Определение № 42259 от 24.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 28069/2022
- Вид
- Определение № 42259
- Подписан
- 24.11.2023
- В сила
- 24.11.2023
- Състав
- НОРА ВЛАДИМИРОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 230, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 231, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42259 гр. София, 24.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110128069 по описа за 2022 година намери следното:
С определение № 21135 от 22.08.2022г., влязло в сила на 22.09.2022, е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК. С молба, депозирана на 05.12.2022г., шестмесечния срок от спирането му ищецът е поискал възобновяване на производството, като до настоящия момент не е налице изрично оттегляне на искането за възобновяване. С оглед изложеното съдът намира, че производството по делото следва да се възобнови на основание чл. 230, ал. 1 ГПК.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими и следва да се приемат.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Т. като трето лице – помагач, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
Направено е искане за задължаване на третото лице да представи, находящи се у него документи, което в настоящия случай не е необходимо за установяване на спорни по делото факти, поради което следва да се отхвърли.
По същата причина не следва да бъдат допускани поисканите от ищеца СТЕ и ССчЕ.
Следва да се приложи ч.гр.д. № 70046/2021г. по описа на СРС, 145 състав, към производството по делото.
Налице са основанията за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно основание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА на основание чл. 231, ал. 1 ГПК производството по гр.д. № 28069/2022г. по описа на СРС, 145 състав.
ПРИЕМА представените с исковата молба, с отговора на исковата молба и с молбата на ответника с вх. № 79734 от 22.03.2023г. писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 70046/2021г. по описа на СРС, 145 състав, към производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца по чл. 190 ГПК и за допускане на СТЕ и ССчЕ.
ДОПУСКА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК привличане на страната на ищеца трето лице-помагач – „Т. с посочен в исковата молба адрес на управление.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 14.12.2023г. от 10.10 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че К. К. М. дължи на ищеца „Т. сумата от 1673,94 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. – м.04.2020г. за топлоснабден имот в гр. С., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70046/2021г. на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми, след изтичането на който е изпаднал в забава. Твърди, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Ответникът е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, с 2 който е заявил, че е сключил с ответника споразумение за разсрочено плащане на процесното вземане. С молба от 22.03.2023г. ответникът представя доказателства за плащане на процесните вземания.
С молба от 19.05.2023г. ищецът е признал, че процесните парични вземания са погасени изцяло, включително разноските по заповедното производство, но с оглед обстоятелството, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като плащането е настъпило в хода на производството, претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. С молби от 02.11.2023г. и 21.11.2023г., с идентично съдържание, ищецът е поддържал заявеното с молбата от 19.05.2023г.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са били обвързани от договор за покупко-продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия за имот, находящ се в гр. С. за процесния период от м.05.2018г. до м.04.2020г. и че за този период до процесния топлоснабден имот с аб. № 24765 е доставена топлинна енергия на стойност от 1673,94 лв.
Страните са направили доказателствени искания за установяване на фактите, тежестта за доказване на които носят. Относно доказателствената сила и стойност на доказателствата съдът дължи произнасяне само в решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма „Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, ***, ет. 2, стая 204, както и на телефон: *** – координатор М. или на електронна поща: [email protected]. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в понисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3