от трето лице. Всъщност К. Г. П. предявява претенция за заплатените от него на третото лице суми за извършените подобрения (л.63 от първоинстанционното дело), която претенция е предявена с молбата на л.61-63 за 8750 лева.

Искът по който се е произнесъл РРС- за заплащане на подобрения направени от трето лице е поначало недопустим. Съгласно чл. 26.ал.2 от ГПК Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд

Както бе посочено по-горе обаче такъв иск не е предявяван. П.

3 претендира собствени права произтичащи от обстоятелството, че той е заплатил на третото лице за извършените подобрения. Така формулиран този иск е нередовен, тъй като само изложените твърдения не позволяват този иск да бъде квалифициран правно и съответно да бъде очертан предмета на делото и предмета на доказване. Тази претенция може да бъде например с правно основание чл. 74 от ЗЗД или чл.59 от ЗЗД, или друго, като правното основание ще се определи след като К. П. уточни претенцията си, включително като посочи защо и с какво намерение е заплатил твърдяните суми. В зависимост от правното основание на този иск следва да се направи преценка и на основателността на направеното възражение за давност, като се съобрази кога е започнала да тече давността и колко е нейната продължителност.

Исканията по сметките имат различни правни основания в зависимост от вида на правоотношението, което е възникнало във връзка с имота предмет на делбата- за подобрения, за необходими разноски, за лишаване от ползване, за неоснователно обогатяване и други- като всеки такъв иск има за правно основание конкретна правна норма, която урежда съответното право. За това първоинстанционният съд следва да квалифицира правно всеки един от исковете по сметките, като определи приложимата правна норма, да разпредели тежестта на доказване и да даде указания на страните в тази насока.

Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и в двете обжалвани части, като делото се върне на друг състав на РРС за разглеждане на исковете при съобразяване на мотивите на настоящото решение.

С настоящото решение не се разрешава спора по исковете предмет на жалбата, поради което не се присъждат и разноски. Мотивиран така Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1552 от 15.11.2024г. постановено по гр.д.№ 3691/23г. на Районен съд- Русе в частта, с която К. Г. П., ЕГН:********** от гр.Русе е осъден да заплати на С. Б. С., ЕГН:********** от гр.Русе сумата в размер на 1974 лв.- обезщетение за ползването на допуснатия до делба имот АПАРТАМЕНТ ** с площ от 58,30 кв.м., на етаж * в бл. ***, вход * в кв.“*********“ по ул.М. Х. ** за периода от 14.07.2023 г. до 04.11.2024 г., както и 247,90 лв. - разноски по делото и е отхвърлено искането за горницата над 126 лв. месечно до претендираните 180 лв. месечно обезщетение, както и в частта с която е отхвърлено искането по сметките на К. Г. П., ЕГН:********** от гр.Русе срещу С. Б. С., ЕГН:********** от гр.Русе за заплащане на 17 500 лв. за направени подобрения в имота, извършени от трето лице М. С..

Връща делото на Русенски районен съд за разглеждане от друг състав.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5